Зад сините хълмове
Не бива да става отведнаж,
макар че е като бял сън,
който дири опора в душата,
трябва ни още време
за нещата, които живеят
от нашата близост,
за неизвървените пътища,
за неразцъфналите клонки тамян...
Не бива да става бързо,
макар че е като птица,
която вестта за сладката болка
пренася през тялото,
макар че е плахо щастие,
което превръща нощта
в поле бяло...
Не бива да става рязко,
макар че и самите мисли
летят като леки каляски.
Може би зад сините хълмове
ни чакат някакви дни,
които ще ни обичат
повече и по друг начин.
|
|
Безсъница
Къщата беше бяла
като цветовете на бялата акация
и времето бе изтъняло
като онова конче бяло
По небето разперени
кошули бели
пред прага
река до бяло разпенена
думи в бяло облечени
къщата беше бяла помня я
дори и сега
под кожата ми трептят
нейните бели сенки
така дълбоко в моя пясък засадени,
че и да искат да умрат
не могат
не могат
|
