архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
абонамент
subscription
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
ИНТЕРВЮ ЕВРОПА стр.7, бр.1, година XIII, 2006г.
Европейският съюз не бива да се идеализира, нито да се използва като плашило
Н. Пр. Михал Котман,
посланик на Република Словакия
   Михал Котман е роден през 1960 г. Завършва Московския държавен институт за международни отношения и специализира в Оксфорд - Foreign Service Programme, 1993-1994 г. Бил е заместник-директор, по-късно директор на териториално управление “Азия, Африка, Латинска Америка и Австралия” в Министерство на външните работи на Словакия, съветник и заместник-ръководител на дипломатическа мисия в Пекин, заместник-директор, по-късно директор на Кабинета на министъра в МВнР и директор на управление “Външни отношения и обща външа политика и сигурност на ЕС”. От 2004 г. е посланик на Словашката република в България. Владее английски, руски, китайски език. Женен, има двама сина.

“С влизането в ЕС цените на хранителните стоки и безалкохолните напитки се понижиха, по-ниски са и цените на домакинската техника и обзавеждане.”

   

   - Г-н Посланик, Словакия подобно на България е една малка страна със самобитна култура, добро селско стопанство и чудесна природа, също с много минерални извори и високи планини. Кое от тези дадености ви носи най-много дивиденти сред другите страни? Какво бихте поставили Вие на витрината на Словакия?

   - Ако не възразявате, аз бих сложил във витрината на Словакия по малко от всичкото, което споменахте. И като други съставки бих добавил например интересните исторически паметници и гостоприемните хора. Защото май натам сочи вашият въпрос - с какво моята страна е привлекателна от гледна точка на туризма, какво може да предложи, с какво да привлече внимание, как да заинтригува потенциалния посетител. Смятам, че всяка страна е по свой начин интересна и красива в своята цялост и разнообразност.

   Словакия е посещавана от туристи, например, поради добри възможности за зимна ваканция. Не само Високите Татри и Ниските Татри, които са най-познати в чужбина, но все повече и нови зимни курорти, които израстват в Голямата и Малката Фатра, в Рохаче и други словашки планини. И докато сте във Високите или Ниските Татри, може да посетите някоя от дузината словашки пещери, достъпни за обществеността.

   Минералните извори, респ. бани, построени върху тях, са следващата примамка. Пиещяни се посещава днес, както и в миналото, от чуждестранни гости, пристигащи за здраве и почивка.

   Богатото културно наследство, включително 180 средновековни замъци и крепости, над хиляда дворци и дворянски имения, множество църкви, между които уникални дървени църквички - същински бисери на народната архитектура, галерии, музеи или етнографски резервати на словашкото село, са допълнителен повод да бъде посетена Словакия.

   - Въпросът за земята и нейната ниска себестойност и възможността граждани от по-заможни държави да купуват имоти на безценица като че ли е проблем за повечето източноевропейски страни, приети в ЕС, а също и за България. Как вие разрешихте този въпрос, за да не бъдат ощетени словаците?

   - Моя отговор ще огранича в рамките на проблема как се придобива земеделската земя и горите от чужденци, тъй като именно този въпрос е чувствителен. Наистина средната пазарна цена на земеделската земя в Словакия е 10-20 пъти по-ниска в сравнение със средната цена в така наречените стари държави - членки на Европейския съюз. Пазарът на земеделската земя тепърва започва да се развива, което е следствие от десетилетия на колективизация и отчуждаване на собствениците на земята от предмета на тяхната собственост. Неблагоприятно влияние има и раздробеността на земята вследствие на това, че един собственик е придобил по наследство от своите предци земя на няколко места, заедно с още други десет или двадесет собственици и нерядко той реално притежава само няколко квадрата. Относително висок е делът на т. нар. земя на неизвестни собственици, т. е. такава, за която няма данни за собственост.

   Отварянето на пазара на земята за желаещи от държавите - членки на Европейския съюз, означава реализация на принципа на свободно движение на капиталите. С цел за този пазар да бъде осигурен период на адаптация, Словакия успя по време на присъединителните преговори да договори преходен период от седем години, като той може да бъде продължен с още три. През това време гражданите на държавите - членки на ЕС, не могат да купуват земеделска земя и гори. Изключение в това ограничение има само за самостоятелни фермери, които могат да купят земята три години след като са се заселили в Словакия и почнали своя селскостопански бизнес върху земя под наем.

   Въпросът ще стане още по-чувствителен и по-належащ след няколко години, когато преходният период наближи края си. Може да се очаква, че раздвижването на пазара на земята и неговото наближаващо отваряне за желаещите от другите държави - членки на Съюза, ще тласка цените на земеделската земя в посока нагоре. Това, от една страна, ще бъде в полза на сегашните собственици, но, от друга страна, ще се отрази и върху портфейла на потребителите, тъй като повечето словашки селскостопански предприемачи днес използват земя под наем и нарастващите наемни цени ще увеличат и разходите за производството.

   - Кои бяха слабите места при приема на Словакия в ЕС и как се справихте с тях?

   - Голямо предизвикателство за всяка страна, която се присъединява към Европейския съюз, е изграждането на механизъм за приемане на решения, отнасящи се до европейските въпроси. Това изисква не само институционални структури, но преди всичко добре подготвени експерти. Колкото по-добър е този механизъм, толкова по-обективно и по-прецизно може да бъде формулирано и впоследствие защитавано националното становище спрямо законодателството, подготвяно в Брюксел. Необходимо е също така да бъдат колкото се може по-добре подготвени капацитетите за усвояването на финансовите средства от фондовете на ЕС.

   Проблемите, с които Словакия влезе в ЕС, като например ярките регионални различия, високата безработица или социалното включване на някои групи на населението, нямат “бързи” решения, на тях трябва да бъде отделяно постоянно внимание.

   - Словакия и Чехия в един некратък период от време бяха една държава. Бихте ли казали как разделянето се отрази на словаците?

   - Какво донесе на словаците разделянето на федерацията? На първо място за първи път в своята история Словакия спечели истинска самостоятелност и независимост. Разбира се, заедно с това и пълна отговорност за своето развитие. Образно казано, Словакия излезе от сянката на партньорите, с които е споделяла държавността в миналото. Така днес може по-пълноценно да защитава интересите си в рамките на международната общност.

   И тъй като монетата има две страни, разделянето на Чехо-Словакия има и свои отрицателни страни. Например постепенно изчезва двуезичността, която е била нещо естествено за Чехословакия. Децата в Чехия днес се затрудняват да разбират словашки, и обратно. Причинита е и в това, че все пак културните контакти са по-ограничени, от телевизионния екран са изчезнали чешки, евентуално словашки програми, чешките, респективно словашките списания са по-недостъпни. Вътрешният пазар стана по-малък за словашките фирми, макар че в днешните условия на единен европейски пазар това е само относителен недостатък.

   Трябва обаче да се отбележи, че след разделянето и двете страни проявиха стремеж да запазят колкото се може повече удобства за гражданите. Затова можем да преминаваме границата между Чехия и Словакия само с лична карта. Затова в университетите в Чехия следват почти 8000 студенти от Словакия при същите условия, каквито имат и чешките им колеги, а във Високите Татри може по-често да се види чешкият, отколкото словашкият турист.

   - Днес като че ли повече се говори за идилията от членство в ЕС, за нашите читатели може би ще е интересно да узнаят дали съществува и нещо с отрицателен знак и как смятате, че то може да бъде преодоляно?

   Да почнем от това, че членството в Европейския съюз не бива да се идеализира, както и че ЕС не бива да се ползва като плашило. Ето защо гражданите трябва да получат обективна и разбираема информация.

   Но назад към вашия въпрос. Опасявам се, че няма прост отговор. Защото ако нещо за един е предимство, за друг същото може да е недостатък.

   Когато в нашите страни се говори за евентуалните неизгодни страни на членството, най-често се споменава повишаването на цените, или по-нататъшното разтваряне на ножицата между цените и заплатите. Факт е, че повишаването на цените на цигарите и алкохола имаше, както сега в България, директна връзка с влизането в ЕС, тъй като трябваше да се хармонизират минималните ставки на акциза за тези стоки. Въвеждането на акциз върху енергията след като изтече преходният период, ще се отрази върху цените за ток, природен газ и въглища за отопление. Може да се посочат още няколко вида стоки, които са станали по-скъпи след влизането в Съюза. Ценовата статистика в Словакия обаче сочи, че в сравнение с 2004 г., когато страната стана член на ЕС, средните цени на хранителните стоки и безалкохолните напитки са намалели, по-ниски са и цените на домакинската техника и обзавеждане. Реален ръст на средната заплата, т. е. приходи, изчистени от влиянието на цените, е 6,3 % за първите девет месеца на 2005 г. Икономическите анализатори очакват, че този реален ръст ще продължи в Словакия и през тази година. Подобряващите се макроикономически показатели обаче все още не намират отражение в мнението на гражданите. По данни на социологическо проучване от неотдавна, цели 43 % от анкетираните смятат, че качеството на живота им се влошава, а само 11 % смятат, че е по-високо.

   Във връзка с влизането в ЕС обикновено се появяват и опасения от засилваща се конкуренция спрямо местни производители, основно малки и средни предприемачи. Няма съмнение, че влизането на страната в ЕС за много предприятия означава край на дейността им, защото не са способни да се справят с европейските производствени стандарти или да устоят на конкуренцията. Но както сочи едно обширно изследване, осъществено от словашка агенция за развитие на малки и средни предприятия през май миналата година, т. е. една година след влизането на Словакия в ЕС, 37 % от анкетираните смятат, че влизането в ЕС е създало повече възможности за сътрудничество с фирмите в рамките на ЕС, 21 % намират повече възможности да се реализират на обединения вътрешен пазар, докато само 17 % са възприемали членството като заплаха за своята дейност от страна на европейската конкуренция (според най-голямата част от анкетираните влизането на Словакия в ЕС не е повлияло по никакъв начин върху фирмата им).

   - Кои са нещата, които харесвате и които не харесвате в България?

   - За мен е наистина удоволствие, че имам възможност да работя в прекрасната ви страна, и то по време на протичащите сериозни промени. Приятно е, че нашите народи са езиково близки, така че в деловия ми живот, но и извън него, не съм ограничаван от никаква комуникационна бариера.

   Харесвам вашите планини, те винаги зареждат вътрешния ми акумулатор за дълго време. Особено приятна за очите и душата ми е комбинацията от живописност и духовност на българските манастири с тяхното великолепие на скалите, красотата на горските поляни и гъстите гори, от които са заобиколени. Много се радвам, че при вас намерих отлични условия за каране на ски, при това наистина “на една ръка разстояние” от дома, което дава възможност да се стигне до пистите по всяко време. Харесвам също традиционната българска мелодичност, възхищавам се на музикалността ви, изразявана от фолклорни състави, блестящите оперни и концертни гласове, храмови хорове, качествен джаз, но и богатото небе на поп-фолка. Харесвам вашата кухня и пребиваването ми тук ми дава възможност и повод да се наслаждавам на превъзходното ви вино.

   Аз съм гост тук и като такъв разбирам и приемам, че някои неща са по-различни от онези, с които съм свикнал. Но ако все пак трябва да съм конкретен, не бих възразил, ако при шофирането из софийските улици виждам повече дисциплинираност и внимателност към другите.

   - Бихте ли споменали нещо за културната програма, касеща нашите две страни – кои са творците, които можем да очакваме от Словакия и съответно българите, с които словаците ще се запознаят?

   - Контактите в културната област са много важни и аз се радвам, че в България доста хора познават интимно словашката култура, стремят се да следят новостите и с искрен интерес проследяват културните мероприятия. В България добро реноме има словашката графична школа, живи са литературните контакти - творците се срещат, излизат преводи на книги. В сътрудничество с Българското министерство на културата организирахме миналата година в София Дни на словашката култура, които имаха благоприятен отзвук. Вярвам, че и тази година ще успеем да представим някои интересни изложби, да предложим привлекателни концерти и представления.
Интервю на
Цветанка Еленкова
горе