архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
абонамент
subscription
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
назад
Даниел Калабрезе
    Роден е в Аржентина през 1962 г. Автор е на четири стихосбирки: “Блуждаещото лице” (1989), “Бъдеща пепел” (1994), “Пишейки на тухла” (1996, с японски превод) и “Оксидарий” (2001, Награда на националния фонд за изкуство). Създател и директор на годишника за латиноамериканска поезия “Аереа”. Живее и работи като редактор в Сантяго де Чили.


Корабни дни

Тя знае за лодките,
мен ме удави ромола на дъжда.

Тя намира тайни, бронзови
ключове, думи, тишина,
защото влажните градове са сандъци
и тя знае за лодките.

Винаги съм търсил съкровища,
заслушан в посланието, в мириса на гора
донесен от вятъра.
Не знам защо тялото ми пълно
с кръв е чаша
или весло което се завръща.

Тя знае за лодките,
мен ме удави ромола на дъжда.

Но тя принадлежи на подвижния свят.
Няма страх от часовници, морета, влакове.
Ако веригата е метална музика,
то монетата може да е нафора
защото влажните градове се разпадат
и тя знае за лодките.

Кобалт и пепел съм.
пешеходец корабокруширал на сушата,
потъвайки бавно в авенюто.
Когато луната плува по реката
с единствен камък съм разсипал
белия й пясък в цялата вода.

Тя знае за лодките,
мен ме удави ромола на дъжда.

Удавникът

Искам да е ясно, че не в реката
а на сушата се удавих.

Единствената река, която нося в спомена,
е трепет,
където малките неща потъват,
макар никога да не изчезват съвсем.

Понякога потъват, преди реката да мине,
но викът им за помощ винаги
идва късно.
 

Недосегаема

Тя е на мястото си
и нищо не може да се направи.
Нито да я вземеш от морето, нито да излезеш
и да сложиш край на яростта на слънцето.
Желанието не е закон и вината
се заплаща с убиването на няколко
глинени богове.
Чувствам я, чувствах я
като кислород
като гърло на бутилка
в свитите юмруци.

Нищо не може да се направи.
Нито да се отдам като звяр
на сутрешните неща,
нито да си изгубя времето, играейки на карти
или публични благословии.

Тя е на мястото си.
Останалото е работа за прокълнати.

Любовръщане

Което е свършило,
все още продължава.

Любовта, която бе, се връща.
Защото всичко, което носи кръв или музика,
рано или късно се възобновява.

Но, внимавай.
Плътта ми те познава,
пръстите ми са обхождали стотици пъти вече
единствената светлина на тялото ти.

И не е вода жаждата.

Не е да забиеш нож в небето
и да развържеш бурята.



Превод от испански:
Джонатан Дън и Цветанка Еленкова
горе