архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
ЕВРОПЕЙЦИ стр.21, бр.1, година XI, 2004г.
АКАД. ЕВГЕНИЙ ПРИМАКОВ: НАШИТЕ ДЪРЖАВИ ИМАТ ОБЩО БЪДЕЩЕ
   Акад. Евгений Примаков е една от най-значимите фигури в политическия живот на Русия. След разпадането на СССР през 1991 г. той оглавява външното разузнаване. През 1996-1998 г. е външен министър. А от 1998 г. до 1999 г. е министър-председател на Руската Федерация. В момента Примаков е депутат в Руската Дума, оглавява и търговско-промишлената палата на Русия.
   - Господин Примаков, Вие имате своя принос към 125 годишния юбилей на дипломатическите отношения между Русия и България, бъдейки министър на външните работи точно в периода на установяване на деидеологизация в политиката между двете страни. Смятате ли, че за България и Русия има бъдеще при новосъздалите се икономически и политически реалии под знака на встъпването на България в НАТО и в ЕС през 2007?
   - Аз считам, че деидеологизацията на междудържавните отношения е полезно дело. Във всеки случай стремежите за запълване на междудържавните преговори с “отричане” по идеологически съображения на “опортюнистите” ще заглъхват с времето, както и състезанието по повод на това кой по-добре знае марксизма-ленинизма. Много по-полезно е, смятам, когато междудържавните отношения се базират на исторически, политически, икономически и геополитически интереси.
   Разбира се, приемането на България в НАТО не е от най-приятните събития за Русия - по този начин НАТО приближава нашите граници, без да промени своя характер, без да се превърне в предимно политически съюз.
   Що се касае до влизането на България в Обединена Европа - това е съвсем друг въпрос. И ние самите се стремим колкото се може повече да доближим Европейския съюз и да си сътрудничим с него. Заедно с това смятам, че нашите държави, независимо от различните подходи към някои от международните проблеми, имат общо бъдеще. Пътят към него може да бъде блокиран или нарушен само ако едната страна прояви срещу другата враждебни действия. Обаче такава ситуация аз изключвам.
   - Вашите книги са документални свидетелства на съвремието. Сигурна съм, че Вие имате да разкажете още много интересни неща за своята роля на кръстопътя на историята. Ще може ли и българският читател да се запознае скоро с Вашата нова книга?
   - Моята книга “Срещи на кръстопътища” се издава в Екатерининбург. Всеки момент тя ще излезе от печат. В нея има много нови неща, в частност и голям раздел за ролята на Русия по време на войната в Персийския залив през 90-та година. Има и много друг нов материал. Обаче тази книга се базира на вече излезлите - “Години в голямата политика” и “Осем месеца плюс...” Въпреки че тя е нова, аз все пак не я смятам за оригинално нова.
   - Вие сте участник в политическия живот на Русия с голям стаж и влияние. Как оценявате резултатите от изминалите избори и намирате ли разлика в предизборната президентска кампания на Елцин от днешната?
   - Изминалите избори демонстрираха победа на Путин. Всички, които гласуваха за “Единна Русия”, която получи преобладаващо мнозинство, гласуваха за Путин. Но и тези, които дадоха своите гласове за други партии, не могат д защото сред народа те се асоциират със засилване на олигархията, т. е. с тези негативни моменти, които се зараждат и израстват през деветдесетте години, във времето, когато може да се смята, че Съюзът на десните сили е бил на власт. Загубата на половината от електората на КПРФ също така е закономерна. Комунистическата партия се оказа догматически настроена, практически отричаща абсолютно всичко, в това число и положителното, което се случва и извършва в Русия. Стремежът на КПРФ да запази своя електорат с лозунга “Да здраствует товарищ Сталин!” нямаше желания резултат. Не мина.
   - И последен въпрос - като президент на Търговско-промишлената палата на Руската федерация, как ще коментирате създалата се ситуация около кръга “Юкос” и ареста на Ходорковски, както и острата реакция на определени американски кръгове?
   - Тези, които смятат делото на “Юкос” като проява на борбата между “питерските чекисти” и “питерските юристи” или тези и други заедно срещу московските либерали, мислят повърхностно. Не може да не се приеме това, че в Русия олигархическият капитализъм се развива. Изглеждаше, че след избирането на Путин за президент бяха взети мерки да се промени олигархическото управление в държавата - и в икономиката, и в политиката. Като резултат, олигарсите поеха ангажимент да не лавират с данъците, да устроят социално териториите, да отделят средства за разработка на полезни изкопаеми, не да ги “изяждат". И най-важното - да не се намесват грубо в политиката, насаждайки на всички нива на властта свои лобисти. Обаче 2003 година показа, че тези правила на поведение от олигарсите не се приемат. Ако властта не беше твърда, то в Русия щеше за дълго да се укрепи всесилието и безнаказаността на малки групи хора, грижещи се само за собственото си, приказно забогатяване. Що се отнася до ареста на Ходорковски преди делото, то Главната прокуратура настоява за необходимостта от тази мярка. Аз смятам, че това положение Главната прокуратура трябва категорично и аргументирано да докаже на открит процес.
   Наистина определени американски кръгове започнаха кампания във връзка с “делото на Юкос". Мога да го обясня единствено като неинформираност или неразбиране, че това е път към влошаване на взаимоотношенията с Русия, което категорично не е желателно. Или зад тази кампания стоят хора, които искат да сринат процеса на сближаване между Русия и САЩ, започнал след 11 септември.
Интервю на Светлана Шаренкова, специално за сп. “Европа 2001"
горе