архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
ИНТЕРВЮ ЕВРОПА стр.5, бр.1, година XII, 2005г.
г-н Андреас Игнатиу, временно управляващ Посолството на Република Kипър в София пред списание “Европа 2001”
Различията между народите не пречат на общото бъдеще
Андреас Игнатиу е роден на 5. V. 1964 г. Дипломира се във Виенския университет, специалност “Политически науки” . От 1998 до 2002 г. е секретар в Посолството на Република Kипър във Виена и заместник постоянен представител в ОССЕ. От 2001 до 2002 г. е първи секретар в Министерството на външните работи в Никозия в отдел “Двустранни отношения по въпросите за разоръжаването, контрола на износа и ОССЕ”. От 2002 до 2003 г. е заместник-ръководител на мисията в Посолството на Република Kипър в Пекин. От септември 2003 г. е временно управляващ Посолството на Република Kипър в България. Владее английски и немски език. Женен, с едно дете.
   - Ваше Превъзходителство, ще споделите ли с българския читател кои са основните трудности, които Кипър срещна в своя път на евроинтеграция, извън политическата ситуация. В областта на икономиката, правото, селското стопанство?
   - Преди да отговоря на въпроса ви, позволете ми да ви благодаря за големия интерес, който проявявате към страната ни, с това специално издание на списанието ви.
   Същевременно, горещо ви благодаря за възможността, която ми давате с това интервю, да общувам с читателите ви и с приятелския народ на България.
   Много ми е трудно да отговоря на този въпрос, изключвайки политическия проблем, който има Кипър. Когато 40 % от територията на една страна се намира под окупация в продължение на 31 години и страната постоянно е заплашвана, това със сигурност влияе пряко на всички сектори на държавата и на обществото като цяло, независимо дали става дума за икономика, земеделие или който и да е друг сектор. Въпреки това ще се опитам да акцентирам на трите отрасъла, които споменавате.
   Преди всичко външни причини, например повишението на цената на петрола, кризата в Ирак и в известна степен икономическата цена за членството на Кипър в Европейския съюз, тъй като не бе отпуснат никакъв европейски финансов пакет за Кипър, оказаха отрицателно въздействие върху кипърската икономика, особено що се отнася до бюджетния дефицит. За съжаление бюджетният дефицит на Кипър достигна през 2003 г. и в началото на 2004 г. 7,3 % и така превиши заложения в критериите на Маастрихт процент (3 %). През последните месеци обаче, с изпълнението на средносрочна и дългосрочна програма и при следването на строга бюджетна политика, кипърското правителство успя и внесе в Европейския съюз Програмата за приспособяване на кипърската икономика към европейските стандарти.
   Същевременно успяхме да намалим бюджетния дефицит до 4,8 % до края на 2004 г., като целта ни е да го сведем до 2,9 % през 2005 г.
   Това беше и все още е един труден икономически преход, за който бяха необходими икономически жертви и ограничения. Показателно е, че заплатите в държавния сектор останаха и ще останат същите, без каквото и да е увеличение през 2004 и 2005 г., като същевременно се увеличава пенсионната възраст на държавните служители от шестдесет на шестдесет и три години.
   Накрая искам да посоча, че Съветът на министрите на финансите на Европейския съюз (ECOFIN) на последното си заседание на 18. I. 2005 г. остана напълно удовлетворен от мерките, взети от кипърското правителство.
   Що се отнася до правната и съдебната система на Република Кипър, не сме имали съществени проблеми поради приемането на Кипър в Европейския съюз. От основаването на Република Кипър през 1960 г. страната спазва стриктно Кипърската конституция, основаваща се на защитата на човешките права на кипърските граждани, на Хартата на Обединените нации и на европейските и международните договори за защита на човешките права.
   Поради британското колониално минало на Кипър до 1960 г., правната и съдебната система е била повлияна пряко от британската, както и до голяма степен от гръцката през следващите години. Почти всички кипърски юристи - адвокати, съдии, прокурори - са завършили висшето си образование в Гърция или Великобритания.
   Така че единственото, което трябваше да се направи, бе да се синхронизира правната система на Кипър с Европейското законодателство (Aqui Communitare).
   Приключвайки, ще добавя, че в сектор “Земеделие” е необходимо да се положат определени усилия за пълното му хармонизиране с европейските стандарти, отнасящи се по-специално до окрупняването на кооперациите от страна на кипърските земеделци. Трябва да се усвояват средствата по европейските програми и да забравим държавното субсидиране.
- Знаем, че туризмът в Кипър е най-развитият отрасъл на икономиката – заема повече от 50 % от нейната структура? България също има много природни дадености, които й позволяват да развива силен туризъм, но изглежда ние срещаме трудности. В какво смятате, че можем да се поучим от опита на Кипър в тази област?
   - Напълно прави сте, че туристическата индустрия в Кипър е най-силният ни икономически отрасъл. Ще допълня, че кипърската икономика се базира основно на туризма.
   Също така съм съгласен с вас, че България разполага със забележителни природни красоти, било планините за зимен туризъм, или крайбрежията за летен туризъм, които биха могли да се използват подходящо.
   Кипърското правителство е готово да сътрудничи с българското правителство и да сподели опита, придобит с развитието на туристическата индустрия в Кипър, по въпроси, свързани с повишаването на качеството на услугите и на туристическите продукти, обучението на работещи в сферата на туризма, както и по въпроси, свързани с рекламни кампании в чужбина.
- Вие сте в България от дълго време. Наблюдават ли се някакви положителни промени в живота и в развитието на страната? Кои са негативните неща, които срещате?
   - В България съм от около една година и половина. Много лесно се установява, че има голямо развитие, имайки предвид строителството на нови жилищни кооперации, жилищни комплекси и в развитието на земята като цяло. Значително развитие също се наблюдава в различните туристически курорти на страната.
   Като отрицателен елемент в този сектор ще спомена различните цени, които се посочват за български и за чужди граждани в туристическите курорти, в хотелите, двойните ценоразписи в ресторантите, неща, които със сигурност не съответстват на Европейското законодателство.
   Всички знаят също така, че в България трябва да продължи борбата срещу организираната престъпност до нейното унищожаване.
- Бихте ли отбелязали какво се случи напоследък във взаимоотношенията между нашите две страни в областта на дипломацията, икономиката, културата?
   - Отношенията между България и Кипър са дългогодишни и много добри и не пораждат никакъв проблем. Винаги съществуват възможности за подобрение, подкрепа и интензивност на двустранните отношения на двете страни и това е и ролята на посолствата.
   Напомням, че след турското нашествие в Кипър през 1974 г. българската държава беше една от първите, която прие и даде работа на кипърски граждани. Кипърските правителства и кипърският народ помнят винаги с благодарност подкрепата на България. През този период бяха положени основите на активната професионална и бизнес дейност на кипърски предприемачи в България, която продължава и до днес.
   Освен това ще спомена присъствието в София на около 700 кипърски студенти, които следват в български университети, факт, който е показателен за бъдещото сътрудничество между страните ни. Кипърските студенти са втората по големина чуждестранна студентска общност в България, след тази на бившата Югославска Република Македония (FYROM) и като такава представляват източник на финансов ресурс за определени български университети.
   Също така частната авиационна компания “Helios Airways” с кипърски капитали и нейните представители тук осъществяват директни полети между Кипър и България и по този начин развиват туризма към двете страни.
   Последните две-три години броят на кипърски туристи, посещаващи България, се увеличава постоянно, както през летния период в районите на Черно море, така и през зимния период в българските ски центрове.
   На дипломатическо ниво бих искал да спомена като последни събития подновяването на Спогодбата в областта на морското търговско корабоплаване между Кипър и България тук, в София преди няколко дни, както и подписването миналия месец на Протокола за спортен обмен между Кипър и България.
- Нашият голям поет Никола Вапцаров в своята емблематична поема “Писмо” споменава за своята мечта по едрите звезди над Фамагуста, Фамагуста също така е родно място на вашия голям поет Костас Монтис. Но сега Фамагуста е повече призрак отколкото духовно място. Едно място отвъд границата. Какво бъдеще виждате за обединението на целия Кипър? Възможно ли е някой ден мечтата да се превърне в действителност? Особено след като ЕС даде зелена светлина на Турция за преговори по присъединяване?
   - Амохостос (Фамагуста) е бил и остава духовно място и извор на вдъхновение. Извор на вдъхновение както за великия български поет Никола Вапцаров, така и за много други велики световноизвестни хора на духа, като например Шекспир, тъй като действието в “Хамлет” се развива до венецианските стени на Амохостос (Фамагуста) в Кулата на Отело, великия гръцки поет и нобелист Одисеас Елитис, кипъреца Костас Монтис, дъщерата на Амохостос и бивш министър на образованието г-жа Клери Ангелиду.
   Земята няма как да бъде прихваната, натоварена и преместена от чуждите завоеватели. Това е един град-призрак. Манастирът и църквата “Апостол Варнавас”, древният град Саламина, венецианските стени на града може да са пусти, но остават духовен фар за всички кипърски гърци и извор на съпротива срещу турската окупационна войска.
   Обединението на Кипър и съжителството на кипърските гърци и кипърските турци не са една неосъществима мечта. Това е постижима цел, стига да бъдат оставени кипърските гърци и кипърските турци да преговарят свободно без намесата на Турция, без присъствието на 40-хилядната турска окупационна войска.
   Напоследък кипърските гърци и кипърските турци показаха с придвижването си в окупираните и свободните части на Република Кипър, че могат да съжителстват свободно и могат да си сътрудничат. Около 4500 кипърски турци всекидневно преминават в свободната част, за да работят, без да срещат какъвто и да е проблем с гръцко-кипърските си съотечественици.
   Какво обаче прави Турция? През 2004 г. прехвърли още 40 хиляди турски преселници в окупираните части, увеличавайки по този начин броя им на 160 хил. преселници. Кипърските турци от 114 000 през 1974 г. днес са по-малко от 80 000 в окупираните части. Останалите бяха принудени да напуснат Кипър, защото не можаха да понесат окупационния военен режим на Турция и не можеха да съжителстват с турските преселници. През последните месеци Турция предизвика в окупираната част строителен бум, опитвайки се да разпродаде незаконно кипърско-гръцките имоти на чужденци. Тези незаконни покупко-продажби ще бъдат атакувани от кипърско-гръцките законни собственици със съдебни мерки и чуждестранните купувачи, знаейки или не, че са закупили кипърско-гръцки имоти, ще бъдат принудени съгласно Европейското право да ги върнат.
   За Турция не е достатъчно да започне преговори за евентуално членство в Европейския съюз. Тя е длъжна преди всичко да се държи европейски, длъжна е да изтегли турските окупационни войски от Кипър.
   Сигурен съм, че вашите читатели знаят, че Турция ще започне преговори с Европейския съюз, само ако изпълни задължението, което е поела за подписване на протокола за разширяването на митническия съюз с новите страни-членки, включително и Кипър, най-късно до октомври тази година. Подписването на този протокол означава същевременно и признаването на Република Кипър от страна на Турция. Ако не го направи, тогава за кипърското правителство няма да има друг изход, освен да блокира започването на преговорите на Турция с Европейския съюз.
   Кипърското правителство многократно е изразявало желанието и готовността си да седне на масата за преговори под егидата на ООН, за намирането на правилно и трайно решение на кипърския проблем. Решение, което да е договорено между двете заинтересовани страни, без посредничеството на трета страна.
- Гърция и Кипър са една и съща култура с един език, но различни държави. Как съвременните кипърци гледат на този въпрос, когато и двете са страни - членки на ЕС? Имат ли тези две страни общо бъдеще?
   - Не се ли случва същото и с други страни? Веднага ми идва наум примерът с Германия и Австрия, където има един език, горе-долу същата култура, но две различни държави. Вероятно в случая с Кипър и Гърция връзките са още по-здрави. Това обаче не пречи на съществуването на две различни държави.
   Не само Гърция и Кипър имат общо бъдеще в Европейския съюз, но и всички страни-членки имат общо бъдеще, както и България има същото общо бъдеще с Кипър, Гърция и останалите страни-членки. Различията и сходствата между народите ни не пречат на общото ни бъдеще.
- Кои са първите три неща, които харесвате най-много в България?
   - Преди всичко приветливия характер на българския народ, след това прекрасните планински и горски красоти на България и трето - богатата манастирска култура.
Интервю на
Цветанка Еленкова
горе