архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
КУЛТУРА стр.48, бр.1, година XV, 2008г.
Търновската книжовна школа в историята на българо-руските културни взаимотношения
Проф. НевЯна Дончева-Панайотова,
доктор на филологическите науки
Търновската книжовна школа бележи цяла културна епоха не само за България и Балканите, но и за цяла Югоизточна и Източна Европа. Неините постижения и традиции обуславят както "втория златен век" в историята на българската култура и литература, така и изключително интензивното духовно общуване между българи, сърби, румънци и руси през ХIV - XV в.



   Налице са редица политически, църковни, културни и литературни предпоставки за възобновяване и процъфтяване на българо-руския културен диалог през този период, който се явява уникален феномен в славянската и световната културна и литературна история. Запазените извори свидетелстват, че през ХIV - ХV в. дейците на перото в България, общо на Балканите, а и в останалите източноевропейски християнски страни със славянско богослужение, са имали добра и вярна представа за ролята на литературния език в цялостната система от средства за културно и литературно общуване. Според най-образованите от тях, сред които несъмнено са търновските книжовници начело с Патриарх Евтимий, точността в езиковия изказ, верността към източноправославните християнски догми, последователната и строго съблюдавана нормативност в езика и правописа, красотата и изяществото на езика и стила на книгите гарантират непоколебимост и неотклонение в религиозно-философското им осмисляне, т. е. предотвратяване на всякакви ереси и възприемането им като действени фактори за запазване на верското и народностното единство1. Тези принципи са живец на цялостната реформаторска дейност на Патриарх Евтимий и неговите последователи, която в годините на всеобщо покоряване на балканските земи и народи от турските нашественици-иноверци е своеобразна битка за чисто православие и за историческо оцеляване и обезсмъртяване на християнските народи в Югоизточна Европа. Съпричастни на тези проблеми са и православните славяни от цяла Източна Европа. Тъкмо поради това идеята за "изправяне на книгите" става доминираща идея на епохата, а реализирането й довежда до небивало активизиране на книжовната работа сред народите от Slavia Orthodoxa.

   Предприетото от Евтимий Търновски и сътрудниците му "изправление книг" в манастира "Св. Троица" край Търново през 70-те години на ХIV в. слага началото на една църковно-културна реформа, която има широк международен отзвук и изиграва съществена роля в културното развитие на Югоизточна и Източна Европа2. Според Пеньо Русев реформата е "подхваната и осъществена на широк фронт, със съзнание за нейната значимост и за трудностите й, с разбиране за всичките й направления и подробности". "Тъкмо поради това - пише той - изправлението засяга не само текста на "целите църковни книги", но и почти всички звена и страни на църковната религиозна и културна дейност: цялата ръкописна църковна литература, целогодишния църковен календар със списъка на светците и реда на службите, литургичния ред и всички богослужебни - химнологични и молитвени - текстове, т. е. езиковата и литературната основа на славянската по език система от средства за културно общуване, както и всички свързани с църквата изкуства"3.

   Учените днес са единодушни, че най-голям принос за пренасянето и пълноценното продължаване на търновските книжовни традиции извън пределите на България имат митрополит Киприан и Григорий Цамблак, макар те да не са единствените ратници на общобалканското и общославянското сътрудничество в края на ХIV и началото на ХV в. Заслуги за това имат още дякон Андрей (Андроник), Константин Костенечки, Йоасаф Бдински, химнописецът Ефрем, а след средата на ХV в. и Владислав Граматик, Димитър Кантакузин, Мардарий Рилски, Димитър ратовски и др. За рецепцията обаче на Търновската книжовна школа сред източните славяни решаваща роля имат митрополит Киприан и неговият племенник Григорий Цамблак4.

   Реформаторското дело на Евтимий Търновски в България и на митрополит Киприан в Русия е обусловено от една важна историческа необходимост на конкретната епоха - необходимостта от създаването на единна езиково-литературна основа на църковно-християнската славянска система от средства за общонародностно идеологическо и културно-историческо общуване за противопоставяне и отпор срещу чуждите нашественици-иноверци - в България срещу турците и за съхраняване на българската народност, в Русия срещу татарите и за консолидация на руските княжества.

   В многостранната реформаторска дейност на Патриарх Евтимий и неговите сподвижници в Търново могат да се набележат няколко съществени момента, повечето от които биват претворени на руска почва от митрополит Киприан и които свидетелстват за една последователно и целенасочено провеждана църковно-културна политика за пренасяне, доразвиване и обогатяване на традициите на Търновската книжовна школа в Русия в края на ХIV и началото на ХV в.

   1. Според Григорий Цамблак първият и най-съществен момент на Евтимиевата реформа е "превеждането на божествените книги от еладски език на български", с което Евтимий се залавя веднага след завръщането си от Византия в Търново през есента на 1371 г.5 Сверяването на старите преводи и изготвянето на нови се диктувало, от една страна, от верността към първите преводачи Светите братя Кирил и Методий и учениците им, и от друга страна, от стремежа да не се допусне изопачаване на божието слово6. Подобно на своя приятел и съратник Патриарх Евтимий в България и митрополит Киприан се заема в новото си отечество да поправи покварените от дълго преписване текстове на богослужебните книги и да внесе единство в руския език и правопис. Той пренася в Русия само ревизирани в Търново текстове с оглед на гръцките оригинали и организира тяхното размножаване от руски книжовници.

   2. Вторият важен момент в църковно-културната реформа на Евтимий Търновски засяга богослужението и има няколко страни: въвеждане на йерусалимския устав; текстова реформа в богослужебните книги - в молитвените текстове и в химнографията и агиографията; разширяване на църковния календар и допълването му с празници за нови български светци - преди всичко за светци, чиито мощи са се намирали в Търново; написване на служби и химнографски произведения за новите - особено за българските светци. Всички тези страни присъстват в една или друга степен, но винаги съобразно конкретните нужди и обстоятелства на Руската църква, и в дейността на митрополит Киприан. Негова първостепенна грижа е уеднаквяването на богослужебната практика в Русия чрез уточняване на църковния устав и на литургичните текстове, за да внесе единство между византийското, българското и руското богослужение.

   3. Третият съществен момент на Евтимиевата реформа в България е насочен към обновяване на литературната основа на системата от средства за църковно и културно-историческо общуване. Той включва: превеждане, сверяване и претворяване на старите жития и похвали за българските светци. В резултат на тази грандиозна по своите мащаби работа под ръководството на Патриарх Евтимий в Търново бива съставена ръкописна колекция, която представя развитието на българската литература от IХ до ХIV в. и която се явява първата по рода си славянска литературна колекция, предшестваща с два века делото на митрополит Макарий в Русия по комплектуването на уникалните велики чети-минеи7.

   Основен естетически принцип на неините творци в България и в Русия е да се пише "по ляпоте", което означава да се пише красиво, изящно, художествено, както подобава. Новата естетика, опираща се на исихастките разбирания за писаното слово, поражда и нов литературен стил - "плетение словес" или "словесно везмо". Създаването и утвърждаването на нова естетика, поетика и стилистика в литературата на българи и руси в края на ХIV и началото на ХV в. определя в най-голяма мяра новаторския дух, новаторския характер на конкретните прояви на българо-руското литературно и културно общуване през тази епоха. Те са резултат на редица сходни явления в развитието на културата и литературата на двата народа, което несъмнено има огромно значение за запазването, доразвиването и обогатяването на българските литературни традиции и специално на Търновската книжовна школа на руска почва, въпреки поробването на България от турците, и за цялостното културно развитие на двата единоплеменни народа през следващите векове.
горе