архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
ГРАДОВЕ стр.30, бр.1, година XI, 2004г.
САНКТ ПЕТЕРБУРГ СЕВЕРНАТА ПАЛМИРА - ПРОЗОРЕЦ НА РУСИЯ КЪМ ЕВРОПА
Розалина Евдокимова, в.”Русия днес”
   Петербург е удивителен град. Всеки, който веднъж е бил там, се е зарекъл отново да се върне, за да се докосне пак до великолепието му, до корените на руската култура, да побленува в прекрасните бели нощи. Наричат го Северната Палмира, Северната Венеция, града на Нева, Питер, втората столица... Името му се променя - Петербург, Санкт Петербург, Ленинград, а годините променят лика му и той става все по-хубав и по-хубав. И днес, когато големите тържества за 300-летието му вече са вписани в историята, Санкт Петербург е по-обаятелен от всеки друг път.
   Градът на Петър I има нещо изключително и неповторимо, уникално като замисъл и реализация - за първи път може би се изгражда не паметник за прослава на нечие могъщество или завоевателски цели, а като “прозорец към Европа”, протегната приятелска ръка към света. Има ли нещо по-съвременно от това? Но той е и повече - Петербург е прозорец на света към Русия. Чрез него Петър Велики искаше да приобщи Руската империя към Европа - и в този смисъл градът се числи и към голямото европейско семейство. Разположен на Нева върху 42 острова в делтата на реката, той е пресечен от много канали, заради което заема едно от първите места в света по брой на мостове - над 300. Вероятно това дава повод да го наричат Северната Венеция и музей на мостовете.
   Градът е уникален и със самата си поява - никой от съвременниците не е вярвал, че в блатистата низина на устието на Нева, неуютна и непригодна за живот, може да се построи нещо. Каква далновидност и сила на волята е притежавал Петър Велики, за да реализира замисъла си по един толкова категоричен начин и на 16 май 1703 г. на т. нар. Заешки остров да издигне крепост, която и до днес всички знаят като Петропавловска. Година по-късно на противоположния бряг на Нева се изграждат корабостроителница и Адмиралтейство. След седем години върху зданието по проект на арх. Коробов се извисява Адмиралтейската игла с корабче на върха, която и до днес е една от емблемите на града на Петър Велики. Години наред най-добрите архитекти го проектират и строят. Така например по проекти на Трезини са построени Петропавловският събор, Летният дворец на Петър I, сградата на “Дванайсетте колегии”. След пожара на Адмиралтейския остров в годините 1736-1737 се създава специална комисия начело с архитект П. Еропкин, която изработва генерален план на града. Растрели обаче е този, който вгражда много красота и величие в облика на Северната Палмира. На мястото на издигания преди това на два пъти Зимен дворец той строи трети, който впоследствие вгражда в единен огромен ансамбъл на познатия ни днес Зимен дворец. Той е признат за едно от върховите постижения на архитектурата на ХVIII в. Негово дело е и манастирът в Смолни с невероятно красивия петкуполен събор, висок 80 м. Архитектурен символ на града е и Исакиевският събор, строен цели 40 години по проекта на Монферан. Мащабите му са внушителни - дължина 11.5 м, ширина 97.6 м, височина 101.8 м. 562 стъпала водят до кулата на храма, а в него спокойно могат да се поберат 13 хиляди души. 382 произведения на изкуството - скулптури, живопис и мозайки, красят събора. Не би могло да се отминат с равнодушие Казанският събор, култовият Площад на изкуствата, приютил най-известните културни огнища на града - Филхармонията, Театъра на музикалната комедия, Етнографския музей, Руския музей. И както се казва, и това не е всичко, защото просто ще е престъпление да подминем и другите емблематични кътчета на Северната Венеция. Символ е и паметникът на основателя Петър Велики. Благодарение на Пушкин той и до днес е по-известен като “Медният конник”. Историята на монумента гласи, че е издигнат по заповед на Екатерина II. Статуята на конника, стиснал здраво юздата на красивото и яко животно, е олицетворение на могъществото на Русия. Автор е скулпторът Е. Фалконе. Малко хора обаче знаят, че главата на конника е изработена само за една нощ от ученичката на ваятеля Мари Ан Коло. Тържествено монументът е открит на 14 декември 1825 г. Многократно той е реставриран, а по време на 900-дневната блокада на Ленинград през Втората световна война е опазен благодарение на торбите с пясък и дървения калъф, който го е прикрил от бомбите.
Нощна феерия на Нева по време на празнуването на 300-годишния юбилей на Санкт Петербург, май-юни 2003 г.
   Едновременно с изграждането на Петербург на южния бряг на Финския залив се строят и извънградските резиденции на велможите. На 29 км от града се намира Петродворец, чийто паркове обхващат територия от 1000 хектара. В далечната 1714 г. на височината на бреговата тераса е построен дворецът с невероятно красива градина, прочута с многобройните си водни каскади, фонтани и морски канали. Системата за снабдяване на фонтаните с вода е уникална и е на принципа на скачените съдове. В средата на ХVIII в. дворецът е разширен по проект на арх. Растрели и на стръмния му склон е изградена Голямата каскада от фонтани, украсени с бронзови скулптури и барелефи, посветени на победата на Русия в Северната война. На брой фонтаните са 64 и се красят от творбите на Козловски, Шубин, Мартос. Бронзовите статуи са позлатени. В центъра на каскадата се намира знаменитата композиция “Самсон, разтварящ устата на лъва” - символ на победата на Русия над Швеция, а в основата й са известните фонтани “Влъхвите” и “Нева”.
   Ако разгърнем страниците на руската история, ние ще видим, че едва ли не на всяка една от тях е вписано името на града на Нева. В по-ново време в историческата летопис на държавата виждаме 1917 г., когато залпът на “Аврора” и щурмът на Зимния дворец слагат началото на новата ера за човечеството. Добра или лоша, тя е факт. И до днес реставрираният и закотвен на брега на Нева крайцер напомня за онези дни, а вождът на Октомврийската революция Ленин дава ново име на града на Петър - Ленинград. И още по-близо до нас е времето на Великата отечествена война, когато ленинградци удивляват цял свят с невижданата си издръжливост, воля за победа и мъжество. Паметта не е заличила този 900-денонощен ад и днес той намира своето преклонение в мемориалните ансамбли - Пискарьовското и Серафимовското гробище и комплекса на защитниците на Ленинград, открит на площад “Победа” на 9 май 1975 г.
   Безспорно най-известната и оживена артерия на града е Невски проспект. Той е известен и като търговския център на Питер. Освен с лъскавите сгради с луксозни офиси и модерни банки, старинните също са блеснали празнично. Паметникът на Екатерина II спира изумените погледи на туристите - тя е стъпила в цял ръст на върха на монумента, а в краката й са любимите й фаворити, също в цял ръст. Сред тях се четат имената на Суворов, Потьомкин, княз Безбородко, Чичагов, Бедской, Орловски, Державин. На Невски е и прочутият Аничков мост. Четирите му края се красят от буйни коне, чиито юзди държат силни и млади мъже. Днес мостът е средище на младите момчета и момичета на града на Нева. Там можеш да видиш гушнати влюбени, които тихо си говорят или пък слушат музика. Има и още едно място, където се събират питерските младоци. Това е малката градинка пред единствения тук паметник на Владимир Маяковски. Те обаче са с бръснати глави или накачулени с всякакви железарии по ушите, носа, веждите... Макар грубовати и страховити, те се държат възпитано към непознатите и са готови да ги упътят към търсения обект. Наричат себе си преждевременно пораснали бунтари. И те, както и тийнейджърите от Аничковия мост обичат своя град и го правят още по-жив със своето присъствие. Когато обикалях целия град в сезона на белите нощи, търсейки в 300-годишния юбилей живите следи на историята и настоящето, останах поразена от тези млади хора, които споделяха с мен, че не биха напуснали Петербург, защото за добро или лошо, там са техните корени. Тогава си казах, че този град е за завиждане, защото младите го правят жив. Ако попиташ местен жител къде трябва още да отидеш, той веднага ще ти каже, че градът не е само дворците, паметниците и галериите, а и създадената заради юбилея пешеходна зона на “Малая Садовая”. Там веднага те грабват малките уютни кафененца, където освен ароматни напитки можеш от душа и сърце да се наслушаш на изпълненията на Висоцки, Малинин или пък Розенбаум. В единия ъгъл на красивата старинна уличка събира любопитството на стари и млади, на гости и местни хора новопостроена водна каскада, в единия край на която водата върти огромно кълбо от черен гранит. Споменах Розенбаум и ми се ще да не пропусна онова незабравимо преживяване, което изпитах в Петербург. По време на тържественото откриване на реставрираната Александрийска колона в центъра на култовия Дворцов площад се бяха събрали няколко десетки хиляди гости и питерци. Върху всички нас се изливаше проливен дъжд, на импровизираната сцена с китара в ръце пееше Розенбаум, а напълнилите площада му пригласяха под акомпанимента на водните капки. Към празника не остана безразличен и обновеният Ермитаж с неговите уникални художествени и исторически богатства. И той, както и всички останали символи на Петербург, блестеше не само с боядисаната и освежена фасада, но врати отвори и обновеното музейно крило. Градът още пази спомена и духа на гениалните творци, които тук са създавали своите вечни шедьоври - писатели и музиканти, художници и архитекти, светила на световната наука. Тук са бродили героите на Достоевски, тук Пушкин е вървял през славата и сплетните към своя лобен час, под грохота на блокадните оръдия се ражда неповторимата симфония на Шостакович. Тук е и познатият на толкова българи гостоприемен дом на големия учен и приятел на България акад. Лихачов, който нарече страната ни “държава на духа”.
Кът от възстановената Кехлибарена стая
   Петербург е един от най-големите икономически центрове на Русия. През него минава значителна част от търговията със света, силно е развита най-модерна промишленост, която ползва достиженията на огромния научен потенциал, съсредоточен в града. Активно се развиват връзките с другите европейски страни. В него световните икономически гиганти имат свои представителства, а чуждите инвестиции през последното десетилетие са внушителни.
   И като говорим за миналия рожден ден на Санкт Петербург, не може да не припомним и срещата на върха, чийто домакин бе руският президент Владимир Путин. Нейната изключителна политическа значимост бе подкрепена и от мястото, където се състоя. А това беше обновеният музейно-архитектурен комплекс - Константиновският дворец в Стрелна. Този уникален ансамбъл със специално предназначение има своето значимо място в историята на Русия. Питерци дори не говорят за възстановяване, а за ново раждане, защото те много добре знаят, че доскоро той е бил полуразрушен, опустошени зали са събирали ветровете, олющените фасади са отблъсквали погледите. 6000 души и 2000 реставратори са изчакали, преди да започнат работа, оттам да минат сапьорите, защото все още е имало мини от войната, тъй като там е била предната линия на фронта. И така 189 хектара площ били прослушани за мини и снаряди. Това, което днес се разкрива като панорама, е просто трудно за описание, защото думите са бедни и малко, за да разкрият целия блясък и пищност на новородения Константиновски дворец. Той има две части - открита, музейна, и закрита. Втората не е голяма и в нея бяха настанени президентът и гостите му. В Синята и Мраморната зала те провеждаха своите разговори. А за срещите на четири очи бяха определени павилионът на Петровския остров и малки кокетни залички в двореца. 20 вили в комплекса бяха на разположение на високите гости. Като всеки българин и аз се позаинтересувах колко струва цялото възраждане на Константиновския дворец. Отзивчивите ми домакини, без много да се замислят, изстреляха, че цялото великолепие струва 330 млн. долара, без обаче в тях да е вложена дори една рубла от бюджета. Всичко е дарения от богати бизнесмени и меценати родолюбци. Гостите на руския президент останаха омагьосани и от великолепието на завърналата се в родината си Кехлибарена стая, която не напразно наричат осмото чудо на света. По време на юбилейните тържества се състоя откриването й в Екатерининския дворец в Царское село. Драматичната съдба на този шедьовър винаги е активизирала фантазията на хората. Днес обаче тя може да се види в цялата й пищност и красота, за което “виновници” са вълшебните ръце на реставраторите. 3.5 млн. долара е струвало възраждането на кехлибареното чудо. И те са от спонсори. Истинската гордост обаче са върнатите от Германия флорентински мозайки “Обоняние” и “Осезание”, които отново са на своите места в стаята.
   Честването на 300-годишнината на Петербург още веднъж показа колко жизнен и съвременен е този град, колко значим е в съдбата на Русия и с какво уважение се отнася светът към него. В незабравимите дни по време на юбилея, прекарани под сиянието на белите нощи, много често си спомнях стиха на Пушкин, пророчески посветен на Първооснователя: “И ще ни гостуват всички знамена!” И те се срещаха на всяка крачка - най-високопоставени делегации отдаваха дан на почит, стотици туристи откъде ли не се срещаха на всяка крачка. Човек трябваше просто да броди от светло до светло, защото чувството за празник се засилваше от белите нощи, и да поглъща с очите и сърцето си красотата, изяществото, живата младост и дух на този неповторим град... Град на хората, в който има място не само за дворците и музеите, а и за малкото птиче Чижик-Пижик, което се връща толкова пъти на Фонтанка (уви, и там има любители на метала!), за да търси среща пак с веселите някогашни и днешни курсанти, преди да потеглят по далечните морски пътища...
горе