архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
абонамент
subscription
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
назад
Андрей Андреев
   Един от най-известните и плодовити български поети. Роден през 1943 г. в с. Раковица, Кулско. След първата си книга „Неделя", издадена в София през 1971 г., издава още няколко стихосбирки.


...

Видях Русия... Беше ден
на есента подобен.
Блестеше слънцето над мен
като от храм господен.

Kамбаните звъняха... Хор
пронизваше небето.
И към високия простор
се вдигаха ръцете.

И шушнеше под мен пръстта,
в която не нагазих,
че знаех: като паметта
тя тежък спомен пази;

и по неравната й плът,
отколешна и млада,
щом снеговете завалят -
по-бели кости падат.

... И оттогава през света,
със участ мълчалива,
вървя по сухите листа.
Kато по мъка жива.


Сенки
На Анибал Радичев

Те се стелят над мен и над теб
или с нас през живота се движат,
ту рисунката детска пронижат,
ту превържат реверите с креп.

И човекът, оплетен от тях,
тези сенки уж вечно отпъжда,
а убива, насилва, осъжда,
оправдан, че заченат е в грях.

Утре пак ще вали както вчера.
И цветче ще блести на ревера.
Но в душата боли и боли.

Към доброто как път да намерим,
без от сенките да потреперим
между първи и трети петли.


горе