 |
|
| ИНТЕРВЮ ЕВРОПА |
стр.4, бр.1, година XV, 2008г. |
|
|
Русия и България успешно си взаимодействат при новите условия
Н. Пр. Анатолий Потапов, посланик на Руската федерация, пред списание "Европа 2001" |
|
|
| |
|
Роден е в Москва през 1942 г. След отбиването на военната си служба постъпва в Московския институт по радиоелектроника. Още като студент започва професионално да се занимава с комсомолска работа и скоро след завършването на вуза става първи секретар на Черьомушкия райком на комсомола.
Достатъчно бързо се издига до длъжността зам.-пред. исполком. На 28-годишна възраст за добросъвестна робота на този пост е награден с орден "Знак почета". От 1984 г. е на дипломатическа работа. Последната му длъжност преди назначението му в България е заместник-министър на външните работи на Русия. Миналата година за плодотворната си работа за благото и сътрудничеството между двата народа е награден с орден "Дружба". Активно се занимава със спортни игри. Убеден е, че това му помага да запази не само добрата си физическа форма, но и добрата си работоспособност. Женен е. Има двама големи сина и четирима внуци.
 |
|
- Ваше Превъзходителство, след визитата на президента Владимир Путин не е трудно да се коментира в каква посока се развиват икономическите ни отношения, но все пак – Вашият коментар?
- До неотдавна нашите отношения бяха доста хладни. Това според мен се дължеше не на прагматични причини, а на емоции и идеологически пристрастия. Обаче реализмът, здравият смисъл и традиционните симпатии между двата братски народа се оказаха по-силни. Днес мога да заявя съвсем откровено, че Русия и България успешно си взаимодействат при новите условия. Вижте само колко далеч стигна руско-българското сътрудничество в икономическата сфера през последната година! При това то е взаимноизгодно и вашата страна ще има полза от него. Но нашето сътрудничество не е само в икономическата сфера, то има много по-широк спектър.
- Огромният търговски дефицит на България в търговията с Вашата страна изглежда притеснителен за много хора. В кои сфери има възможност България да увеличи износа си за Русия?
- Лошият баланс и ограниченият товарообмен действително съществуват преди всичко защото България, внасяйки значително количество руски енергоносители, засега има ограничени възможности в износа си за Русия. Влияят и някои транспортни трудности при транзита на българска продукция през Украйна. Ние ще се опитаме, използвайки възможностите на Международната правна комисия и с помощта на междурегионалните връзки, да съдействаме на българските производители да увеличат доставките си за руския пазар. Известно е, че Руската федерация е заинтересована преди всичко в доставянето на добре известните на нашите потребители стоки - спиртни напитки, лекарства и козметика.
- И ако деловите връзки се характеризират с относителна стабилност и дългосрочност, може ли това да се каже и за политическите отношения?
- В последно време политическият диалог също се развива днамично като цяло, а също и нашето взаимодействие в търговско-икономическата сфера. Ръководителите на двете държави се срещат регулярно, съществува тесен контакт по линията на министерствата и ведомствата.
Днес в руско-българския дневен ред заедно с двустранните въпроси присъства и широк спектър от особено актуални проблеми. Разчитаме на по-нататъшната актуализация на този диалог, в това число на такива фактори като ООН, ОБСЕ, СРН, а също и на отношенията на Русия с Евросъюза. Русия традиционно отделя повишено внимание на балканския вектор на своята външна политика, поддържа тесни контакти с братските славянски православни народи, създали на Балканите свои държави. Заедно с това от историята е добре известно, че този регион дълго време е бил огнище на нестабилност на Европейския континент. Затова Русия съхранява и увеличава сътрудничеството на взаимноизгодна основа със своите многогодишни партньори, стреми се да превърне Балканите в зона на стабилност и процъфтяване.
- Американски военни бази и руски тръбопроводи в България - допреди две десетилетия това изглеждаше немислимо, но вече е факт. Как според Вас днес се развиват отношенията между страните, които до вчера наричахме Изток и Запад?
- Русия развива както двустранни, така и многостранни отношения само на основата на международноправните норми и взаимноизгодните договори. Не само с България, а и с целия свят. По мое мнение на новия етап от нашите отношения ние започнахме повече да се уважаваме. От трибуната на Мюнхенската конференция президентът Владимир Путин призова всички към многостранен и равноправен диалог, към детайлно осмисляне на глобалната безопасност. Преди всичко той искаше да привлече вниманието на световната общественост към противоречието между идеята за еднополюсен свят и демократичния модел на развитие. В. В. Путин отбеляза, че за цялата история на човечеството едностранната диктатура нито веднъж не е постигнала позитивни резултати. В тази връзка той отбеляза, че неотдавнашните едностранни действия на нашите партньори по придвижване системата ПРО към руските граници не само че не са опростили ситуацията, а напротив, задълбочили са я.
Той подчерта също, че Русия е напълно открита за сътрудничество по целия спектър от въпроси по политиката за световната безопасност. Тя трябва да се развива само на базата на международното право. Що се отнася до американските бази на ваша територия, това обстоятелство, разбира се, не ни радва.Това се случва в един важен период, когато всички трябва да се обединим, за да посрещнем реалната опасност от международния тероризъм, който както за съжаление знаем е смъртно опасен и за "леви" и за "десни", и за бедни и за богати.
- От няколко години България е член и на НАТО и на ЕС. Има ли промяна в отношенията оттогава, след като българските власти трябва да се съобразяват с общата за тези организации политика?
- България е член на ЕС и НАТО. Русия не е част от тези структури. Но това, че нашите две страни се намират, ако можем така да се изразим, в различни координатни системи, това не пречи да си сътрудничим активно по цял ред важни въпроси на международно ниво - например в борбата срещу тероризма, организираната престъпност и другите съвременни предизвикателства. Освен това ние се радваме, че стартиращите в последните месеци големи икономически проекти с руско участие (ТБН Бургас - Александропулис, АЕЦ "Белене", газовите проекти), потвърждават нашия взаимен интерес и позволяват да се разчита на по-нататъшно сътрудничество.
Нищо повече от това, което казах в интервютата ми с други български вестници, не мога да добавя. България е независима демократична страна и има суверенното право да си избира партньори. Русия притежава многогодишен опит в сътрудничеството със страните - членки на ЕС и НАТО. Сега този опит ще бъде използван и по отношение на България.
- Често в отношенията между две страни има неща, които остават скрити за хората, но не са никак маловажни. Бихте ли дали оценка на сътрудничеството в сферата на сигурността например, или борбата с тероризма?
- Аз вече говорих днес за необходимостта от обединяване на всички сили в борбата с този нов щам на старата болест - стремежа към световно господство.
Готов съм да повторя още веднъж: борбата с тероризма трябва да стане не само обща стратегия, но и категоричен приоритет за всички демократични държави.
Обръщайки се към общото минало, при създаването на единен фронт за предстоящото сражение с тероризма е необходимо да се отчитат не само очевидните успехи на съюзническото движение, но и неговите грешки - амбициите на отделни групировки, които желаят не само победа над фашизма, но и жадуват сепаративни политически дивиденти, за които е било заплатено с десетки хиляди човешки живота.
Действително, по отношение на тероризма не е тайна, че Западът прилага двоен стандарт. Когато терористите взривяваха жилища в Москва и Волгодонск, когато тероризмът пусна корени в Чечня и ние започнахме решителна борба с него, Русия се обърна към целия свят с предложението да се организира широка международна коалиция за борба с разпространяващата се заплаха. Западът обаче се ограничи само с празни декларации. Едва след 11 септември 2001 г., след трагедиите в Мадрид и Лондон, там преминаха от думи към дела. При това се създава впечатление, че по мнение на западните държави терористите, действащи в Европа и САЩ, са истински и с тях трябва да се бори целият свят, а терористическата заплаха за Русия е като че ли само наш проблем и европейските страни няма нужда да ни помагат. Ние например не можем да разберем защо Великобритания отказва да екстрадира известния чеченски терорист А. Закаев, защо там действат организации, финансиращи терористите в нашата страна. Такива двойни стандарти са неприемливи за нас. Тероризмът е заплаха за целия свят и с него трябва да се борим заедно.
- Позицията на Русия зя Косово е ясна и отразена в международното право. Но независимостта изглежда факт, как това ще се отрази при решаването на кризи от сходен характер, като в Абхазия и Южна Осетия, Приднестровието, а защо не и в Корсика например?
- Позицията на Русия относно решението на проблемите на Косово е отдавна добре известна: необходимо е всички участници в конфликта да действат съгласно международното право, а съществуващите предложения да бъдат съгласувани между Белград и Прищина. Решенията, налагани едностранно и още повече отдалеко, и от хора, които слабо разбират реалностите в този регион, нямат никаква перспектива.
Ние сме заинтересовани от това, ситуацията на Балканите да не се движи по пътя на дестабилизацията, което е напълно възможно, ако продължат опитите за едностранно решение на проблема за Косово чрез провъзгласяване на независимостта му. Ние напълно поддържаме позицията на Белград за необходимостта от изпълнението на резолюция 1244 СБ ООН, която засега все още не е напълно изпълнена. Продължаваме да твърдим, че едностранното прилагане на което и да е решение е недопустимо, и настояваме за продължаване на преговорите с цел достигане на приемливи споразумения.
Заедно с това властите на Косово недвусмислено заявяват намерението си едностранно и в нарушение на резолюция 1244 на Съвета за безопасност на ООН, да обявят своята независимост. Получи се ситуация, която е пряко следствие от сериозните проблеми в регулирането на Косово, за която руската страна нееднократно предупреждаваше преговарящите страни. Аз имам големи опасения, че ако не се действа съгласно международноправовия устав и се намери поддръжка на безапелационните искания на косоварите, може да се предизвика неконтролируема криза.
- Да поговорим за културния обмен. Руската диаспора е най-многобройната в България, как се чувства тя, как живее, как поддържа връзката с родината?
- Да, в България са регистрирани повече от 25 хиляди наши съграждани, по-голямата част от които живеят тук отдавна - 60 - 80 години на миналия век. Почти във всеки град те са създали така наречените Руски клубове. В 2007 г. тяхната основна част се обедини в рамките на Координационен съвет на съотечествениците, създаден при съдействието на Руското посолство. Сега в съвета успешно си сътрудничат 35 клуба и обединения на различни нива - регионални, областни и градски. От 2007 г. България е включена във Федералната правителствена програма за работа със съотечествениците. Целеви средства са отделени за провеждането на фестивали, конференции, конкурси и кръжоци с деца и възрастни чрез Координационния съвет. Има пари и за абонамент на руски вестници и списания за клубовете.
Що се касае до взаимоотношенията на Руското посолство със съотечествениците ни, то ние се стараем да имаме равни партньорски отношения с всички организации на нашите съграждани. Най-важното е, че всички те с желание се отзовават на всякакви инициативи в областта на руския език и култура, сами предлагат различни форми за съвместна работа. Те винаги искрено се радват на гастролите на руските артисти, на седмиците на руското кино и литература. Мисля, че стартиращата година на Русия в България ще зарадва живеещите тук руснаци не по-малко, а може би и повече, отколкото българите. Между другото отлична арена за срещи и провеждания на празници тук не е само Руският културно-информационен център (функционира в системата на МИД на Русия), но и Домът на Москва в София. Той принадлежи на Московското кметство и винаги гостоприемно отваря своите врати. (Зданието е строено през1880-1882 г. за нуждите на първата руска дипломатическа мисия след Освобождението на България от турско иго) за нашите съграждани. Немалка роля за обединението на нашите съотечественици в София и празнуващата тази година своето столетие църква "Свети Николай Чудотворец", която е под егидата на Московската патриаршия.
- Вече познавате нашата страна, извън посолството какво най-много Ви харесва и какво най-много обичате да правите?
- За годините на моето пребиваване в България аз неведнъж пропътувах вашата прекрасна страна от север на юг и от запад на изток, при което видях кътчета с невероятна и незабравима красота. В руския език има следната поговорка: "Не мястото краси човека, а човекът мястото." Макар че използвайки тази пословица, имат предвид, че добрият човек може да направи интересна и значителна всяка една работа, аз все пак виждам в нея по-широк смисъл. Моите любими кътчета в България са там, където благодарение на ентусиазма на гостоприемните стопани имах възможност да се запозная с историческите забележителности и красоти на страната. Такива места са много: Пловдив и Шумен, Варна и Русе... Но все пак моите най-скъпи приятели са в село Брестник - Пловдивска област. Те първи ми показаха колко прекрасен е този край и неговият народ. Покори ме също курортът "Боровец". Навярно работата не е само във великолепния пейзаж и кристално чистия въздух, а и в омайната магия на скоростта на планинското спускане.
|
|
Интервю на
Валентин Костов |
|
| горе |
|
|
|
|
