архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
ОБЩЕСТВО стр.21, бр.1, година XVI, 2009г.
Персийският език
Кристина Ангелова
Персийски език днес се говори предимно в Иран, Афганистан и Таджикистан, но навремето е бил по-широко разпространен, а именно в областта, разположена от средния изток до Индия. Има значителни групи персоговорящи в други страни от Персийския залив (Бахрейн, Ирак, Оман, Йемен и ОАЕ), както и емигрантски общности по целия свят.



   Около 55 % от населението на Иран е персоговорящо, около 65 % от жителите на Таджикистан говорят таджикски персийски, 25 % от афганистанците говорят персийски език - дари, такъв език говори и 1 % от населението на Пакистан.

   Учените различават три основни варианта на персийския език - фарси, който се говори в Иран; дари - разпространен в Афганистан; и таджикски - в Таджикистан и Централна Азия. Таджикският обаче се определя като отделен език. Фарси и дари сами по себе си имат други диалектни форми, имената на които съответстват на провинциите, в които се говорят.

   ИСТОРИЯ
Древноперсийски клинопис


   Дарий I (550-486 г. пр. Хр.) си "приписва" изобретяването на древноперсийския клинопис в Бехистунския (Бисотунски) скален надпис, намерен в Югозападен Иран.

   Надписът датира от 520 г. пр. Хр. и е представен на три езика - еламски, вавилонски и древноперсийски. Някои учени са скептични относно претенциите на Дарий, но други ги приемат сериозно, въпреки че смятат, че персийският монарх вероятно е възложил на своите писари да създадат азбуката, а не я е измислил сам.

   Езикът се използва от династията на Ахеменидите, като е характерен за Ахеменидския царски двор. Разпространен е в Югоизточна Персия, в област, известна като Персис, и принадлежи към иранския клон на Индо-арийското езиково семейство.

   Древноперсийски текстове (включващи скални надписи, глинени плочи и печати) са открити в Иран, Турция и Египет.

   Древноперсийската азбука съдържа 36 знака. Датирана е към 4 в. пр. Хр. Писането става от ляво на дясно. Древноперсийският има усложнена граматика с осем падежа, три рода - мъжки, женски и среден, и три числа - единствено, множествено и двойствено.

   Авестийски език

   Авестийският е другият древноирански език, за който до нас достига голямо количество информация. Името авестийски произлиза от свещената зороастрийска книга "Авеста", която е написана на него.

   Авестийският често се разделя на два или три етапа и това деление се базира на филологическо изследване на голяма група текстове. Най- ранният етап се нарича древноавестийски и това всъщност е езикът на Гатите - 17 поеми, и Ясна. Вярващите смятат, че Гатите са написани от самия Зороастър. Древноавестийският е близък до ведическия санскрит, като се забелязват големи прилики в граматиката и стилистиката на двата езика. Отнася се към периода 1300 - 1000 г. пр. Хр.

   Вторият етап е известен като младоавестийски. По-голямата част от "Авеста" е написана именно на младоавестийски.

   Някои учени прокарват тезата за съществуването на друг етап в авестийския език, често определян като псевдо младоавестийски. Това е езикът, на който е написано съчинението "Видаевдат" ("Антидемонски закон"), важна част от "Авеста" и основа на голяма част от зороастрийските ритуали. Неправилната граматика и морфология на текста го разграничават от останалата част на свещената зороастрийска книга.

   Поради индо-иранската фолклорна традиция съдържанието на "Авеста" се е предавало устно през годините. Книгата се е рецитирала от свещеници, които прекарвали много време в наизустяване на всеки един стих, използвайки специални техники. От самата "Авеста" ние научаваме, че части от книгата са записани много по-късно, а именно около 1 в. сл. Хр. Книгата е била събрана и записана по време на династията на Сасанидите (226-632 г.) с азбука, базирана на графичната система на пахлави, но внимателно преправена, за да съответства на звуковете на авестийския език.

   Средноперсийски език

   За разлика от древноперсийския, чиито говорими и писмени форми много се различават една от друга, средноперсийският отразява устната реч и е много по-опростен.

   Средноперсийският език се изписва от дясно на ляво в хоризонтални линии с азбука пахлави. Само част от гласните имат графично изображение, а буквите, използвани, за да ги представят, имат много начини на произношение.

   Въпреки че официално "средният период" на иранските езици започва със залеза на Ахеменидската империя, преходът от древноперсийски към средноперсийски вероятно е започнал преди 4 в. Появата на средноперсийския обаче е засвидетелствана 600 години по-късно, когато той се появява в надписи на Сасанидите и поради тази причина формите на езика преди тази дата не могат да бъдат описани с точност. Литературната форма е засвидетелствана много по-късно, през 6-7 в., а от 8 в. нататък средноперсийският започва постепенно своя преход към новоперсийски.

   Местното наименование на езика е било "parsik" или "parsig", което е дошло от името на етническата група, обитаваща област Парса (съвр. Фарс), на югозапад. От около 9 в. насам, когато средноперсийският е на границата на преминаването си в новоперсийски, по-старата форма получава името пахлави.

   Новоперсийски език

   Новоперсийският в най-ранната си форма е разговорният език на населението на Сасанидската империя от 6 в. насам. След краха на империята множество арабоговорящи племена се заселват по новозавладените сасанидски земи и повлияват на местните езици, в това число и на персийския. На свой ред арабоговорящите бюрократи се повлияват от сасанидската административна система, включително и от персийския език, като усвояват много административни термини. Персийският става обществен език на новопокръстеното мюсюлманско население на Иран, което, премествайки се в периферията на Сасанидската империя или дори в бивши автономни нейни области като Согдиана, накрая започва да доминира в тези райони и установява новоперсийския като местен език.

   През 10 в. поетът Фердоуси съчинява монументален епос, наречен "Шахнаме", който разказва полулегендарната история на Иран в повече от 120 000 стиха. Тази творба, считана днес за най-важния литературен сборник на персийски език, впоследствие превръща последния в език на културните дейци по иранските територии.

   Новоперсийският най-често се изписва с арабската или персоарабска графична система. Тази система, подобно на пахлави, също произлиза от арамейския и е приспособена към езиците на северноарабските племена преди исляма. След исляма системата, в по-ранната си форма куфи, заменя пахлави и се явява графичен израз на новоперсийския в Иран, Афганистан и Таджикистан. След завладяването на Централна Азия от Русия през 19 в. обаче таджикският се изписва на кирилица.

   ВЪНШНИ ВЛИЯНИЯ

   В персийския език има голям брой заемки, които идват най-вече от арабски, английски, френски и турски език. Същевременно персийският е повлиял на други езици и най-вече на арабския, индоиранските и тюркските.

   Влияние на арабския език

   Арабското господство над Иран продължава два века - от 7 до 9 в. По време на този период много арабски думи навлизат в персийския, както и много персийски - в арабския. Арабският има силно влияние върху лексиката, но не е успял да промени граматиката на езика. Образуването на нови думи от арабски корени е често срещано, но самият словообразувателен модел не е навлязъл. От 20 в. насам е започнала кампания по прочистване на персийския от арабски заемки, която е била подкрепяна най-вече от шаховете от династията Пахлави. От Ислямската революция насам обаче се наблюдава точно обратната тенденция, като политическите и религиозни лидери днес използват множество арабизми.

   Влияние на европейските езици

   През последните няколко века в персийския език навлизат много заемки от европейските езици и най-вече от френския.

   В персийския език навлизат и думи от английски, италиански, немски и руски.

   РОЛЯ НА ПЕРСИЙСКИЯ ЕЗИК В ОБЩЕСТВОТО

   Персийският през последните векове е един от най-значимите езици в региона на Средния изток. Персийските учени са заемали важно място в индийския и турския царски двор между 15 и 18 в., като са съставяли речници и граматически трудове.

   Персийският е роден за 55 % от населението на Иран, както и е официален език на страната, език на администрацията и медиите.

   В Афганистан дари, заедно с пащу, са официални езици в страната. Езикът се преподава в училище и Радио Афганистан провежда кампания за правилното произношение на литературния език дари. Персийският език, говорещ се в Техеран, служи като модел в официалната сфера, но понякога разговорният дари се явява по-близък до таджикския. Между формите, използвани в Иран и Афганистан, има незначителни лексикални разлики. Въпреки че и пащу, и дари са официални езици, дари има по- специален обществен статут заради историческото минало.

   ПРЕПОДАВАНЕ НА ПЕРСИЙСКИ ЕЗИК В БЪЛГАРИЯ

   Преподаването на персийски език води началото си у нас от 1959 г., когато в СУ "Св. Климент Охридски" започва изучаването му в специалност Тюркология като факултативна дисциплина. След откриването на специалностите Арабистика и Индология тази факултативна дисциплина влиза и в техните учебни планове. През учебната 1991-1992 г. е открита Персийска филология като втора специалност, в която се изучават дисциплините: Персийски език, Теоретична граматика на персийския език, История на Персия и Иран, Класическа персийска литература и Съвременна персийска литература.

   Иранистиката като редовна университетска специалност се открива през учебната 1993-1994 г. в рамките на Центъра по източни езици и култури (ЦИЕК) към Факултета по класически и нови филологии (ФКНФ). Оттогава СУ "Св. Климент Охридски" ежегодно обявява редовен прием на студенти в специалност Иранистика. Понастоящем специалността е в състава на катедра "Класически Изток" към ЦИЕК - ФКНФ.

   След дванадесет години преподавателска, научна и творческа дейност специалност Иранистика е подготвила повече от 60 дипломирани иранисти, реализиращи своите знания и умения в най-различни сфери на обществения живот: култура, наука, туризъм, търговия и др.

   Освен степен бакалавър, специалността предлага и обучение в степен магистър, като завършилите тази степен наброяват около 20 човека.

   Днес персийски език и литература се преподават като отделна дисциплина освен в България, в специалност Иранистика на СУ "Св. Климент Охридски" и в Културното представителство към Посолството на ИР Иран, също и в много други държави като САЩ, Австрия, Азербайджан, Армения, Босна и Херцеговина, Турция, Тайланд, Пакистан, Сърбия, Индия, Южна Корея, Норвегия, Полша, Грузия, Унгария, Франция, Италия, Финландия, Австралия, Германия, Англия, Канада, Сирия, Дания и др.

   

   Лични местоимения

   Лице

   Единствено

   Множествено

   1-во

   m.n ..

   ma ..

   2-ро

   to ..

   shoma ...

   3-то

   u .. ,

   vey ..

   anha ....

   ishan .....

   

   

   

   

   Персийски

   Български

   ba (..)

   с, със

   beh (..)

   към

   bi (..)

   без

   chun (...)

   като
горе