Тези два разказа са от книгата “Кратка проза”, публикувана на френски и английски преди полското й издание.
Текстовете следват хронологията на събитията в Полша и Източна Европа през последните десетилетия. Още през 1968 г., след съветската инвазия в Чехословакия, Мрожек беше сред първите забранени автори у нас.
Късите разкази на този блестящ драматург, есеист, хуморист и публицист “обезсмъртиха” агонията на комунизма. И макар да представят хронологията на една криза, те не са завършен етап.
Авторът продължи търсенията си в този жанр.
П И С М О
До Господин Директора на Музея Лувър, Париж, Франция
Господин Директоре,
Чрез настоящото писмо искам да Ви съобщя нещо интересно за Вас. Вчера, като прекопавах картофите в моята градина, намерих две каменни ръце в доста добро състояние.
Обръщам се към Вас, тъй като съм информиран, че в поверения Ви музей, съхранявате известната статуя на гръцката богиня Венера от Милос, която е останала без ръце. Това, последното, го знам от сигурен източник.
Господин Директоре, ситуацията е следната: аз намерих изгубените ръце на въпросната статуя.
Готов съм да Ви ги изпратя незабавно, като платите пощенските разходи при получаването на пратката.
Не искам да ми платите за находката. В замяна искам само да изпълните няколко мои желания - знам, че човек, като Вас, има достатъчно връзки и влияние - а именно: пълно и безвъзвратно изтегляне на чуждите (съветски) войски от територията на моята страна (Полша), организиране на свободни избори за Сейма (нашия парламент) чрез референдум и спешно снабдяване на населението със сапун, обувки, кибрит, паста за зъби и тоалетна хартия.
В случай че не можете да решите тези проблеми, моля Ви, обърнете се към ООН и ЮНЕСКО. Втората организация сигурно ще бъде заинтересована за състоянието на статуята на богинята. Чух, че тези ръце ги търсели отдавна.
Господин Директоре, лично за мен, за моите усилия не искам нищо, освен едно бурканче нескафе. Моля Ви, изпратете ми го препоръчано и с обратна разписка, защото по нашите пощи в Полша напоследък много се краде.
С уважение:
Славомир Мрожек, Варшава
Х А М Л Е Т
Директорът ме покани в кабинета си и каза:
- Поздравления! Решихме да ти поверим ролята на Хамлет.
Като всеки актьор и аз мечтаех за този знаменит образ.
Не можах да скрия радостта си. Благодарих сърдечно и заявих, че ще се постарая да оправдая доверието.
Тъкмо започваха репетициите и директорът ме извика. Беше притеснен.
- Виж какво, появи се проблем. Повечето от колектива са на мнение, че ако ти дам ролята, ще поощря индивидуализма в театъра.
- Това означава, че ще я дадете на някой друг?
- Не, това също ще бъде проява на индивидуализъм. Ще намеря друго решение. Хамлет ще го играеш ти с още осем актьора. За щастие в състава няма повече от девет мъже, които да могат горе-долу да го изиграят.
- Значи ще се редуваме? Все пак много ще бъдем.
- Не, всички ще играят едновременно.
- Как така? Едновременно! В едно представление ли?
- Точно така. В едно представление, в една вечер.
- Ама това е абсурд! Девет Хамлета в едно представление! Ужас!
- Да.
- Аха, значи първо влиза първият, после вторият, след това третият и т. н.
- Не, не. Няма да е справедливо. Никой не бива да бъде нито първи, нито втори или девети. Всеки от вас трябва да има равни възможности.
- Тогава как?
- Ами, в ансамбъл.
Щях да падна. Директорът стана от бюрото си и окуражително ме потупа по рамото.
- Горе главата! В социално отношение ще бъде напълно справедливо, а в художествено ще направим един интересен експеримент. Вече ангажирах един режисьор от Краков, който е готов с концепцията си. Представи си този сложен, класически персонаж Хамлет, разделен на девет! Оригинално, нали?!
- Разбирам.
- Разбира се, че си готов да ме разбереш, ти си интелигентен мъж и при това добър актьор, може би най-добрият в театъра.
После се приближи до мен и тихо ми каза:
- Да си остане между нас, никой няма да ти пречи да произнасяш текста по-силно от другите.
Проблемите започнаха още на първата репетиция. В гримьорната мястото не достигаше, на сцената се блъскахме и настъпвахме, но въпреки това се чувствахме като един сплотен социалистически колектив.
След доста перипетии стигнахме до премиерата. Свършваше първото действие, започваше сцената на гробището. И какво се случи? Оказа се, че липсва черепът на Йорик! По-точно моят череп. Реквизиторът беше поставил до гроба само осем броя. Опитах се да взема екземпляра на колегата отляво, но той твърде енергично ми се противопостави и така двамата заедно паднахме в гроба. Междувременно горе започнаха да се бият за нашия череп, който оставихме там. Отначало бяха осем, но после един се изгубил, та останали седем и пак не достигаха.
Представлението приключи с пет по-леки и три по-тежки контузии, а един от протагонистите беше сериозно ранен. Кой можеше да каже, че пиесата “Хамлет” е трагедия на индивидуализма?
Превод:
Огнян Стамболиев
|
