архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
ГРАДОВЕ стр.32, бр.1, година XIV, 2007г.
ХАНЯ - духовната столица на КРИТ
Здравка Михайлова
   “Загадката на Крит е дълбока - на когото кракът му стъпи тук, изпитва тайнствена сила, топла и блага, да се разлива в жилите му, а душата му пораства”, с тези думи един от най-известните гръцки писатели Н. Казандзакис описва родния си остров. Очарованието на красивата природа в най-западната част на Крит, където се намира Ханя, е подсилено от относително по-малкия приток на посетители и въпреки бързото разрастване на туристическата индустрия, западните провинции вероятно ще останат по-незасегнати от него, тъй като тук няма просторни пясъчни плажни ивици, които да привличат хотелски мегакомплекси като тези в Агиос Николаос, Малия, Херсонисос и др., а и отчасти понеже мястото е твърде отдалечено от най-големите археологически обекти, съсредоточени около Ираклион. В околностите на Ханя се намират селца като Агия Румели и Лутро, до които може да се стигне само пеша или по море. Пътят през планината се спуска и към венецианска крепост Франгокастело от XIII в., за която легендата разказва, че в някои майски утрини и при определени атмосферни условия се появяват привиденията “дросулити” на критски воини, паднали в битка, които прекосяват крайбрежната равнина, за да се разсеят заедно с кондензираните пари на утринната роса.

   Ханя е духовната столица на Крит, независимо че официално и административно през 1971 г. тази титла е прехвърлена на Ираклион. За мнозина тя е и най-атрактивният град на острова. Разхождайки се из старите улици, няма как кра-кът ви да не стъпи върху руини от градската крепостна стена, останки от древна Кидония, извадени на бял свят от археологически разкопки, както и върху отломки от венецианска и турска зидария. Кръстопътното му разположение е причина в продължение на векове и до днес в старата му част да съжителстват различни култури и традиции: антична гръко-римска, християнска - византийско-православна и венецианско-католическа, мюсюлманска, еврейска. През 1964 г. гръцката държава обявява Ханя за град със статут на архитектурен паметник и оттогава полага системни усилия за съхраняването и открояването на историческия му облик.

   Заради миналото си като владение на Светлейшата република Ханя неслучайно е наречена Венеция на Изтока. Археологическите проучвания доказват, че градът е построен върху останките от древната Кидония, античен град от праисторически времена. През римската епоха той се превръща в първия епископски център на Крит, основан от апостол Тит. Затова околността изобилства на византийски църкви. Два от най-красивите манастири с внушителна архитектура се намират недалеч от Ханя - “Света Троица”, известен още като Дзангаролон, с прекрасната църква от XVII в. във всевъзможни оттенъци на охрата, и манастирът “Гувернето”, спокоен оазис на монашеския живот с изящни фрески в старата църква. След четвъртия кръстоносен поход през 1204 г. Крит е даден като владение на Бонифаций Монфератски, който продава острова на венецианците. През 1669 г. островът е завладян от турците. Католическите църкви са превърнати в джамии, изградени са хамами, чешми, различни обществени постройки, а фортификационните съоръжения са разширени и укрепени. Многобройните въстания на Крит през размирните XVIII и XIX в. оказват своето влияние върху обществените структури на живот. От времето на египетската окупация (1830-1840), при която Крит е предоставен от Османската империя като владение на вицекраля на Египет Мохамед Али, датира изграждането на фара - емблематичен силует на пристанището. Тогава фарът на Ханя се сдобива със сегашната си подобна на минаре форма. Той е най-старият запазен до днес не само по гръцките крайбрежия и в Средиземноморието, но и един от най-старите в света.

   По време на венецианската окупация на Крит (1204-1669) необходимостта от по-осезателно присъствие на венецианската флота на острова принуждава Венеция да построи докове, така наречения Арсенал за ремонтиране на морски съдове през зимата. В първоначалния им вид те са били отворени към морето, покрити със сводове и свързани помежду си с дъгообразни арки. Днес от комплекса от седемнайсет дока са оцелели само седем, няколко от които са красиво реставрирани, а един от тях е приютил и реконструиран минойски кораб. Ако поемете по крайбрежната променада в противоположна посока, тя ще ви отведе до якия бастион Фиркаґ (от арабската дума за “дивизионна квартира, казарма”), изграден, за да брани входа към пристанището. Веригата, опъвана от Фирка до основата на фара отсреща, затваряла пристанището в случай на обсада. На 1 декември 1913 г. на ъгловата кула на бастиона е вдигнато с тържествена церемония синьо-бялото знаме на дълго копняното присъединяване на Крит към независимата гръцка държава. Днес бастионът подслонява Морския музей, чиято експозиция проследява историята на гръцката навигация, а в специална секция, посветена на “Битката за Крит” (през май 1941 г. критяните редом с британски, новозеландски и австралийски части отбраняват острова от най-масирания немски въздушен десант по време на Втората световна война), са изложени изключително интересни батални реликви.

   Археологическият музей се намира в построената от венецианците църква “Св. Франциск”, където е представена малка, но сполучливо експонирана сбирка, датираща от минойската до римската епоха. В двора огромна отоманска чешма и основата на минаре напомнят за времето, когато църквата е била превърната в джамия. Няколко крачки по-нагоре покрай сравнително по-съвременната катедрална църква се навлиза в чаршията с магазините на улица “Скидлоф”, някога известна като “Улица кожарска”, тъй като там се намирали сарашките работилници и другите кожарски ателиета, изработвали прочутите високи до коляното критски ботуши “стивания”.

   Ханя е бил важен търговски център и главно пристанище на Крит в продължение на векове и еврейството неминуемо е играло важна роля в неговата история, особено през периода на османското владичество след 1669. В сърцето на “Джудека”, някогашното еврейско гето, представлявало неразделна част от венецианското пристанище, се намира синагогата “Етц хаим” (Дърво на живота). Някога център на религиозен живот, след депортирането на последните членове на общността през 1944 г., които намират смъртта си още по пътя към Пирея, тъй като корабът е бомбардиран от съюзническа ескадрила, сградата е обречена на запустение и използвана като птичарник. Днес тя е реставрирана със средства на израилтянската общност в Гърция и е една от забележителностите в най-старата и интересна част на града около пристанището.

   Най-приятно лете е да се разходиш тук по вечерно време, когато светлините от баровете и ресторантите се отразяват върху водната повърхност и всички излизат на морската променада. През деня точно срещу площада с шадравана се открояват куполните покриви на Яли джамия или Крайбрежната джамия (известна и като Кючук Хасан), построена през 1645 г. Макар и претърпяла оттогава няколко сериозни реставрации, това е най-старата отоманска сграда на острова. Хълмът Кастели, издигащ се зад джамията, е точката на града, населявана от най-древни времена - сърце на минойския, венецианския и турския град.

   Дело на венецианците е централният вход към Кастели Корсо, където днес улица “Каневаро” пресича хълма от изток на запад. От двете страни на тази улица са се намирали внушителните резиденциални домове на венецианските благороднически фамилии Пермарин, Да Молин и Дзангароли, разрушени при въздушните бомбардировки в началото на битката за Крит. В архитектурните форми на тези домове се усещат влиянията на съвременните тогава стилове и течения, като особено силно изявен е венецианският маниеризъм от XVI в. Външните двери на палацо Дзангароли са изложени в градината на Археологическия музей. Освен туристическия център на Ханя, извън стените на стария град заслужава да бъде посетен историческият район Халепа с Френската школа (1860), руската църква “Света Магдалена” и резиденциалните постройки от края на XIX в. и началото на XX в., подслонявали чуждите консулства и военните щабове на Великите сили по време на автономната Критска държава (1896-1913), анексирана от Османската империя под патронажа на Англия, Австро-Унгария, Франция, Германия, Италия и Русия. Това е времето, описано от Казандзакис в романа “Алексис Зорбас” чрез житейската история на куртизанката мадам Ортанс, командваща адмиралите на четирите велики флоти на фронта на любовта. Там може да бъде видян “Малкият палат”, използван от гръцкия регент принц Георгиос от 1898-1906. Непосредствено до него се намира домът на известния държавник, дипломат и министър-председател на Гърция Елефтериос Венизелос благодарение на когото Гърция почти удвоява територията си след края на Първата световна война. Днес той е научната стряха на Националната изследователска фондация “Елефтериос Венизелос”, а бюстът на най-именития критянин от ново време краси едноименния площад. Домът на Венизелос в Халепа, където той изживява по-голямата част от живота си, е отворен за посещения и работи като музей с личните вещи и мебели на големия политик.

   През октомври 2006 г. Ханя бе домакин на десетото издание на световния конгрес за критски изследвания. Тези конгреси представляват институция, чието начало е положено през 1961 г. Провеждат се на ротативен принцип всеки пет години в някоя от столиците на четирите административни области на острова - Ираклион, Ретимно, Ханя и Агиос Николаос. Те събират учени от цял свят, във фокуса на чиито проучвания са богатата история, културното, етнографското и литературното наследство на острова. Томовете с публикуваните след това изказвания предоставят ценен библиографски материал за международната научна общност. Седемстотин участници от цял свят определяха ритъма на работата на научния форум, който се проведе в няколко паралелни тематични кръга: “Праисторическа и класическа археология и история”, “Византийска археология, изкуство и история”, “Най-нова история и литература”, проучвания, свързани с делото на Ел. Венизелос. В наши дни, когато с особен успех се развива конгресният туризъм, съхраняването на тази институция за критски проучвания в доколкото е възможно по-чист вид е тенденция, към която организаторите неизменно се придържат. При все че това е дело главно на изследователи и учени, то се съчетава с чувството за просветен дълг на града, заслужено ползващ се с титлата “Духовна столица”, която подкрепя и научните изследвания.
горе