архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
абонамент
subscription
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
ДОСИЕ стр.17, бр.1, година XIII, 2006г.
Най-новата българска имиграция в Словакия
Светлана Антова
   Българската общност в Словакия се образува през последните петдесет години по пътя на доброволното имигриране. В нея влизат хора от няколко различни поколения. Изключително пъстрият състав на общността включва днес български семейства; българи със смесен брак; поколения, родени в Словакия или родени в България и израсли в Словакия, с един или двама родители българи. Петер Подолак изтъква, че става въпрос за имигранти, пристигнали преди всичко по икономически причини. Факторите, довели до обособяването на българска етнокултурна общност в Словакия, далеч надхвърлят чисто икономическите предпоставки. Сред тях са както ролята на дипломатическите отношения между двете държави, така и индивидуалните контакти във всекидневието. Последвалите политически процеси на тясно сътрудничество между държавите от социалистическия блок след Втората световна война, включващи размяна на работна сила и интелектуален потенциал по правителствени спогодби, задават посоката на миграция към Чехословакия. От друга страна, тъй като българското Черноморие беше предпочитана дестинация за туристите от централноевропейските социалистически държави, браковете между българи и словаци се превърнаха в често срещана практика. Именно тези български граждани със смесени бракове, както и някои от старите икономически имигранти, съставляват българската общност в Словакия в съвременността. Наследниците им, родени в България или Словакия и живеещи в словашката държава, също са част от нея. Макар и не много на брой, в Словакия се установяват някои българи, които са част от глобалната трансмиграция, наблюдаваща се през последните години. Това са представители на редица международни и световни организации, участници в проекти с международно изпълнение или обучаващи се в различни програми. Имиграционната линия на българите протича изцяло на индивидуално ниво. Тя има спорадичен характер, не впечатлява с размерите си и не е агресивна спрямо словашкото население. Българите, живеещи в Словакия, поддържат редовни контакти с близките, роднините и приятелите си в България. Географската близост между двете държави, съвременните средства за комуникации, свободното движение на хора и пазари и глобалната мрежа интернет дават възможности за трансгранични взаимоотношения, в които участват и словашките българи.

   Трябва да се допълни и фактът, че българите в Словакия в годините след 1989 г. са млади хора или на средна възраст, когато личността е способна по-бързо и по-добре да се адаптира към една нова социална и културна среда.

   Озовавайки се в новото социокултурно обкръжение, имигрантите се изправят пред предизвикателството да се справят с него. Те не просто трябва да потвърдят за себе си правилността на собствения си избор, като се стремят да се интегрират в новите условия, а да осъществят възможностите, които са потърсили. Трудността се увеличава, защото паралелно трябва да преодоляват носталгията по собствения си житейски стереотип, който са изоставили. Така че интегрирането в ново социокултурно обкръжение изискватване на индивидуални стратегии както за справяне с промените и предизвикателствата във всекидневието, породени от срещата с новите “други”, така и за помиряване с факта, че се е стигнало до отделяне от старите “свои”. За българите в Словакия това съвместяване се оказва не особено сложен проблем по ред причини. Една от основните сред тях е бързата адаптивност към словашкия културен модел, който българите смятат за близък до собствения в много отношения. Нагласата за близост между културните идентичности на българи и словаци се поражда още при първата среща със словашката култура, защото повечето българи не изживяват силен културен шок.

   Една от основните причини - интегрирането в словашкото общество да е процес, преминаващ без особени сътресения, е липсата на предразсъдъци към българите като етнокултурно присъствие. Това се дължи на добрия имидж, който са изградили през годините българските градинари-гурбетчии, така и на факта, че имиграцията на българи в Словакия е индивидуална и спорадична, т. е. няма експанзивен характер за словашкото мнозинство. Не на последно място доброто име на българите се дължи на наши сънародници, които благодарение на качествата си и професионализма са достигнали висок социален статус в словашкото общество. С изключителен авторитет се ползват българи, които са лекари и инженери в Словакия. Всеки един от тях, в зависимост единствено от личните си качества и способности, е намерил своята професионална и социална ниша, без етническият му произход да е пречил или без да му е било вменявано усещане, че е чужденец. Напротив, след като е постигнал добра себереализация, етническите корени са допълнителен извор на самочувствие и подсилват собственото възприятие за различие. Българите изтъкват, че са постигнали всичко сами, без роднинска помощ, клиентелистки механизми и посредничене. Удовлетворението се подсилва с аргументи, че всичко, което им се случва, е далеч от дома.

   Друга основна причина за бърза адаптация е езиковата близост и сравнителната лекота, с която новопристигналите българи усвояват словашкия език и най-вече възможността да го разбират. Това обстоятелство е и доста подвеждащо, защото не закъснява моментът, в който решили, че двата езика много си приличат, българите започват смело да употребяват български думи, несъществуващи или имащи съвсем различно значение в словашкия език..

   Въпреки всичко под добре “глазираната” картина разликите се оказаха многобройни, именно на ниво социални контакти. Както вече споменах, повечето българи смятат, че словаците са близки в културата си до българите, но същевременно различието се отчита на всички социални нива - от семейните и роднинските взаимоотношения, познанствата, приятелските контакти до общуването между колеги. Основната етнокултурна граница, която българите поставят между себе си и словаците, е обусловена от различията в модела на общуване. Иначе за българите, които са приели словашката култура, етнокултурната граница постепенно се изменя в процеса на съвместяване между “тук” и “там”.

   Българите определят словашките си домакини като по-дисциплинирани по отношение на семейните си и служебните ангажименти, а в междуличностните контакти по-сдържани, дори дистанцирани, но коректни, възпитани и толерантни. Съвременните български имигранти в Словакия са възприели този модел на социално поведение, независимо от усилията, които са положили, и продължителността от време, за което се е случило.

   Не е трудно да бъдат определени етапите, през които преминават новопристигналите българи в процеса на интеграция в словашката социална и културна среда. Първият етап е обвързан със стремеж към базисна адаптация, която предполага насочване на усилията към едно добро усвояване на езика, създаване на социални контакти, осигуряване на жилище и намиране на работа. Процесът на адаптиране започва оше с пристигането на българите. Те не изпитват усещане за сблъсък с чужда култура, а по-скоро за среща с една нова и друга, но благоприятна среда. В нея те полагат усилия да се интегрират, защото виждат, че съществуват всички предпоставки за успешна себереализация. Това ги окуражава и дава сили да превъзмогват усещането за загуба, което се поражда от раздялата им със стария светоглед и светоусещане.

   Когато постигнат минимална адаптация и почувстват известна сигурност в осъществяването на намеренията си, или след известно време посетят България, тогава на всички онези настроения, изтласквани умишлено в началото, им се дава сила. Носталгията се проявява в един по-късен етап след пристигането и установяването в Словакия, но затова пък е състояние, което не се преодолява веднъж и окончателно.

   След настъпването на демократичните промени през 90-те години на ХХ в. много от българите, установили се в Словакия, увеличават възможностите си за развиване на транснационални дейности в повече от две държави, в това число и в родината. Така усвояването на различни етнокултурни пространства се постига с повече лекота, а подчертаването на различията се трансформира в компромисни оценки по схемата “харесвам-не харесвам”. Българите, които имигрират в Словакия, не се преместват от българското в словашкото социално пространство, скъсвайки всякакви стари връзки веднъж и завинаги и използвайки новото общество като ориентир за идентификация. Много от имигрантите участват в социалния живот и на двете общества.
горе