архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
ТРАДИЦИИ стр.47, бр.1, година XIV, 2007г.
От античната лира през гъдулката до бузукито
Здравка Михайлова
   Възприемани днес като произведения на изкуството, често пъти изработвани от музикантите, които са свирели на тях, традиционните музикални инструменти предоставят важен исторически ключ, разширяващ кръгозора на всички, които се занимават с изследването на народната култура. Декоративните детайли, възможностите им и начинът, по който инструментите се съчетават, разкриват артистичната чувствителност и музикалните възприятия на обществото, което ги е създало и използвало. Изучаването на музиката, с почти същия ефект както и изследването на езика, доказва приемствеността и непрекъснатото присъствие на гръцката култура в продължение на 7000 години по земите, където се срещат определени музикални традиции. Съвременни музиковеди като Samuel Baud-Bovy, Трасивулос Георгиадис, Симон Карас и др. са хвърлили обилна светлина върху богатата музикална традиция в Гърция, развивала се в продължение на повече от 5000 години, като се започне от епохата на цикладската култура в Егейско море и се стигне до наши дни. Музикални стълбици, мелодии, ритми, танци и музикални инструменти са съхранили през вековете нравите и обичаите на едно население, отъждествило живота с триптиха “поезия-музика-танц”, за което музиката е равнозначна на свобода.

   В гръцката музикална традиция съществуват две основни категории: класическият византийски мелос и поствизантийската църковна традиция и народната традиция, включваща фолклора и по-модерната градска музика (песните ребетика, донесени от бежанците от Мала Азия през 1922 г., популярните на търпящите италианско влияние Йонийски острови кантати и др.). Както обяснява преподавателят в Атинския университет, етномузикологът проф. Ламброс Лиавас, в народната музика може да бъдат разграничени два отделни свята, този на континентална Гърция и нейната островна посестрима с традиции в мореплаването, и това обяснява използването на различни инструменти.

   В континентална Гърция традиционните двойки зурна - тъпан или гайда - дайре вече са отстъпили място на типичната музикална формация, която най-често може да бъде видяна днес, състояща се от кларинет, цигулка, лауто (подобен на лютня инструмент), сандур и дайре или тарамбука. По подобен начин в островната музикална традиция цигулката и лютнята се изместили предишната доминанта на гъдулката (лира) и тъпанчето. Изключение прави остров Крит, но съвременната критска лира е претърпяла поредица от морфологични и функционални изменения, вдъхновени от цигулката.

   Гърция е съхранила особено богата фолклорна традиция, чиито корени - преминаващи през Византия, османското робство, венецианското владичество - се простират до античността и на практика са свързани с всички средиземноморски народи, където са съществували по-многолюдни или по-малобройни колонии, населени от гърци, етнически анклави, някои от които като например тези в Magna Grecia в Южна Италия, са оцелели и до днес. В резултат на това гръцката музика се отличава с огромно разнообразие на музикални инструменти. Ако не броим античната музика, за начало на гръцката народна песен се счита периодът IX-XI в. през византийската епоха с песните от фолклорния цикъл на акритите, стражи по границите на Византийската империя, и паралогес (народни балади, в които се разказва за драматични социални събития, които също водят началото си от IX в., като тяхна люлка е вътрешността на Мала Азия). Както в песните от цикъла на всекидневния живот (приспивни, люлчини, любовни, сватбени, гурбетчийски, оплаквачески), така и в годишния празнично-обреден цикъл (коледарски, новогодишни, за Богоявление, за карнавала на Заговезни, великденски и пр.), народните песни са неразривно свързани със съответните обичаи във възхитителното единство на слово, мелодия и движение.

   Някои от музикалните стилове може да са били “трансплантирани” в заведенията на мегалополисите или в компаниите за запис на грамофонни плочи, но това съвсем не означава, че гръцката провинция напълно е изгубила нишката в музикалния лабиринт: летните панаири на много места в страната все още са повод гърците от диаспората да се съберат с техните близки по родните места, да се видят и повеселят, децата все още пеят коледарски песни, кукери с големи хлопки в ритуален танц изгонват със заклинания злите духове, а също така може да бъдат чути и необходимите за поддържане жив духа на Дионисий песни с “непристойно” съдържание. Едни от най-популярните техни изпълнения са тези на известната хранителка на фолклорното певческо богатство певицата Домна Самиу. В Източно Егейско море на острови като Лесбос - макар и вече пред туристическите обективи - все още всяка година се повтаря ритуалът на принасяне в жертва на бикове в съпровод с танци, песни и конни надбягвания. На Крит човек не може да не чуе песента за единоборството на героя от народния епос Дигенис и Смъртта (Харон), неизменно в характерния петнайсетосричков слог, в който от X в. насам се разказват подвизите на славни мъже от акритския цикъл. На Додеканезите все някой ще запее песента за мъртвия брат, за вградената невеста в моста на Арта, за разпознаването на завърналия се след години от странство и гурбет. Мотиви, тръгнали от малоазийското крайбрежие и разпространили се не само в еладското пространство, но и в по-широкия район на Балканите и Южна Италия. А ако се отклоните от предписаното в туристическите пътеводители, нищо чудно и днес да срещнете някои от старите морски вълци, описани от Сеферис в стиха: “...облегнали се на рибарските си мрежи... нареждаха в детството ми песента за Еротокритос с просълзени очи!”

   Посетителят на Атина може да види и се възхити от материалните предмети на това безценно наследство в Музея на традиционните гръцки музикални инструменти в Плака - “квартала на боговете” под Акропола в Атина. Музеят е създаден и работи благодарение на дългогодишните системни усилия на музиковеда Фивос Аноянакис. Той също така има заслуга за многобройни музиковедски изследвания и разработки, считан е за най-задълбочения до днес изследовател, като усилията му се вписват в контекста на проучването, съхраняването, популяризирането и пропагандиране на гръцката народна музика. Сбирката на Аноянакис е плод на четирийсетгодишни колекционерски усилия (1950-1990). Наброява хиляда и двеста музикални инструмента от XVIII в. до днес, най-богатата в Гърция и една от най-важните в Европа. “Чрез инструментите ние не само чуваме, но също виждаме музиката и нейните изпълнители”, имал обичая да казва той. Музикалните инструменти може да служат като доказателство за техники, обреди и символи, които често пъти прекосяват политическите граници и понякога хвърлят светлина върху неочаквани културни сходства.

   През 1978 г. чрез официално дарение колекцията на Ф. Аноянакис преминава в ръцете на гръцката държава с цел създаването на музей, проектиран и организиран от дарителя с подкрепата на Министерството на културата на Гърция, под чийто надзор той работи и до днес. Класифицирането на инструментите следва системата E. von Hornbostel - C. Sachs, приета днес от повечето етномузиковеди с критерий материала, върху който движението на дланта произвежда звука: с трептящи мембрани, духови, струнни, и със звук, произвеждан от самия корпус на инструмента. В музея са експонирани приблизително половината инструменти от колекцията на Аноянакис, като при избирането им е отдадено по-малко предпочитание на тяхната естетическа или декоративна привлекателност и по-голямо на антропологическия и музиковедския интерес, който представляват. Останалите се съхраняват в специално проектирани и поддържани за целта хранилища, до които е осигурен достъп на изследователи и често пъти биват предоставяни за експозиции, гастролиращи в чужбина, в гръцката провинция, в училища и изложби за хора със специални интереси.

   Във всяка от витрините на експозицията специална аудиосистема позволява на посетителя да чуе звученето на инструментите, да се наслади на различни техники на свирене и обичайното съчетаване на изложените инструменти в народните оркестри. Същевременно е положено усилие инструментите да бъдат представени в правилното време и място, като бъде показана връзката с техните създатели и музикантите, които са ги използвали, посредством рисунки, народни литографии, стари фотоси и видеоматериал, документиращ различните етапи от тяхното изработване.

   Музеят, който разполага и с библиотека с над 4000 тематично свързани с неговия предмет заглавия, изследователски център, зала за прояви и ценен музикален архив, активно се ангажира с различни дейности, включващи посещения на училища, уроци по свирене на народни инструменти и пеене, специални семинари за обучение на деца, беседи, концерти на гръцки и чужд фолклор, гастролиращи изложби и специални ателиета за изработване на инструменти. Закупена е система за акустичен анализ, отворена за посетители е и уредена фотобиблиотека. Символ на фолклора, придаващи “материално” измерение на изкуството на устната народна традиция, музикалните инструменти са прекосили времето и пространството, за да разкрият естетичното чувство, изобретателността и мерака на народните творци и музиканти.
горе