архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
абонамент
subscription
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
назад
Й. Бернлеф: прозата изисква размисъл
   Поет, писател, есеист, преводач, драматург, критик.

   Бернлеф завършва класическа гимназия и следва нидерландистика.  Той е един от основателите и редактор на сп. "Барбарбер". Работи като редактор на сп. "Растер". Пише критика. Проявява интерес към джаза и пише есета за джазова музика. Удостоен е с награди за поезия. Присъдени са му две престижни награди за литература – "К. Хьойхенс" (1984) и "П. С. Хофт" (1994). За романа си "Публична тайна" получава наградата "АКО Литератюр Прейс" (1987), а за романа "Видения" – наградата "Дълбоко море"(1989). Романът му "Видения" (1984) е едно от най-значителните холандски литературни произведения на 80-те години. До 2007 г. претърпява 45 издания. Тази книга за старческия маразъм е преведена на много европейски езици, китайски и японски. Холандските читатели я поставят на едно от първите места в списъка на най-хубавите холандски книги.

   - Как започнахте да пишете?

   - Започнах да пиша на петнадесет години. Лоши стихове. Докато през 1958 г. попаднах в Швеция. Чувах наоколо чужд език и все повече разбирах родния си език. За стиховете и разказите, които написах там, през 1959 г. ми бе присъдена наградата "Рейна Принсен Херлинг" за млади автори. Изведнъж станах писател, а това бе нещо, към което никога не бях се стремил.

   - Бернлеф е псевдоним. Истинското Ви име е Хендрик Ян Марсман.

   Марсман е фамилното име на един знаменит по онова време поет. И собствените ни имена съвпадат. Когато започнаха да ме печатат, исках да предотвратя постоянното сравняване с този автор и избрах за псевдоним името на първия нидерландски поет, живял във Фризландия около 800 г. сл. Хр. От него не е запазен нито един текст.

   - Повече писател или повече поет сте според Вас?

   - Аз сравнявам поезията и прозата с рисуването и живописта. За мен писането на стихове е нещо като рисуването - спонтанна, естествена дейност като дишането. Прозата изисква повече размисъл. Необходимо е да грундираш, преди да започнеш. Когато пиша проза, кранчето на поезията остава  затворено. За да пишеш поезия, трябва да си в състояние, което един мой колега бе описал като "светла, ясна дрямка".

   - Трябва ли един писател да се занимава в творбите си с актуалното?

   Писателят не трябва да прави нищо. От време на време се чува призив да се пише ангажирано. Аз не мисля, че трябва да се пише така. Писателят има антена, която улавя различни неща от действителността и ги трансформира. В света има хиляди истории. Необходимо е да избереш тези от тях, за които можеш да пишеш само ти. След време откриваш, че се занимаваш с едни и същи теми.

   - Кои са Вашите теми?

   - Спомените и забравата. За мен интерес представляват механизмите, според които работи умът. Умът е основа на всичко: на езика, на мисленето ни, на възможностите ни да се изразяваме чрез изкуството.

   - Изведнъж сте станали автор на бестселър. Какво влияние Ви оказа това?

   - Оказано бе влияние най-вече на банковата ми сметка. Бях писал 24 години и не бях пожънал голям успех. Считаха ме за автор, чието творчество има важно значение, но не и сред широката публика. Когато се запознах с тази публика, стана ясно, че тя има особени разбирания за писането. Хората се питаха как е възможно да опиша случващото се с човека, страдащ от старчески маразъм, като съм го оставил да разказва сам, а в същото време аз самият съм здрав. Тези читатели явно мислят, че писателят най-напред изживява нещо, а след това го описва. Много примитивно схващане за литературата. Една литературна творба е напълно автономна. Може да изглежда реалистично отражението на действителността, но за разлика от хаотичната действителност, характерно за литературната творба е, че тя винаги има определена структура. В резултат на структурирането на произведенията на изкуството се получава това, което се нарича естетическо въздействие. Но една книга може да е изцяло плод на въображението на писателя или на смесването на въображаемото и реалното.

   - Вие не сте привърженик на ангажираната литература, но сте написали няколко книги на политическа тема: "Човекът в средата", "Строител на руини" - за Хитлеровия архитект, и "Публична тайна" - за Унгария по време на комунистическото господство.

   - Тези книги наистина имат за тема политиката, но не са политически в смисъл, че те не искат да променят действителността. В "Публична тайна" се занимавах с разцеплението между представата за миналото на отделната личност и представата за миналото, която иска да наложи на поданиците си един тоталитарен режим.

   - Защо Вие, като холандец, проявявате интерес към това?

   - През 1978 г. станах председател на ПЕН-фонда за помощ при критични обстоятелства - холандски фонд под патронажа на международната писателска организация ПЕН. Този фонд оказваше помощ на писателите от страни с тоталитарен режим: Гърция, Испания, Португалия, Южна Америка, Турция и страните на Източна Европа. Събирахме пари от различни центрове на ПЕН и се грижехме те да бъдат предадени на писателите. Често аз самият пътувах до тези страни и носех парите и отблизо се запознах с техните дилеми. За основа на романа "Публична тайна"служи животът на унгарския писател Тибор Дери.

   - Различна ли е рецепцията на книгите Ви в отделните страни?

   - Във всяка страна има често "неизказан" канон. Така в Германия например хваленето с култура, назоваването на прочути имена и творби се счита за признак на литературно качество. Там обичат литература, която ясно се манифестира като такава. Затова германците не ценят особено моя не много щедър на думи, сравнително прост, оскъден стил, който англичаните и скандинавците веднага разпознават, защото съвпада с тяхното чувство за сдържано изразяване.

   - А как изглежда според Вас нидерландският канон?

   - И холандците понякога се оставят да бъдат съблазнени от това, което аз наричам фразьорство и все още са много привързани към т. нар. реализам.

   - Какво е общественото положение на писателите, издателствата и книжарниците в Холандия?

   - Повечето писатели не могат да живеят от книгите си. Затова превеждат или работят като журналисти и си осигуряват допълнителни доходи. От 1963 г. съществува Фонд за художествена литература (основан от държавата, но не се управлява от нея), който въз основа на представен работен план отпуска стипендии на писатели и преводачи. Благодарение на придържането към определена цена на книгите имаме сравнително добро книгоразпространение, има книжарници из цялата страна. От ЕС настояват да се либерализират цените. Такова либерализиране доведе, например в Швеция, до изчезване на много книжарници. Сега пак чрез ЕС искат да увеличат ДДС от 6 на 19 %, което ще направи книгите по-скъпи. Интернет все повече конкурира книжарниците.


Интервюто е взето по време на гостуването на Й. Бернлеф в София при представянето на сборника холандски разкази "Истории от ниската земя".
Интервю на
Нина Сиракова
горе