архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
абонамент
subscription
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
назад
Васа Павкович
   Роден през 1956 г. в Панчево, Сърбия. Лингвист по образование. Автор на множество книги с критика и есета, два романа, пет стихосбирки и няколко антологии. Носител е на най-престижните литературни награди в Югославия и Сърбия във всички области на литературното творчество. Редактор в най-голямото сръбско издателство “Народна книга”.


Дълбоко в нощта

Понякога през дъждовните нощи
Баща ми идва в съня.

Макар че е починал
преди двайсет години,
появява се със същия глас,
със същия поглед...

Когато си мисля за него,
мисля за неговата
последна любовница -
виждам я в червената й рокля,
лятна, пак така привлекателна,
както някога.

Дълбоко в нощта
все още млад и снажен
и все още не се разбираме -
макар сега да приемам,
че е грешник като мене.

Късно свечеряване

Палят се червеникави прозорци,
представям си как лъхат смъртниците.
Постелите са бели, пазачът спи,
птицата е в клетката, спокойно е,
отмалява денят.
Падна небето, после вълната
раздвижи чакъла, зашумолиха
дърветата на хоризонта.
За мен вече не си спомняш, и аз
за теб не си спомням - това, което не е било
и тази нощ няма да го върне.
Щом зората дойде, ще започне дъждът,
ще го чуем и двамата
в лекия си
сън.
 

Дишайки леко

Тишина в нощта -
дишайки леко (като шум
от помръдване на чакъл край брега на водата),

тази неестествена дума:
бедено цвете - обички
от червени акценти в пространството
на мрака. Тих си в нощта,
дишаш леко (като пръски дъжд
по дъждовния олук).

О, неясно е! - тишина
между звездите - нещо, което не мога
да си представя (тази реалност, този сън, това между)
времето разтеглено през всяка
кривина в простора.

Очарован от небитието

Понякога нощем
ставам и стоя край прозореца.
Наблюдавам тъмния град:
спят...
След сто години никой от тях
няма да е жив - както и аз:
омаян от небитието.
След милион години няма да има
нито звезди, нито прах,
нито млечно сияние. А пък след сто
милиона години. Или...

Откъснат съм от всекиго, от всичко,
неподготвен да разбера не четирите,
а дори трите реални измерения.

Превод от сръбски:
Ганчо Савов

горе