архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
ВЯРА стр.23, бр.1, година XVII, 2010г.
Две грузински светини на Балканите
Горан Благоев


   Манастирът "Ивирон" на Атон

   През втората половина на Х в. в най-влиятелния манастир на Атон - прочутата Велика лавра, идва група грузински монаси начело с Йоан Иверски и Евтимий Атонски, канонизирани по-късно за светци. Те са баща и син и произхождат от грузинската династия Багратион. За Йоан се знае, че е пълководец, близък на грузинския цар Давид III Куропалат, който имал влияние във Византия. След като се наситил на почести и слава, Йоан решава да се откаже от суетата на света и приема монашество във Витиния. После идва в Константинопол, за да спаси сина си Евтимий от заложничество. Докато е в столицата на Византийската империя, момчето получава блестящо образование. Накрая баща и син отиват на Атонския полуостров и стават ученици на Атанасий Атонски, който е игумен на Великата лавра и основоположник на организирания монашески живот. След като пребивава известно време под неговото духовно наставничество, грузинското братство решава да основе своя обител. То се отделя при запустелия "Климентов манастир", където преди това се издигал античният град Клеони. През 972 г. с щедрата финансова подкрепа на своя зет Йоан Торникий, също грузински аристократ и висш византийски военачалник, Йоан Ивер започва да гради обител, която по-късно ще бъде наречена Ивирон - по гръцкото название на Грузия. Йоан става първият игумен на обителта, тъй като синът му Ефтимий се отказва - високообразованият монах искал да се съсредоточи върху превода на Библията на грузински език. Негово дело са преводите и на други важни за грузинското православие гръцки текстове от областта на философията, богословието и правото.

   Макар и монаси, аристократичните основатели на Ивирон явно имали влияние сред елита на двете държави. Манастирът играл ролята на дипломатически посредник, когато на император Василий II му се наложило да иска военна помощ от цар Давид III срещу въстанието на пълководеца Варда Склир. Историците предполагат, че обителта била нещо като грузинско посолство на територията на империята. Което не е изключено, тъй като Ивирон се радвал и на редица привилегии - той бил независим и не се подчинявал на общото монашеско управление - т. нар. Протат в Карея, а през втората половина на ХI в. император Константин Мономах го освобождава и от някои данъчни задължения.

   През 1044 г. игумен на Ивирон става високообразованият Георги Мтацминдели (т.е. Светогорски) или Атонели. Той реорганизира живота в обителта и я превръща в едно от важните средища на грузинската православна култура. Георги Мтацминдели достроява съборния храм на манастира и основава неговото богословско училище. Благодарение на авторитета си успява да получи разрешение от византийския император Константин Х да обучава грузински младежи на Атон. Цар Баграт IV няколко пъти го кани да оглави грузинската църква, но Георги Мтацминдели отказва, жадувайки да продължи монашеското си служение.

   Иверският манастир се радва на щедрата помощ на грузинските владетели - сред тях прочутият с благочестието си цар Давид Строителя и владетелката цар Тамар. Сред ктиторите му е и българският цар Йоан Асен II, който при поклонението си в Света гора дава на Ивирон земи по поречието на р. Струма. След османското нашествие на Балканите притокът на грузински монаси постепенно намалява и някъде в началото на ХIХ в. управата му окончателно преминава в гръцки ръце. Последният монах-грузицец в Ивирон умира през 1955 г. По тази причина днес във всички пътеводители на Света гора Ивирон се споменава като гръцки манастир.

   Обителта на "св. Богородица Петриционитиса"

   Малцина българи знаят, че един от трите ставропигиални манастири, пряко подчинени на българския патриарх, е основан от грузинци. Това се случва през ХI в., когато българските земи са под византийска власт. По това време представители на грузинската фамилия Бакуриани заемат важни постове във византийската йерархия и притежават обширни владения в Беломорието, Македония и Тракия. Бакуриани произхождат от княжеството Тао-Кларджети в Югозападна Грузия - родовите им земи днес се локализират по едноименния грузински зимен курорт Бакуриани. Един от видните представители на фамилията е изтъкнатият пълководец на служба при император Алексий Комнин - Григорий Бакуриани. Той е севаст и велик доместик на Запада (т. е. командващ византийските войски на Балканите). През 1083 г. основава манастир в чест на Св. Богородица, който ни е известен по името на съседното с. Бачково, а тогава бил наречен на близката крепост Петрицион (Асеневата крепост). На следващата 1084 г. Бакуриани издава типик, т. е. Устав, по който да се стопанисват имотите на манастира и да се ръководи монашеското братство. В обширния текст се споменават всичките земи и ценности, с които севастът дарява обителта, като изрично подчертава: "Този пресвет манастир аз поднесох заради себе си и заради греховната си душа в дар на Бога, който прави и държи всичко в ръцете си." Григорий Бакуриани прави всичко възможно съградената от него обител да бъде "свободна и напълно независима" в данъчно и канонично отношение както от императорската власт, така също от константинополския патриарх и местния пловдивски митрополит. Подобна позиция е индикация за силното влияние, което Бакуриани е имал в империята и тъй като типикът недвусмислено е насочен срещу евентуални посегателства над манастира от местната църковна власт, той е подписан не от Константинополския патриарх, а от Йерусалимския му събрат Ефтимий.

   Край манастира Бакуриани съгражда болница и училище, в което се обучават около 100 грузински младежи - половината стават монаси в обителта, а другите са изпратени като учители в Грузия. Не след дълго "Св. Богороидица Петриционитиса" се утвърждава като средище на грузински монаси, което се прочува с книжовната си школа. Тук твори известният грузински философ-неоплатоник Йоан Петрици, а досегът на обителта с грузинското православие не секва през цялото същинско Средновековие. Това личи и от сребърния обков, дарен за чудотворния образ на Божията майка през 1311 г. от братята Атанасий и Окропир, родом от Тао-Кларджети. Този обков с грузински надпис и досега покрива светинята, която е превърнала Бачковската обител в един от най-значимите поклоннически центрове в българските земи.
горе