архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
ГРАДОВЕ стр.32, бр.1, година XVII, 2010г.
Тбилиси: Вяра, любов и надежда...
Христо Петров
Пристигнах за първи път в Тбилиси през август 2008 г., когато руските танкове бяха на 30 километра от грузинската столица. Над града, в който беше въведено военно положение, тегнеше безплътната сянка на неизвестността. На фона на всичко това очакванията ми бяха жителите на столицата да са парализирани от ужас. Ако е имало такъв, то той е бил изцяло овладян, защото лицата на хората излъчваха човечност и спокойствие, а в разговорите им безпокойството присъстваше, но бе някак приглушено. Нямаше паника или озлобление. По крайречните улици продължаваше да кипи ремонтна дейност, хората продължаваха да се движат свободно по улиците, стотици от които с дрехи и храна се запътваха към училищата и импровизираните лагери, подслонили близо 160 000 бежанци. По ирония на съдбата сред тях имаше осетинци, грузинци, руснаци и абхазци, загубили дом и близки в една кратка и коварна война, за която те не бяха виновни. Резултатът от петдневната война е известен на всички. От Грузия се откъснаха две територии - Южна Осетия и Абхазия. Те едностранно се обявиха за самостоятелни държави и сега имат признанието единствено на Русия, Никарагуа, Венецуела и Науру.



   Почти година и половина след тези трагични за грузинци, осетинци, руснаци и абхазци събития се връщам по широките и спретнати улици на забързаната милионна столица Тбилиси. Отново се вглеждам в хората и отново се питам: какво се случи там и защо е трябвало да се случи. През 1991 г. Грузия избра пътя на независимост от Съветския съюз, а от 2004 г. президентът Саакашвили заяви курса към НАТО, Европа и нейните ценности.

   Оттогава в Грузия се осъществи дълбока административна и военна реформа, практически се изкорени корупцията и всеки гражданин чинно плаща данък общ доход и ДДС, защото вижда, че парите му се връщат в стотици километри модерни магистрали и функционална инфраструктура. Кредитният рейтинг на Грузия е най-високият в Кавказ, по-висок дори и от руския. Тбилиси уверено следва своята историческа принадлежност към Европа. Година и половина след трагичните събития отново срещам приветливи лица по улиците на милионния Тбилиси, а в очите на грузинците - оптимизъм, гордост и достойнство. Те са на своя земя - земята на древна Колхида, Иберия и Златното руно, входната врата за Кавказ от Европа към Азия, където минава пътят на коприната и луната огрява земята на поетите.

   През 327 г. Св. Нино донася факела на християнската вяра, а през 1010 г. Грузия има своя първи патриарх в лицето на Mелкиседек. Най-старите запазени писмена на грузински език датират от IV в. Понастоящем ръкописи от тези далечни времена се съхраняват във Витлеемската църква край Йерусалим и в църквата "Болниси Сиони" до Тбилиси. Грузинската историческа традиция обаче свързва създаването на грузинската азбука с мистичната личност на Парнаваз I от Иберия, живял през III в. преди Христа.

   Духовността в Тбилиси се е съхранила до ден днешен и често размива границата между светския живот и църквата. Грузинската църква продължава да е авторитетна институция с изключителен принос за запазване на националната идентичност и култура. За страничен наблюдател като мен бе неповторимо едно усещане, което всъщност се повтори многократно. Винаги когато автобусът на столичния градски транспорт преминаваше покрай църква, пътниците, включително и водачът, дискретно се прекръстваха с поглед към светото място. Пешеходците - също. Храмовете в Тбилиси отмерват пулса на днешния ден, закътали традициите на богатата история. В патриаршеските покои на настоящия патриарх Иля II се пази Светият кръст на Св. Нино, под който е пренесла християнството в Грузия. В Тбилиси и на 30 км по поречието на р. Кура и хълмовете наоколо са съхранени десетки древни църкви и манастири, където споменът и духът на Христовите ученици, стигнали до Тбилиси, е жив: църквата "Св. Давид" от VI в., храмът "Св. Троица", който е и най-високата православна църква в света, руините на цитаделата Нарикал от IV в., църквата "Анчисхат" (VI в.), храмът "Метехи" (1278 г.), катедралната църква Сион (VI-VII в.), Баните на цар Ростом (XVII в.), Ираклийската баня, заради която се е водила и война.

   Името Тбилиси е свързано с топлите минерални извори в града. "Тбили" на грузински език означава "топъл". Градът е основан III-IV в. преди Христа. От VI в. е столица на Източногрузинската държава Картли, а от XII в. - и на обединената грузинска държава. Оформил се като важен търговски и военно-стратегически център, средновековен Тбилиси е град на забележителна поезия. Тука са се вдъхновявали гениални поети като Шота Руставели (XII в.), чието творчество го нарежда до съвременниците му Данте и Шекспир. Науката и изкуството са процъфтявали, а от килиите на монасите до царските дворци са се шептели стихове и "Шаири" (четиристишия). Провеждали са се фестивали на поезията, вали на царското благоволение. Процъфтявала е рата. С Тбилиcи е свързан и Пушкин, които е намерил любовта, разбирането и Лермонтов е обезсмъртил мястото на "прегръдката а най-добрите са се раддуховността и литератутук щастие, срещайки оценката на грузинците. на двете сестри" (реките Кура и Арагви) при Кръстовия манастир "Джвари" (VI в.).

   Трудно е човек да определи къде свършва градът и къде започва музей. Исторически Тбилиси се е развивал по склоновете на планината, обрасла с гъсти гори... В стария град може да се обиколят кварталите, подскачайки от покрив на покрив - толкова плътно се подпират една в друга къщите.

   С голяма доза сигурност може да се каже, че най-красивите и приветливи сгради в Тбилиси не са хотелите или шопинг-центровете, а обществените... училища. Някои от тях първоначално чужденците погрешно вземат за петзвезден хотел. Съмнението ги спохожда едва когато на тълпи се изсипят деца с раници. Действително образованието в Грузия е издигнато в култ, включително на правителствено ниво. Всеки ученик, преминал в по-горния клас с отличен успех, получава от държавата компютър. Всяко училище има свой център и програма за разгръщане на художествените заложби на децата. Редом до парламента в центъра на столицата се издига архитектурният паметник на историческата сграда на Библиотеката на Тбилиси. В Тбилиси е първият и най-голям университет в Кавказ, наред с 11 други висши учебни заведения.

   Любителите на културата също няма да останат разочаровани. В повече от 20 музея се съхраняват уникални исторически и етнографски сбирки. Сред тях е и Музеят на открито, Музеят на коприната, на приложните изкуства, десетки художествени галерии.

   Операта в Тбилиси отваря врати преди 160 години, а старата сграда е събирала само... 800 зрители. Архитектурата и акустиката очевидно са били на невероятно ниво. На 25 октомври 1851 г. парижкият вестник Illustracion помества подробен репортаж за едно изключително музикално преживяване в Операта на Тбилиси.

   На мястото на опожарения театър през 1894 г. се открива новият Оперен театър на бул. "Руставели". Залата вече е за 1 200 ценители на магията на музиката. Импозантната сграда е дело на прочутия в Европа архитект Шретер, випускник на Берлинската архитектурна академия. На сцената на Операта на Тбилиси са изнасяли представления Петербургската императорска опера, Виенската опера, Италианската опера. На подиума са събирали овации гениални композитори, певци и диригенти като Пьотр Чайковски, Николай Римски-Корсаков, Антон Рубинщайн, Рахманинов, Фьодор Шаляпин. Великият руски композитор Чайковски в периода 1886-1890 г. е посещавал Тбилиси пет пъти, за да постави свои произведения. Композиторът е оценявал по достойнство интереса на грузинците към музиката и е споделял, че в Тбилиси неговите опери са "били поставяни и ценени повече от където и да било другаде".

   През 1919 г. в Тбилиси поставят свои опери грузинските композитори Дмитри Aракишвили "Легендата на Шота Руставели" и Закария Палиашвили с "Абесалом и Етери".

   Музикалният свят признава и оценява високо изградената музикална школа на съвременния Тбилиси, представена от Вано Сарджишвили, Сандро Инашвили, Нико Кумсиашвили, Давид Андгуладзе, Meри Накашидзе и десетки други изпълнители от световна класа.

   На заслужено признание се радва и балетът на Тбилиси. През 1916 г. италианската балерина Мария Перини основава първата балетна школа в столицата, развита през 1920 г. като Държавно училище за опера и балет. На 27 декември 1936 г. в Тбилиси е премиерата на първия грузински балет "Мзечабуки" на композитора Баланчивадзе и хореографа Чабукиани, основател на грузинския класически балет.

   От средата на миналия век артистите на Тбилиската опера и балет са възторжено приемани от публиката в театрите на Санкт Петербург, Берлин, Париж, Прага, Рим, Виена и София.

   През 1901 г. класикът Иван Вазов в "Българска сбирка" публикува свой анализ за Грузия: "Поглед върху историческия живот на грузинския народ". Това е една от първите статии в българския печат, посветени на Грузия.
София, 17 декември 2009 г.
горе