 |
|
| ДОСИЕ |
стр.17, бр.1, година XIV, 2007г. |
|
|
Ригас и Раковски в балканските културно-исторически модели |
|
|
Проф. д-р Кирил Топалов
СУ “Св. Кл. Охридски”
Академия за балканска цивилизация |
|
Между последното десетилетие на XVIII в. (с апогея на дейността, както и смъртта на Ригас) и средата на XIX в. (съответно на Раковски) лежи онзи половин век, който маркира в общи линии разликата в историческия темп на развитие на двете балкански общества - гръцкото и българското - в епохата на тяхното възраждане и изграждане на независими национални култури и държави, затова и времето на Раковски се оказва в най-голяма степен идентично с времето на Ригас, затова и двамата дейци се проявяват през половин век като еднотипна функция на един и същ културно-исторически модел, присъщ на развитието на поробените балкански народи през XVIII и XIX век.
Всичко това предпоставя, вероятно логично, и впечатляващата близост между двамата в чисто биографичен план, която в редица моменти от съдбовно за живота им значение като че надскача логическите граници на типологическото подобие. И Ригас, и Раковски са деца на видни фамилии в малки, но будни селища в империята, разположени близо до големи пътища и с незаглъхнали стари културни и исторически спомени, като от свързаните с произхода им селища и двамата образуват “фамилните” си имена: Велестинлис или Фереос (от родното му Велестино или областта Фере) и Раковски (от селото на бащиния му род). Учат отначало в неизбежното килийно училище, по-късно при известни учители в реномирани за времето си училища (Ригас в близкото до родното му Велестино селище Загора в Тесалия, а Раковски при Райно Попович в Карлово), напускайки родното си място едва в юношеска възраст, за да продължат накрая образованието си в Цариград, като още най-ранните им години съвпадат с окуражаващите вълнения около поредната за епохата Руско-турска война (за Ригас през 1769-1774 и за Раковски през 1828-1829 г.). В столицата на империята за тях се погрижват близки и роднини, те учат ненаситно езици и компенсаторно бързо наваксват пропуснатите за възрастта си знания, като качествата им биват оценени още твърде рано: на Ригас от Александрос Ипсилантис (на когото става секретар, като това определя цялото му бъдеще) и на Раковски от сродника му Стефан Богориди, който също така предопределя в голяма степен бъдещето му, като го праща в елитното Куручешменско училище и с начина си на живот програмира в юношеското му съзнание определени модели на типа влиятелна, властна, организираща и ръководеща личност. От Цариград и двамата заминават за Дунавските княжества, където отначало учителстват, а малко по-късно се впускат в активна политическа дейност: Ригас - като секретар на високопоставени фанариоти, управляващи княжествата, а Раковски - като организатор и водач на т. нар. Браилски бунтове. Заемат важни длъжности в турската военна администрация по време на следващите по ред руско-турски войни (Ригас във войната на Русия и Австрия срещу Турция през 1787-1792 г., а Раковски в Кримската война през 1853-1856 г.), като в удобен момент започват да работят за противниковата на турската армия (Ригас за австрийската, а Раковски за руската). След изключително динамична политическа и интелектуална дейност, решително променила и предопределила целия им по-нататъшен живот (Ригас във Виена през 1790-1791 г.) и Раковски в Браила и Марсилия (1840-1848 г.) и двамата се връщат у дома за последен път, сякаш за да се простят с една част от живота си и да вземат сили за последната, в която и за двамата представите за семейство и отечество вече ще се съизмерват не с конкретните географски точки Котел или Велестино, а с пространството, което се простира между и около тях, кажи-речи с целия Балкански полуостров, с идеята за една голяма балканска държава, която Ригас вижда като Гръцка република, а Раковски, половин век по-късно - като дружелюбно съжителство на свободни и независими балкански държави. Все в този период на своеобразно “чистилище”, преди да поемат по пътя на апостолската си голгота (за Раковски предшестван и от неколкогодишен престой в ада на най-страшната цариградска тъмница Топхане), и двамата се занимават с търговия и предприемачество (Ригас във Влахия, а Раковски в Цариград, където известно време печели и от адвокатска дейност), което им осигурява материални средства за последния, решителния период от живота и дейността им. Идеологически и културно са тясно свързани с Франция (Ригас с Великата френска революция, със самия Наполеон, според някои данни известно време е и преводач във Френското консулство във Влахия, а Раковски се запознава отблизо с френската наука и култура по време на престоя си в Марсилия), опитват се да използват противоречията между великите сили, надяват се и на евентуална решителна намеса на Русия (Ригас и Раковски) или на Франция (Ригас) в полза на своите балкански освободителни кроежи, а когато осъзнават химеричността на тези надежди, чертаят планове за освобождение на поробените народи със собствени средства, планирайки да вдигнат въстание от западните предели на Балканския полуостров (Ригас от Видин на Пазвантоглу, Мани и Епир, а Раковски от Белград), което да се разпростре след това в цялата империя. Малко преди смъртта си (Ригас умира на 41, а Раковски на 46 години) и двамата планират поход към родината си с намерение да предизвикат радикални събития. (Ригас - от Виена, с шепа верни другари, с които споделя и мъченическата смърт в Белградската крепост, а Раковски - от Белград, откъдето възнамерява да започне освободителната за българския народ война; удивително е наистина съвпадението - единият иска да тръгне от там, където другият трагично-принудително е спрял!) Към тази доста впечатляваща поредица от съвпадения непременно трябва да прибавим и очевидно неслучайния факт, че и двамата са арестувани в Триест от австрийската (със същия успех би могло да бъде и от руската) полиция, с тази разлика само, че, макар и половин век по-късно, Раковски успява да се спаси, докато за Ригас и другарите му това завършва фатално. (Предадени на белградския паша, те са убити зверски в тъмницата и хвърлени в Дунав...)
Личности с разностранни духовни интереси, поети и митотворци на бъдещите националноосвободителни революции на своите народи (които и двамата не доживяват), странно само на пръв поглед съчетание на мечтатели-авантюристи и гениални политици с трезв практически организационен рефлекс, предприемащи дела, предварително обречени поради ненавременност, велики самотници, изпреварили и времето, и съвременниците си, рицари на великата просвещенска аксиома на Хелвеций, че общественото благо е най-недискутируемата етическа свръхценност, те максимално успешно емблематизират възможния оптимален балкански модел на исторически необходимия лидер, на Спасителя от Хаоса пророк-митотворец, на човека-държава, който сумира (и експлицира в реални действия) почти всички (или поне най-важните) цивилизационноформиращи функции на все още несъществуващата културна и политическа институционалност на бъдещата си национална държава.
Лидерската им амбиция предпоставя и широкия диапазон на книжовните, обществено-политическите, та и житейски-деловите им интереси и прояви, защото изграждането на национална култура и общество в отсъствие на национална държава поставя неизбежно пред кандидата за лидер изискването за максимално, до степен на сигурна неконкурируемост, покриване на културното и обществено-политическото институционално пространство. Още тук заслужава да се отбележи и една само на пръв поглед странна особеност: в жизнения път на двамата тези енергии реагират в неидентична, понякога дори и в огледално обратна перспектива. Ригас започва като автор и преводач на политически неангажирани текстове, за да стигне едва в края на живота си до идеите и действията за създаване на правната институционалност и радикалното решаване въобще на въпроса за политическото конституиране на бъдещата независима национална държава, докато Раковски започва и завършва именно с това, държавно-творческо равнище (от нелегалната организация в Цариград “Македонска дружина” и Браилските бунтове, като първи самостоятелни стъпки в съвсем млада възраст, през хайдушката чета петнайсетина години по-късно, та до Белградската легия, плановете за освобождение на България и активните дипломатически действия за общобалкански антитурски съюз в последното десетилетие на живота си), като паралелно с всичко това полага усилия за конституирането на “научно-образователна”, социосинтагматична или художествено-книжовна институционалност.
Тази особеност е странна само на пръв поглед, защото в действителност е резултат на спецификата на развитието на общобалканските културно-исторически и политически процеси, които колкото и да са типологически сходни или моделно-идентични, са функция все пак на различни хронотопни, социокултурни, национално-манталитетни, икономически, съсловно-идеологически, църковно-строителни и различни други прединституционални цивилизационни конфигурации, интереси и приоритети. Достатъчно е да припомним предварително дори и само обстоятелството, че в епохата на Раковски преддържавната институционалност на българското общество в целия й идеологически и културно-функционален митокреативен спектър се изгражда в условията на вече създадени две нови балкански национални държави, чиито интереси в реализирането на някои от най-важните държавностроителни процеси не винаги съвпадат с тези на все още неосвободените други национални общности. В условията на динамично протичащия балкански деветнайсти век петдесет години са твърде дълъг период, който е достатъчен за ясно усетим скок в етнопсихологическите нагласи и за натрупване на респектиращи цивилизационни промени в развитието на едно общество, и ако въпреки всичко редица от основните държавнотворчески черти на балканския възрожденски културно-исторически модел запазват в няколко етнически общества формата и качеството на своята същност и функция (наред, разбира се, с неизбежните различия), това не само говори за тяхната устойчивост и продуктивност, но и за пореден път ни доказва, че имаме работа именно с модел (макар и регионален), а не с по-обхватна или по-частична регионална типология.
Случаят с Ригас и Раковски е несъмнено един от най-характерните и най-интересните в това отношение, защото предлага възможност за наблюдение именно над процеса на органичната и културно-исторически най-логичната проява на неизбежната вариантност на общия възрожденски балкански модел. Съзнанието за важната роля, която може да играят в новите политически условия едва прохождащите по времето и на единия, и на другия “научно-образователна”, социосинтагматична и художествено-книжовна институции, ги довежда до възможния най-точен избор: в епохата на френските енциклопедисти и Великата френска революция Ригас съвсем естествено се насочва към природните науки, “Ново политическо управление” (обхващащо “Правата на човека” и “Конституция”), “Карта на Гърция” и революционните послания-марсилези (“Бойна песен”, “Патриотичен химн” и “Що чакате, приятели и братя”), а в първата половина на следващия век, във времето на първите, макар и с чужда помощ, две победи (в Гърция и Сърбия), на балканските националноосвободителни движения, в епохата на Шлегел, Братя Грим и Шафарик, както и на триумфално състоялата се рецепционна перспектива на идеите на Хердер, Раковски със същата степен на неизбежност избира историята и филологията, фолклора и поезията, четата и легията. За да потвърдят - всеки по свой неповторим начин - повторимостта на общия балкански културно-исторически модел.
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
