архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
абонамент
subscription
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
назад
Димитрис Аллос
   Роден е на 11 юли 1963 г. в Атина. Завършил е социология в СУ “Св. Климент Охридски”. Един от основателите на списанието за литература и други наслади “Ах, Мария”. Първата си стихосбирка издава през 2000 г., а през 2002 г. излиза на български стихосбирката му “Неоцелели гласове”. Занимава се с превод на българска литература. Живее в Атина.


Снегът

В памет
на Милтос Сахтурис

През нощите когато
оставам буден
в стаята ми идва
Едгар Алън По

идва и ми носи
поздрави
от другия свят

*
Сняг
сняг заличава
всичките ми цветове

и бялото също

*
Огледах се наоколо
ъгли забравени
от всички гласове
думи забравени
от всички гласове

*
Но поезията
никога не е била
задължителното си
предусловие

*
Изкрещя телефонът в небето
една ножица
- побесняло защо -
биеше с криле
в стихотворението

режеше
кроеше (черни криви
безсмислени
четириъгълничета гласът ми.)

докато остана
една истина
цялата червена

лъжата й

кръв
 



*
Носех върху кожата си
едно настръхване
само един номер по-голямо
от вика

*
...
пронизваше открай докрай стихотворението
- единствено паметта заявява
права
върху червеното

амфибия
учи се

и от раната

и от кръвта

*
Сънищата почерняха
сънищата станаха червени

ноктите издържат
зъбите издържат

цяла нощ
- от дълбокото -
се чуваше
гласът

какво да правя - казваше
какво да правя

луна съм
и ще се строша

Събудих се с онова
единствено
утринно синьо в прозореца ми

останах в кревата си легнал
но още изправен в съня

както аналой на църква

Превод от гръцки:
Яна Букова

горе