архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
ОБЩЕСТВО стр.18, бр.1, година XVI, 2009г.
Повече от 7 хиляди години цивилизация
Иран е една от най-древните страни на планетата. Археологически разкопки, направени на територията на Иранското плато, показват, че там са живели хора от преди 10 000 г. пр. Хр. През вековете влиянието на културата на Иран е достигало до различни кътчета на света - от поречието на Нил до сърцето на Европейския континент. Земите на Иран са мястото, където се преплитат културите на Африка, Азия и Европа. Разположени са изцяло по продължение на Пътя на коприната, освен това са част от маршрута на Марко Поло към Китай. В документите си прочутият венециански пътешественик описва природата, населението и поминъка на Иран.



   Ловните пособия и каменните сечива, открити в пещери като Пабда, разкриват човешко присъствие на Иранското плато още по време на палеолита. Доказателство, че тези хора са умеели да обработват метал още през третото хилядолетие преди Христа, са металните сечива, намерени в северните части на планината Загрос. През този период започва строителството на малки села и градчета.

   Най-значимата цивилизация, съществувала на територията на Иран преди появата на арийците, е тази на Елам, която се заражда в равнината Хузестан с главен град Суза (Шуш). Самата еламска цивилизация наричала държавата си Хатами. Първите данни за тази цивилизация датират от 3000 г. пр. Хр. Еламите построяват редица храмове в Суза и водят няколко войни с месопотамската цивилизация. Повратен момент в противопоставянето на тези две сили настъпва през XIII в. пр. Хр., когато еламите завладяват Месопотамия и отнасят в столицата Суза каменната колона, на която са записани законите на Хамурапи. През 650 г. пр. Хр. Ашурбанипал, владетелят на Ашур, напълно разрушава Суза, а държавата на еламите просъществува още век.

   През 550 г. пр. Хр. е поставено началото на династията на Ахеменидите, а за неин основоположник е считан Кир Велики. Най-известният запазен документ от неговото царуване е глинен цилиндър, върху който с клинопис е изписан декрет, забранявщ робството, всякакво потисничество и отнемането на собственост със сила и без обезщетение и даващ на страните, влизащи в границите на неговата империя, правото сами да изберат дали да се подчинят на властта му. Цилиндърът се пази в Британския музей, а негово копие има в централата на ООН в Ню Йорк.

   След Кир Велики на власт идва Дарий I, който заповядва в Северен Шираз да бъде построен комплексът Персеполис. През 351 г. пр. Хр. Александър Македонски завладява Персия, като изгаря и плячкосва всички палати и храмове в нея. Той умира във Вавилон през 323 г. пр. Хр. и е наследен от един от своите военачалници - Селевк, който поставя началото на управлението на Селевкидите, по време на които начело на държавата са иранските аристократи и македонските военачалници. През 248 г. пр. Хр. Аршак обявява на Селевкидите война, продължила повече от 100 години. Едва през 140 г. пр. Хр. Тирдад (Аршак II) побеждава селевкидския владетел и полага основите на династията на Аршакидите. Най-големи проблеми на управниците от тази династия създават провинциите Азербайджан, Персия и Армения, които отказват да се подчиняват. За да спечелят доверието им и да успеят да събират данъците от тези земи, Аршакидите създават съвет, в който влизат личности от цялата страна. По време на управлението на Фархад IV от тази династия широко се разпространява християнството на територията на Римската империя, като същевременно още една религия се развива бурно в Иран - зороастризмът. Зороастризмът е една от най-древните религии на Земята, основана от учениците на пророка Зороастър (Заратустра). Счита се, че зороастризмът е оказал силно влияние върху някои от най-разпространените в днешно време религии по света - юдаизма, християнството и исляма.

   През 224 г. сл. Хр. Ардашир Сасанид, потомък на стар персийски род, сваля Аршакидите с помощта на местните аристократи и поставя началото на династията на Сасанидите. По време на управлението на Сасанидите Персия воюва с Римската империя, като синът на Ардашир - Шапур I, успява да плени император Валериан. Докато той управлява, зороастризмът е обявен за официална религия в иранските земи и е написана Авеста - свещената книга на зороастрийците.

   Към края на управлението на тази династия Пророкът Мохамед пребивава в Саудитска Арабия и в писмо призовава иранския владетел Хосроу Парвиз да приеме исляма, което той отказва да направи. Това е причината след смъртта на Мохамед арабите мюсюлмани начело с Абу Бакр (считан от мюсюлманите сунити за наследник на Пророка) да нападнат Персийската империя, като я побеждават през 636 г. С падането на династията на Сасанидите през 652 г. започва ислямският период в управлението на Иран, а първата династия от този период е тази на Омеядите. Строят се множество джамии, водохранилища, кервансараи. От 1237 до 1377 г. Иран е във владение на монголите.

   Най-бурно развитие страната бележи по време на управлението на задържалата се начело на държавата 250 години династия на Сафавидите, основана от шах Исмаил през 1526 г. Много от мюсюлманските и историческите реликви са обновени или издигнати наново, строят се мостове, големи площади, чаршии. Поставено е началото на модерното градско развитие на Иран.

   До 1924 г. в управлението на Иран се сменят династиите на Афшари, Зенди и Каджари (по време на Каджарите Техеран става столица). В периода 1924 - 1979 г. управлява династията Пахлави. С победата на Ислямската революция през 1979 г. е сложен край на монархическото управление на Иран и начело на държавата застава имам Хомейни.
По материали на чуждия печат
Превод: Мария Ангелова
горе