архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
абонамент
subscription
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
назад
Стефан Чапалику
   Роден през 1965 г. Популярен драматург, поет, писател и изкуствовед, преподавател в Академията по изкуствата в Тирана. Негови пиеси са преведени на български език и се надяваме да се появят на българската театрална сцена.


ПРОБЛЕМИ НА ИНТЕГРАЦИЯТА


   Случвало се е на всички, когато сме имали възможност да участваме в международни събития, били те научни конференции, летни школи, работни семинари, театрални и филмови фестивали, шампионати, олимпиади, политически срещи и младежки форуми, в началото или в края на мероприятието организаторите да ни поканят на богата вечеря.

   Често са ни определяли дори местата за сядане, но така или ина че вечерята винаги е почвала със стандартни поздравления на анг лийски, като същият механичен ан глийски се е насочвал и към хората, с които сме се паднали едни до дру ги: Let me introduce myself. My name is…Where are you from? Oh, very nice to meet you! How is the whether in your country? и други изтъркани формули, приличащи повече на лозунгите от едно време, които знаехме наизуст: "Пазете се от влака!", "Мийте си ръцете преди ядене", "Работата краси човека!" и т. н.

   И така без много да му мислиш след известно време и няколко чаши хубаво вино забелязваш, че новият ти приятел, който само преди малко е бил от лявата ти страна, липсва. Обръщаш се надясно и установяваш, че стройното момиче там също е изчезнало. Странно как хората, които в началото на вечерята бяха "very nice to meet you", вече са те зарязали, докато ти с пълни ръце си улеснявал усвояването на храната с глътки напитка.

   Самичък на масата или в ъгъла на залата, вземаш пълната чаша и тръгваш да откриеш старите си познати. Правиш две крачки и виждаш, че съседът ти отляво е застанал в центъра на група непознати и разпалено разказва нещо на звучния руски език. Събрани са всички: руснаци, белоруси, естонци, литовци, латвийци, украинци, грузинци, молдовци, азeрбейджанци, таджикистанци, туркменистанци и други екзотични "станци". О, боже!

   Откъсваш се от тази голяма група и търсиш стройното момиче, което също се оказва заобиколено от други непознати, този път в малко по-малка група, отколкото предишната. Там се носи сърбохърватски сред сърби, черногорци, хървати, словенци, македонци, босненци, а пък и някой българин, който се е присъединил към тях, след като е постоял преди това при по-голямата руски говореща група.

   Това е вторият твой провал. Продължаваш обиколката с трета чаша в ръка. Опитваш да се приближиш към старите европейци. Немците са привлекли не само австрийците, швейцарците и люксембургците, но също чехи, словаци, поляци и унгарци, обърнали задни части на голямото руски говорещо семейство. Продължавай! Вземаш четвърта чаша и се насочваш към друга група, където можеш само отдалече да се насладиш на прекрасния им френски.

   Най-накрая, разочарован до краен предел, наливаш пета чаша и изведнъж ти се иска да извикаш "Еврика!". Един тъмнокос субект седи самотен в другия край на залата. Нахвърляш му се като хищна птица с надеждата, че е грък и евентуално можеш да почнеш с английския и пиенето отначало. Приготвяш си нова чаша за непознатия в знак на приятелство и добронамереност и отиваш при него с протегната ръка, произнасяйки магическата думичка "Cheers!". Той ти се усмихва безкрайно благо и ти отговаря също на английски: "Благодаря, но не пия. I am from Turkey."


Превод: Русана Бейлери
горе