архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
абонамент
subscription
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
назад
ЛЮБОМИР ЛЕВЧЕВ
Стихотворения
   Роден на 27 април 1935 г. в Троян. Завършил Философско-историческия факултет на Софийския университет. Редактор и главен редактор на в. "Литературен фронт" (1961-1971). Председател на Съюза на българските писатели (1979-1989). От 1991 г. е редактор-собственик на издателска къща и международно списание "Орфей".
Първата му книга "Звездите са мои" излиза през 1957 г. През 2002 г. публикува книга стихове "Капризи". Междувременно е издал повече от 30 книги поезия. А също и романите "Убий Българина!" и "Ти си следващият". 58 негови книги са издадени в 36 страни.
Действителен член на Европейската академия за изкуство, наука и култура - Париж. Член-основател на Европейската академия за поезия - Люксембург. Фелоу на Йейлския университет - САЩ. Член на Международния литературен фонд - Москва.
Удостоен с множество награди, между които:
Златен медал за поезия на Френската академия и звание "Рицар на поезията" (1985);
Голямата награда на института "Ал. Пушкин" и Сорбоната (1989);
Световна награда за мистична поезия "Фернандо Риело" (1993) и др.
След 1989 г. е издал следните поетични книги:
"Мелодыя для флейты" (Мiнск, 1990)
"Taal Van Vuur" (Belgie, 1990)
"Рицаря, Смъртта и Дявола. Стиховидения" (1992)
"Del mas alla" (Madrid, 1993)
"Превалец" (Скопjе, 1993)
"Отвъд и други стихотворения" (1994)
"Безлунен календар" (1995)
"Небесен срив" (1996)
"Sky Break" (Pueblo, Colorado, USA, 1997)
"Пръстенът и други приготовления" (1999)
"Bir Yildizdi Tasidigim" (Istanbul, 1999)
"Гладиатор с меч от здрач" (1999)
"Магнолия" (2001)
"Селена. Лявото око на боговете" (2001)
"Капризи" (2002)
както и романа
"Ти си следващият" (1998)
"You Are Next (New York, 2001)
"Вечерен акт" (2003)
"Стиховидения" (2003)




Пред
положение


Аз май няма да умра като хората.
Достатъчно е да престана
да те сънувам
и въпросът ще се уреди...
И всичко ще изглежда немислимо.
Само аз ще изглеждам замислен.
И ще въздъхна: Не можа ли
да ме избере
някоя по-прилична смърт?
- Ти от кой край си? -
ще започне тя.
- Аз съм от края на света -
ще завърша аз.

Но преди да се случи всичко,
ела още веднъж, мое вечно момиче.
Донеси ми наглата усмивка,
с която те свалях
първия път.
Тя е скрита в тенекиената кутия
от бисквити,
кутията, изрисувана с лунен вятър,
мистрал и ръждясал ветропоказател -
кутията, в която крия
пистолета на баща ми,
защото...
цял живот повтарях
а днес го казвам за първи път:
Аз няма да умра като хората.


Стъклени състояния

Една птица се удари в мен
и разбрах, че ставам прозрачен,
прозирен,
прогледен...
Я виж ти! А бях
само проницателен.
И то не винаги.
Сега
като че ли ме разпитват:
Казвай какво видя?
Какво прозря?
И защо?
И аз вече съм престанал да се гърча
под бича на свободната си воля.
Няма какво да признавам.
Тайните падат сами от мен -
сърцевидни листа,
пронизани с лъч купидонов.
И аз съм листопаднал.
А над мене през клони студени
родословно ме гледа
гола вис...
Не се окайвам,
нито тържествувам.
Чувствам се прозорец
между този и онзи светоглед.
След птицата
чакам камъка.
Тогава ще стана система, напълно отворена
под звън на счупено
Битие,
Небитие,
само Не...
И други стъклени състояния.


Духът си събира нещата
На Тошо Тошев

Паметта - това е
къщата на душата.
Случайни думи.
Как си ги запомнил, приятелю?
Вратата зее.
Вътре е доста разхвърляно.
Паякът се люлее -
въобразява си, че е махалото на самотата.
- Слушай, малкия,
точно тук си бях скрил
тетрадката с тайни.
По дяволите!
Кой е пипал точно тук?
Паякът ми прави знак да приближа.
И когато се навеждам,
той ми забива един шепот:
- Твоят дух си събира нещата...
- Какво искаш да кажеш?
- Искам да кажа, че си стяга багажа...

Тишина -
Всичко е забравено.
О, Господи,
какво прекрасно нещо
е тишината,
в която
душите влизат и излизат
и си говорят
за ангела Майкъл!


Привечер

1.
Когато светлината напуска небето,
мисля за теб.
Тайнството се затваря
като врата,
обкована със звезди
и една лунна подкова,
паднала от съзвездието Кентавър,
макар че тогава не е имало подкови.
Трябва да носи щастие
сега, когато го няма.

2.
Някои неща напускат действителността
преди нас.
И ние тъгуваме за тях.
Други ще останат,
след като ние напуснем.
Дали ще е останала тъга?


горе