архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
абонамент
subscription
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
назад
Славко Михалич
   Творческият път на един от най-видните днешни хърватски поети Славко Михалич (р. 1928) преминава изцяло през литературата. Започнал е като журналист, проявявайки се и като художник, и музикант, та и първата му стихосбирка носи заглавие “Камерна музика”. Но от 1954 г. изцяло се посвещава на поезията, работи в редакции и издателства, основава списанието за хърватска литература “Мост”, което излиза на няколко езика. Днес Сл. Михалич е академик и главен редактор на авторитетното сп. “Форум”, издавано от академичния Литературен институт. Той прави прелом и създава цяла школа с оригиналната си модерна поезия, която е често мрачна, но не и тъжна, песимистична, но не и безнадеждна.


Опит да забравим

Все повече неща остават подир мен,
все повече предмети ми мърморят,
че не могат, не щат да идат в празнотата,
тъй че и себе си разпръсквам по прашните
закътани ливади, разнежени като девойки,
които сякаш стоят във водни чаши
в напуснатите стаи по прозорците
и не поглеждат вътре, към смъртта.
Уж леко, а все по-тежко се придвижвам,
крачките си вече не броя, бройката
плете се из краката ми, крещят,
че не ги зачиташ, че все едно ти е
къде ще ги поставиш. Времето им е изтекло,
както и времето на времената.
И ако плисне синкав дъжд,
а побелее вятърът, а пръстите разбъркат
пясъка, сякаш по пътя още не съм тръгнал,
а съм се спрял или е спряло въртението на
Земята и ме е залепило за стълба,
по който объркано протичат озъбените вести.



Майсторе, угаси свещта
Майсторе, угаси свещта, сериозни времена дойдоха.
По-добре нощем звездите брой, за младостта въздишай.
Непослушните ти думи могат юздите да прегризят.

Сади в лехите лук, цепи дърва, тавана си ошътай.
Добре е никой да не вижда учудените ти очи.
А занаятът ти такъв е: да не премълчаваш нищо.

Не издържиш ли, една нощ ще вземеш пак перото.
Майсторе, бъди разумен, не се захващай със пророчества.
Опитай се имената на звездите да записваш.

Времената са сериозни и никому не се прощава нищо.
Само клоуните знаят как да се измъкнат:
плачат, когато им се смее, и смеят се, когато плач лицето им съсипва.
 

Не се надявай

Не се надявай да се спасиш,
приятелю!
Достатъчно много са ловците
по твоите следи
и все веднаж ще те улучат -
и тъй силно ще изкрещиш,
че ще се разпукне и гората.
Помни: болката ти по красотата
на нещата е извън теб.
Не се надявай, не се прикривай, върви
направо.
Не бой се нито от стрелите,
нито от куршумите -
те и без това ще те погубят.
Но постарай се да си достоен
във величественото смирение,
което няма да замениш за
хищническите им
погледи и очите гарвански.

Метаморфоза

Бих искал да знам отгде
идва тази празнота, която
ме превръща в прозрачно езеро, където
можете да виждате до дъното, но риби няма.

И миди няма, и раци, без
растителност подводна е, и име
няма никакво. И аз съм днес
безименен, дори ме няма във известен смисъл.

И тъй, говорейки за празнотата, раздвижвам
водата в езерото, а тя
изхвърля пясък и отломки, полегнали
на дъното. Във мене нещо се обърква.

Вървя по улицата със наведена глава, като
едно друго езеро, мрачно и мътно, освен това -
отровно. Да не говорим за онези
отвратителни животни, лазещи по дъното, тъй
че сега сам на себе си воня.


*Хълм в Атина, на върха на който има църква.

Превод от хърватски:
Ганчо Савов

горе