архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
абонамент
subscription
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
Дейвид Крийдън David Creedon
   Дейвид Крийдън е роден в Корк, Ирландия, в края на 50-те. Творбите му са различни, но главно се занимава с тематични серии. Сред проектите му са Световното първенство по футбол 2002, Великденският парад, Карнавалът във Венеция, Автомобили и Цветя. Член е на Кралското фотографско дружество и на Британската асоциация на професионалните фотографи. Фотографиите му редовно се появяват в престижни американски, австралийски и британски фотографски списания. Имал е изложби в Ирландия, Великобритания и САЩ. Носител е на редица международни награди.

   Фотографиите от цикъла "Духовете на отишлите си" можеха да бъдат видени от 24 юли до 10 август в галерия "Академия" (НХА), София, в рамките на изложбата "Близо до дома". Изложбата, която е част от проекта на Британския съвет - "Съвместно съжителство", включва 8 фотографи от Молдова, Босна и Херцеговина, Ирландия,Кипър, Турция, Уелс, Армения и Израел. Всеки от тях интерпретира чрез творбите си темата за миграцията и насилственото преместване.

   Счита се, че между 1949 и 1989 г. около 800 000 ирландци са били принудени да напуснат родината си. През 1956 г. преброяване на населението сочи, че ирландците са останали 2,8 милиона - най-ниската стойност от началото на преброяванията в Ирландия. Жителите на селата намалели почти десеткратно заради влиянието на емиграцията. Тези, които останали в родината си, страдали мълчаливо, докато наблюдавали как членовете на семействата им и приятелите им заминават. Днес тези хора отдавна са починали, а домовете им се издигат като паметник на една отминала епоха.

   Докато се намира в необитаемите сгради, Дейвид Крийдън се чувства като неканен гост. Несъществуващи или далечни роднини са ги оставили на произвола на съдбата. В някои от къщите може с точност да се определи кога за последно стопаните са били там по оставен календар например. Предметите, които открива фотографът, пробуждат спомени от детството му. "Много бързо реших, че ще снимам цветно, защото това ми позволява да уловя уникалните ярки цветове в къщите, които са били в контраст с бедността в онези времена. През цялото време се стараех да не местя вещите, а да ги заснема така, както съм ги открил."

Духовете на отишлите си

ШУУН ХАНРАХАН

   Снимките на Дейвид Крийдън, събрани под името "Духовете на отишлите си", събуждат спомена за една Ирлан дия, когато всичко е било по-просто, време на разпилени от емиграцията семейства, търсещи утеха във вездесъщата религия. Снимките не са режисирани. Направени в изоставени домове, те запечатват следите, оставени от тези, които са ги напуснали. Пространства, които все още никой не е потърсил или пожелал да ремонтира.

   Композициите на фотографиите се отличават с изключителна простота и пестеливост и въпреки това всяка една от тях е богата на детайли.

   В "Шевна машина 2", въпреки всички детайли от ежедневието снимката на папата в позлатена рамка, излъсканата крачна шевна машина "Сингер", радиото върху нея, крайчеца от бюфета с наредения непокътнат порцеланов сервиз за гости композицията си остава семпла, доминирана от плоската повърхност на стената, дори и да е омекотена от бледата шарка и гънките на свличащия се тапет. Така по най-пестелив начин се предава усещането за важната роля на църквата и за уповаването в собствените сили в едно общество без много излишни средст ва. Загатната е географската отдалеченост и личи гордостта от притежанието на ценни вещи. Дори "Високата Нели", чиято композиция е изключително изчистена, носи затрогващо послание за отминали социални отношения. Един стар велосипед е подпрян на лющеща се стена, точно под иконата на Исус. Отново е подчертана ролята на църквата, но по-важно е централното място, което заема велосипедът. Въпреки годините и напластената ръжда, явно е, че са полагани грижи за него, помпата му все още си е на мястото. Докато се вглеждам във велосипеда, си спомням романа на Флан О'Браян "Третият полицай"*, в който велосипедът става одушевен предмет покрай годините си на служба и вечер го оставят до камината на топло, далеч от вятъра и дъжда.

   Образите на Крийдън са в богати цветове. Когато се вгледаш в композициите, те пробуждат чувства и мисли и с изобразеното, и с липсващото в тях. Един от най-ярките примери за това е "Завръщането". В едър план виждаме пътнически сандък, на който една от трите тежки метални закопчалки е покрита от етикет на американска параходна компания. Този образ загатва за историята на емиграцията в Ирландия. През 50-те години, както и в десетилетията преди и след тях, стотици хиляди заминават от ирландските брегове и, докато този сандък и пътувалият във втора класа негов собственик са се завърнали в Ирландия, много други не са. Така снимките ни подканват да си спомним за онези, които са напуснали страната, и по-специално за социалните последствия за онези, останали в нея. При това застиналостта на образите в "Календар" и "Шев 2" усещането, че времето е спряло контрастира с неумолимия ритъм на днешния ден и провокира мисли за социалните трансформации, настъпили след времената, към които тези образи принадлежат. Пресъздавайки травмите и промените в нашата история, големите надежди на емигриралите и бавното преобразяване на останалите в страната (пребразяване, подпомогнато от парите и подаръците, изпратени от заминалите), снимките събуждат асоциации с днешната миграция заселването в страната - и нейното значение. Присъствието и отсъствието, запечатани на фотогра фиите, могат да променят местата си; за всеки завърнал се да уреди живота си обратно в Ирландия, има по едно семейство и по едно общество, на които той ще липсва. Нашето минало е настояще за други хора. Тази статия е публикувана за първи път през есента на 2008 г. в "Айриш арт ривю"

*Наскоро преведен и публикуван за първи път на български език.
 






горе top