архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
АРТ стр.42, бр.1, година XVI, 2009г.
Изящество от цветове и форми


   КАЛАМЗАНИ

   Изкуството "каламзани" (гравиране) има седемхилядна история в Иран, за която свидетелстват откритите и съхранявани в Националния музей на Иран предмети на изкуството. Това изкуство бележи забележителен напредък по времето на управлението на Сефевидите (1600 г. сл. Хр.), но е добре познато в Иран още по времето на династиите на Селджукидите и Сасанидите. През изминалите години голям принос за запазването на този занаят жив имат майсторите Мохаммад Орайзи и Мохаммад Таги Зуфан, които не само че оставят огромен брой изящни предмети на изкуството след себе си, но и предават традицията на младото поколение. Изкуството "каламзани" е заимствало и продължава да заимства черти от определени стилове като дърворезба, релеф, ажур, арабеск и портретизъм. Понастоящем това изкуство се практикува ръчно и намира приложение при външното декориране на сгради, като най-известните школи се намират в гр. Исфахан.

   МИНИАТЮРИ

   Миниатюрата, или традиционното изобразително изкуство на Иран, е позната и оценена в цял свят. Трудно е да се проследи произходът на персийската миниатюра, но се смята, че най-древният познат представител на това изкуство в историята на Иран е Мани, който преди около 1800 години украсява с рисунки книгата си "Аржанг", съдържаща религиозни предписания. Миниатюрата достига своя апогей през периода на управление на монголите и Тимуридите (13-16 в.). Монголските владетели на Иран издигат в култ китайското изобразително изкуство и довеждат със себе си много китайски художници. През 753 г. китайците донасят в Иран и хартията.

   Най-важната функция на миниатюрата е била илюстрирането. Тя е давала визуална представа за литературния сюжет, правела го е по-забавен и разбираем. Миниатюрата се е развивала под формата на съжителство между художествения и поетическия език и е била дълбоко свързана с поезията. През последните десет века са създадени редица велики литературни произведения, които са вдъхновили своите съвременници-миниатюристи. Сред тях можем да споменем безсмъртната епическа поема "Шахнаме" ("Книга за царете"), която със своите около 50 хиляди куплета разказва чрез факти и легенди историята на Иран от създаването й до нашествието на арабите през 7 в. През 12 в. поетът Незами създава своята романтична поема "Хамсе", а 13 в. става свидетел на раждането на великите творби на Саади "Голестан" и "Бустан". Това богатство от вдъхновяваща литература поражда създаването на много школи по миниатюра, всяка от които се отличава със собствен стил. От тези школи могат да се споменат тези в Херат, Шираз и Табриз. Ширазката школа се създава през 13-14 в., по времето, когато градът е столица на Иран. В този период творят Саади, Хадже Кермани и Хафез. Поезията процъфтява, а с нея и миниатюрата. Илюстрациите на поемата "Хамсе" на Незами отразяват дейността на тази школа през върховия й период. В края на 13 в. се създава Табризката школа. В първите си години тя се отличава коренно от тази в Шираз, тъй като илюстрациите й съчетават в себе си черти от Далечния изток и армено-византийския стил на рисуване. По-късно, в началото на 15 в., след нашествието на войските на Тимур, много от представителите на Табризката школа бягат в Шираз, където заимстват някои черти от Ширазката школа и, от друга страна, запознават миниатюристите в Шираз със своята художествена традиция. През първата половина на 15 в. се създава и Хератската школа и много от представителите на другите две школи се местят там. Един от най-изтъкнатите миниатюристи от тази школа е Камаледдин Бехзад, чието обширно творчество е повлияно от Джами и Наваи.

   В хода на историята на Иран, изпълнена с върхове и спадове през вековете, редица творци са полагали усилия за усъвършенстване на това изкуство и на сцената са се появили много видни личности, сред които са Камаледдин Бехзад, Моулана Халил, Солтан Мохаммад, Агамирак, Реза Абаси и много други, които са оставили траен отпечатък в развитието и усъвършенстването му. От съвременните автори-миниатюристи най-известно е името на Махмуд Фаршчиян, доктор по изящни изкуства. Негови творби са излагани в Британската библиотека, университета "Харвард", музея "Метрополитън" и художествената галерия "Фриър". Той има свой собствен стил и създава своя собствена художествена школа. Творбите му съчетават благородство и иновативност и черпят сюжети от класическите литературни творби и свещените писания.

   Като цяло познатите стилове и школи по миниатюра носят следите на определен исторически период и епоха на управление. Например миниатюрата в периода на управление на Сефевидите, познат като Исфаханска школа, се характеризира с много специфики - през този период изобразителното изкуство е представено чрез нежни и приятни окраски и един от стиловете изобразително изкуство през този период всъщност представлява вид рисуване, познато като "каламгири". При този вид рисуване художникът, използвайки малка четчица и мастило, рисува линии, променяйки дебелината им. По този начин се постига уникална представа, при която, изобразявайки плоскост, той пресъздава дълбочина, погледната от далечен ъгъл.

   Характерно за миниатюрата през 17 в. е преобладаването на любовни сцени и портрети, а през 18 в. - на цветя и птици.

   ХАТАМКАРИ

   "Хатамкари" е един от най-известните ирански занаяти, имащ голяма художествена стойност. Той представлява вид инкрустация върху дърво. Самият "хатам" се състои от равномерни многостранни парченца метал или слонова кост, които се декорират ръчно върху дървото. Среща се пет-, шест-, осем- и десетстранен "хатам", като най-широко разпространен е шестстранният. Няма точни данни за произхода на този художествен занаят, а това, което се знае, е често обвързвано с митове. Някои от майсторите на този занаят все още вярват, че "хатамкари" е от чудесата на пророка Ибрахим. Това изкуство е било познато също така и в Египет, като египтяните са го заимствали от коптите. В Иран "хатамкари" бележи апогей в развитието си по времето на Сефевидите, когато занаятчии и хора на изкуството от всички краища на страната идват в Исфахан, тогавашна столица на Иран, където създават изящни предмети на изкуството. И до днес Исфаханската школа е една от най-значимите и запазили се школи по "хатамкари".

   КАЛИГРАФИЯ

   Калиграфията е друго традиционно иранско изкуство. Иранското калиграфско изкуство е клон от ислямското калиграфско изкуство и се ползва със значимо влияние както на територията на Иран, така и на територията на други съседни държави в Средна Азия и Индийския полуостров, повлияни от персийската култура.

   Освен това, че най-голям принос в превръщането на обикновеното писмо в изкуство имат персите, на тях се дължи също така и изобретяването на различните стилове калиграфско изкуство. Въпреки че тези различни стилове са имали през вековете свои последователи и в други страни, те са били най-широко разпространени на територията на Иран и други държави като Афганистан, Пакистан и Индия. На тази географска територия калиграфското изкуство винаги е било смятано за най-възвишено сред визуалните изкуства и се е характеризирало с особено изящество и финес.

   След появата на исляма на територията на Иран калиграфското изкуство съществува под формата на стила "насх". По това време този стил се използва за художествено изписване на Корана и този период е свързан с десетки изписани екземпляри на свещеното писание. По-късно, по времето на управлението на династията на Хулагидите, поради навлизането на влиянието на Китай и доминирането на монголците за първи път страниците на религиозните книги започват да се съпътстват от орнаментални мотиви. Още по-късно, по времето на управлението на династията на Тимуридите, развитието на калиграфското изкуство достига до своята кулминация. Именно през този период Мирали Табризи полага основите на стила "настаалик", обединявайки двата калиграфски стила "насх" и "таалик", който от своя страна се смята за първия ирански стил на художествено изписване. Стилът "настаалик" е най-известният калиграфски стил и е считан за гордостта на иранското изкуство. Както свидетелстват огромният брой създадени в този стил творби, "настаалик" придобива известност като най-изящния сред всички ирански и арабски стилове калиграфско писмо. Този стил, освен в пределите на Иран, е бил широко използван в Афганистан и в двора на династията на Гурканите в Индия, които са имали голям афинитет към персийската култура. Една от разновидностите на стила "настаалик" е "шекасте-настаалик", който е развит при династията на Каджарите и се характеризира с по-голяма начупеност на формите.

   Това, което е познато като ирански калиграфски стил, е художествено изписване предимно на нерелигиозни текстове, в това число сборници със стихове, отделни художествени откъси и официална кореспонденция. Това се случва по време, когато при арабите и османците този стил има подчертано религиозен и свещен характер и въпреки че и те като персите са използвали в административните и религиозните си дела различни калиграфски стилове, техните най-значими образци на калиграфското изкуство, за разлика от персите, могат да се видят в стиловете "солс" и "насх", както и в преписите на Корана и на Хадисите. Трябва да се отбележи, че иранците също, подобно на арабите и османците, са използвали предимно стиловете "солс" и "насх" за изписване на религиозни текстове, но тези стилове при тях не са били толкова широко застъпени, колкото при арабите. Като цяло калиграфското изкуство бележи своя апогей в периода 15-17 в.

   КИЛИМИ

   Иран обаче е най-известен със своите килими. През вековете килимът се е превърнал в символ на древната и богата персийска култура и е играл ключова роля в бита на иранците. На килима иранците са се раждали, живели и отглеждали своите семейства. И сега във всеки ирански дом, независимо беден или богат, има килим. Поради тази връзка между човека и килима през вековете килимът се разглежда като отражение на персийската култура и изкуство през различните исторически периоди. Красотата и отличното качество на персийските килими са всепризнати. Без съмнение това традиционно изящно изкуство заема централна част в персийската история и култура през последните няколко хилядолетия. Според историческите данни изкуството на тъкане на килими в Иран е съществувало още в древни времена. Ярко доказателство за това е 2500-годишният килим от Пазирик, отнасящ се към 500 г. пр. Хр., т. е. времето на Ахеменидите. Въпреки че в днешно време производството на килими в Иран става все по-механизирано, ръчно тъканите килими са все още широко разпространени, като тяхната цена е значително по-висока. Вълната е най-често използваният материал, като килими се тъкат и от памук, но те са ориентирани повече за употреба в града и офиса. Появата на копринените килими в Иран се отнася към 16 в. (тези в Сабзевар) и 17 в. (тези в Кашан и Язд). Копринените килими са по-малко разпространени в сравнение с вълнените, тъй като коприната е по-скъпа и по-лесно захабима, но цената им расте с възрастта. Поради своята рядкост, висока стойност и лесно износване копринените килими се окачват по-често на стените като гоблени, отколкото се използват по предназначение.
Културно представителство
на ИР Иран, София
горе