архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
абонамент
subscription
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
назад
Алеkсандър Фьодоров
   Виден руски писател и поет. Роден през 1868 г. в Саратов. Публикува стихове, разкази и пътеписи. На два пъти Руската академия на науките го удостява с най-високата награда – Пушкинова премия.

   Пристига в България през 1919 г. от Одеса във Варна с кораба „Витяз" с първата вълна руска емиграция и се установява в София. Преподава руски език и литература в Трета мъжка гимназия. Чете лекции във Военното училище, на които е присъствал и цар Борис III. Участва в рецитали на руска поезия в България. Поддържа тесни връзки с български литературни творци, сред които Стилян Чилингиров, Цанко Церковски и др. Участва в дейността на Славянското дружество.

   Негови стихове са превеждани на български език от Стилиян Чилингиров, Христо Силянов, Димитър Симидов, Крум Димитров. Повестта му „Бадера" в превод на български е включена от Ст.Чилингиров в популярната поредица „Модерна библиотека". През 1924 г. издава на руски език голяма „Антология на българската поезия", която включва Иван Вазов, Пенчо Славейков, Кирил Христов, Дора Габе и др. Бил е кореспондент на много емигрантски и западни издания, сред които и сп. „Перезвоны", издавано в Париж, Ню Йорк, Рига, Харбин.

   Почива през 1949 г.


БАЛКАНИ

I.
Балкани! Балкани! Таз дума заветна
събужда в мен благостен звън.
Балкани! Балкани! Отминалото столетие
изплува в мен като на сън.
Балкани! Балкани! В таз дума омайна
се крие могъщ, роден зов.
Седембуквие в сплав от стомана,
родено сред кръв и любов.
За първи път чух името ви, Балкани,
в безгрижните детските дни.
Люляха ме чудно звездите сияйни
и огнени светли зари.
Запомних небето прозрачно и синьо,
денят бе от слънце огрян.
Тогава бях само на седем години,
ухаеше в двора ни люляк засмян.
Гълчавата градска за мен беше тайнство,
вълшебен химн, от лъчи изтъкан.
Отекна в миг музиката, омая ме,
придошла като буйна река.
Преминха в марш богатирите славни.
и мама до мен промълви:
- На бой на Балканите Рус се отправя.
Славяните от вековния гнет да спаси.
За тях, сине мой, се моли, че няма
Обет на земята по-висш
и подвиг по-славен, и дан по-голяма
на брат роден свобода да дариш.
Моли се за тях, сине, горещо!..
И тя зарида. Заплаках и аз.
Туй беше отдавна, наистина беше.
Хвала вам, хвала небеса!

II.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

III.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

Аз, син на Русия, що с доблест и сила
на робството пръсна нощта,
припомням си всичко, което е било,
и оня ден, люляк когато цъфтя.




Превел: Kрасин Химирски
горе