архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
абонамент
subscription
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
ЕРНЕСТО РОМАНО
   Роден на 3 май 1973 г. в Катаня (о. Сицилия, Италия). През 2001 г. завършва философия в Римския университет с над 500-годишна история - “La Sapienza”. Търсенията му са свързани с различни изкуства като рисуване, фотография, видео- и музика. Учил е кинорежисура, техники на снимане, както и писане на сценарии в киношколи в Рим. Автор е на няколко късометражни филми, саундтрака към които е написал сам.
   В периода 1991-2005 г. работи активно в сферата на фотожурналистиката. Автор е на портрети и репортажи от различни места в Европа, Африка, Южна Америка и Китай. Има материали за някои политически демонстрации в Италия (текстове и снимки).
   Сътрудничи на различни новинарски агенции в Италия, Милано и Мадрид. Има реализирани шест самостоятелни и е участвал в осем колективни изложби със снимки и картини.
   Ръководи the Livingroom Art-s Studio (студио за изкуства “Всекидневна”) в Рим, в което реализира изложбата “ONDE ANOMALE” (“Аномални вълни”), част от четвъртото издание на интернационалния фотографски фестивал FOTOGRAFIA в Рим през април-юни 2005 г. Студиото е среда за артистични прояви във всекидневната на малък апартамент в Трастевере (Рим). Изложбата-инсталация “АНОМАЛНИ ВЪЛНИ” се състои от серия отпечатъци от избрани фотоси, които висят от тавана към центъра на всекидневната. Посетителят се намира в едно обкръжение от силни изображения и неясни, променящи се звуци.
   Инсталацията е родена от идеята да представи земетресение от информация, изображения и шумове, предизвикано от природното бедствие на 26 декември 2004 г. Своеобразно цунами, което ни обгърна, докато бяхме от другата страна на Земята.
   Работите представляват спрели изображения на телевизионен екран, повечето на жени и деца, кадри от разпространени новини. Получават се изкривявания и застъпени лица, чиято разкривеност е подобна на тази на вълните - океански вълни, електромагнитни вълни, радиовълни като първите SOS сигнали, изстреляни от радиолюбителка от Тайланд в Индийския океан, когато светът все още не знаеше, че това е цунами.
   Тази естествена трагедия, доколкото може да се открие в живота на почти всеки човек, може да бъде приета като символ за всяко събитие, което дава невинни жертви. Жертви, които не успяваме да предотвратим. Събития, които ни връхлитат и ни повличат с тяхната разбиваща сила като цунами. Въпреки всичко ние сме привикнали към всекидневния и истински ужас и нашето негодувание продължава няколко секунди.
   От една страна, има прекомерен интерес към всички ужасяващи неща, които се случват на нашата планета. От другата страна е ужасяващият навик на безразличието към онова, което не се случва директно на нас. Хората, в края на краищата, се противопоставят на цунамито с единственото оръжие, което имат - забравата.

Аномални вълни


   “Шумолене и звуци от Земята.
   Деца войници, робини, етнически прочиствания на цели народи, царства на глада, технологична чума...
   Електромагнитни вълни, трансформирани от нашите екрани и от нашите радиоприемници в лица и човешки гласове. Настаняваме се удобно и ги поглъщаме за вечеря заедно с последните новинарски емисии.
   Вълни от сърцето на Земята, вълни - океански. Някой да има новини от Бога?
   Всяка невинна жертва е по-силна от нашите ръце и не успяваме да я спрем, да я задържим. Всяко от тези лица е за нас едно цунами.”

   Ернесто Романо за инсталацята
   “АНОМАЛНИ ВЪЛНИ”








горе