архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
абонамент
subscription
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
назад
Здравка ЕВГЕНИЕВА
Да опознаем другите и себе си чрез поезията


   Едно от издателските събития в Гърция през изминалата година бе издаването на първите два тома от антология на балканската поезия “Хемус” на албански и на гръцки език. Става дума за седемтомно издание, което представя класическия поетически корпус на всяка от балканските страни на седем балкански езика. Албанският том на антологията бе представен на панаира на книгата “Scripta” в Солун и в Тирана. Премиерата на гръцкия том се състоя през ноември в музея “Бенаки” в Атина, където приветствие поднесе и литературният критик М. Неделчев, член на комисията по съставителството на антологията. Стиховете от български на гръцки превеждат Димитрос Алос и Панос Статоянис. Българските преводи на гръцка поезия са на Яна Букова, Цветанка Еленкова и Здравка Михайлова, която е и координатор за българското издание. През ранната пролет на тази година предстои да излезе и българският том, като премиерата му ще се състои в София. “Заглавието на антологията е “Хемус” - планинската верига, която ни свързва и обединява, с други думи акт на приятелство и съжителство”, каза проф. Мулас при представянето на антологията в Солун. Съдържанието й включва от три до пет стихотворения от определен (до дванайсет) брой поети от всеки език на Балканския полуостров. Като езици на полуострова поначало са определени албански, босненски, български, гръцки, румънски, сръбски, македонски.

   Антологията е посветена на българския елинист, поет и интелектуалец Стефан Гечев. Издателят на гръцкото списание “Анти” Христос Папуцакис е въодушевен от идеята на Гечев, родила се преди тринайсет години - през март 1993 г., в Делфи на симпозиум на тема “Балкани: Национални култури и общо бъдеще. Балканските интелектуалци срещу войната”. В изказването си на него българският елинист Ст. Гечев подхвърля идеята за издаването на антология на балканската поезия. Няколко дни по-късно сп. “Анти” публикува кратък текст на поета със заглавие “Нека опознаем, преди да говорим” и подзаглавие “Един български поет предлага на всички балкански народи да общуват посредством поезията”. Днес след многогодишни усилия на Хр. Папуцакис мечтата на неговия български приятел вече прехвърля моста на това опознаване.

   В есето си Гечев пише: “След Първата световна война България отново се оказа на страната на победените. Като, разбира се, нашата пропаганда твърдеше, че за това е виновна не нашата политика, а другите и преди всичко нашите съседи.” През 1925 г. като четиринайсетгодишен юноша Гечев започва да пише стихове и е убеден, че българските поети са най-добрите. Малко по-късно открива в едно списание статия за югославската поезия и дори няколко стихотворения от съвременните тогава югославски поети Йован Душич, Иво Андрич, Мирослав Кърлежа и други. Остава изумен от тяхната красива поезия! Това предизвиква брожение в младежката му душа, като го кара да си зададе въпроса как може да бъде лош един народ, който има такива нежни и одухотворени поети. Гечев намира една антология на югославската поезия и започва да изучава сърбохърватски. Тогава в съзнанието му започва да съзрява идеята, че народите са уловени в капан от онези, които изграждат материални и духовни стени, за да ги разделят. “Това, разбира се, не е ново явление, но за мен тогава беше”, пише поетът. Същото се случва и когато отива в Гърция през 1936 г. и се запознава с поезията на Кавафис, Соломос, Калвос, както и по-младите като Сеферис и др. “Уверявам ви, че там не срещнах нищо друго, освен симпатия към уж враговете, т. е. българите. Бях си обещал, че ще направя каквото е по силите ми, за да се запознае моят народ с прекрасната гръцка поезия. Двете антологии на новогръцката поезия, които публикувах в България след войната, доказват, че съм удържал на думата си. По-късно дойде и запознаването ми с румънската поезия, за съжаление в превод. Възхищавах се и продължавам да се възхищавам от поезията на Аргези, Дойнас, Станеску и други. Спомням си с каква гордост научих, че Тристан Цара, с когото се познавах лично, Изидор Ису, Йонеско са наши, балкански таланти. Същата радост ме завладя, когато разбрах, че са получили Нобелова награда Андрич, Сеферис и приятелят ми Елитис.”

   Така се ражда идеята да бъде издадена една антология на балканската поезия на съответните езици и едновременно с това в превод, за да се открои още веднъж фактът, че независимо от местните традиции и разнообразните чужди влияния, съществува една обща атмосфера, един общ дух. Така намира своето поетично въплъщение и доказателство идеята, че онова, което обединява Балканите, е повече от онова, което ги разединява. Следвайки древната максима на Сократ “Познай себе си”, трябва да извървим прост, но труден път като, както казва Гечев, опитаме да разберем, преди да осъдим, опитаме да се опознаем, преди да говорим, да опознаем не само другите, но и самите себе си.

   Уводът към антологията включва обширен откъс от стихотворението “Боен марш” на гръцкия революционер и възрожденец Ригас Велестинлис като ранен поетичен текст, изразяващ общността на балканските народи. В края на XVIII в. Ригас Велестинлис призовава всички народи на Балканите - албанци, гърци, турци, българи, сърби, черногорци, да се обединят, да се надигнат срещу тиранията на султана и да създадат балканска федерация на демократичен принцип. Също така в изданието са включени варианти на народната балада, посветена на мъртвия брат, тъй като тя съществува в различни варианти на всички балкански езици. Поместено е и кратко представяне на историята на всяка национална поетическа традиция през XIX и XX в., преведена на всички останали езици, в която се споменават школи, влияния, други значими поети и т. н. Кратка бележка за живота и творчеството, интерпретиращи коментари-бележки за подбраните в антологията стихотворения, както и портретна снимка на съответния поет, придружават публикуването на неговите стихове и на седемте езика. Всеки от седемте тома съдържа всички текстове на съответния език - един том на гръцки, друг том на български, трети том на албански и т. н. езици.

   Издателят на антологията Хр. Папуцакис сподели виждането си за смисъла и символичното значение на това издание: “Разнообразни исторически конюнктури, включително общата им историческа съдба под османско владичество, са свързали народите от Балканския полуостров и са развили между тях чувство на солидарност. Политически различия, възникнали през двайсети век, са предизвикали раздалечаване между държавите, повлиявайки и върху отношенията между народите, без обаче да успеят да разрушат усещането за общност. Успоредно с това са култивирани и редица митове за уж сериозните “разногласия” между народите, които трябва да бъдат развенчани. При все това общуването между народите продължава да бъде затормозено, особено поради езиковата бариера, която пречи да бъде установено наличието на обща балканска култура, стояща в корените на всички народи от полуострова. Издаването на антологията “Хемус” си поставя за цел това символично отменяне на затруднеността в общуването и ние вярваме, че то ще се превърне в културно събитие от първа величина. Срещу очертаващото се доминиране на големите езици антологията представлява на дело жест на утвърждаване на значението, самостоятелността, но и на културните особености на езиците с ограничено разпространение в Европа, които заслужават да бъдат подкрепени.”

   Познавателната роля на една антология като тази би могла да бъде оползотворена в университети, да бъде използвана и като учебно помагало, да се превърне в лост за събуждане на нов интерес към познания по езика и литературите на балканските народи. Реализирането на антологията на балканската поезия създава нова мултикултурална концепция, противопоставяща се на тенденциите към унифициране. Многоезиковото оформяне на антологията също представлява съвършено нова и оригинална идея.
горе