архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
абонамент
subscription
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
назад
Маркос Мескос
   Роден е през 1935 г. в гр. Едеса (Воден). Завършил е Технологическия институт в Атина, където се установява за повече от две десетилетия. Работил е като оформител в рекламни бюра и като редактор в издателства. От 1981 г. живее постоянно в Солун.

   Започва да пише поезия от 1952 г. Автор е на 15 стихосбирки, както и на есета и разкази. Превеждан е на множество езици. Носител е на няколко награди, сред които наградата “Уранис” на Атинската академия за 2006 г.


Заключението

А ти какво си мислеше?
Бакалин Бог търкаля бъчвите
по калдъръма на небето, гробища
къщите на генералите и от
ръцете ми се сгромолясват мълнии
змейове по въздуха в облака огньове
пълни дърветата с птици птици
птици много птици птици -
всичките гарвани.
И слънцето на запад подправена жълтица.

Парцал

Едно парцалче си играе около саксията
като лапичка на котка - какво име утре ще дам
на улиците изтичащи с колите, каква ще бъде
светлината в осветените четириъгълници на неделята?

Песни по снеговете на май езикът ми е в планините
и косите ми грубо въже по нанагорнището. Песни
по снеговете на май и отгоре слънцето блестящо
във всички очи. (Само привечер страхът се появява
брегът става опасен тъй като е невъзможно
да забравя кой съм)

Упорството

Измий ръцете си
изчисти лицето си от вътрешните сълзи
любовта ти не беше любовта на войника
към проститутката нито всекидневните целувки
на съпрузите през прага -
следобед спокоен като речен кораб
сложи си бялата риза която не потъва
дори в средата на нощта, знаме на зората
знаме на целувките - не на поражението.
 

Христина

Тъжно е гласът да се връща без отговор
стихът на улица “Асклепий” и луната слава Богу ниско
и високият еднорък сред шествието на ветреца
траурно всеки следобед около Ликавитос*.

И така един човек на моята възраст който крачи
по улиците с прекрасната илюзия
колко хубаво
колко хубаво
всичко радостно всичко обляно в светлина и колко
жадува за това душата
в затвора си.

Зад листата зад птиците
отново се страхувам.

Буквално

Ето го значи и слънцето! Тичам и назовавам:
Зелени дървета гора отломки вълните море
вода водата кристал и гласът не потъва
във варовика на пропастта.

Птицата в клетката (вратичката отворена)
сънищата в камъка цветове в деня
уличката уличка и кучето
куче на завръщането.

Галя косите ти целувам те - сега
когато всичко е притчи и смърт.


*Хълм в Атина, на върха на който има църква.

Превод от гръцки:
Яна Букова

горе