архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
абонамент
subscription
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
назад
Алеш Щегер
    Роден е през 1973 г. в Птуй, Словения. Завършва сравнително литературознание и германистика в Университета в Любляна. Сътрудничи на университетското издателство “Белетрина”. Автор на стихосбирките: “Шахмат на часовете” (1995), “ ашмир” (1997), “Протуберанси” (2002), “Книга за нещата” (2005), както и на книгата с пътеписи за Перу – “Понякога януари е през лятото” (1999). Издал е компактдиск “Камък” (2005) с избрани стихотворения в сътрудничество с музиканта Петер Н. Грубер. Стихотворенията му са преведени на италиански, немски, шведски, полски, сръбски, английски, словашки, унгарски и български език. Публикувани са в множество периодични издания и антологии в Словения и в чужбина. Алеш Щегер е преводач на немскоезична литература. Пребивава като стипендиант в Германия и в Австрия, пътешества в много страни – Мексико, Гватемала, Перу, Еквадор, Индия, Йемен. Носител на няколко словенски и международни литературни награди. Съосновател и директор на фестивала “Дни на поезията и виното” в Медана, Словения, наложил се през последните няколко години като авторитетен международен поетически форум.
Алеш Щегер: Обичам да работя с творци от други изкуства


   - Господин Щегер, с какво се занимавате в последно време?

   - Последната година прекарах в Берлин, където получих стипендия за писатели от културната програма на Германското бюро за културен обмен (DAAD), едно от най-престижните в Германия. Главата ми винаги е пълна с идеи, затова понякога ми е трудно да говоря само за една книга, върху която работя в даден момент, и всъщност се опитвам да го избягвам. И така, позволете ми да кажа само над какво работех съвсем наскоро - над книга с прозаични произведения за Берлин, сътрудничех на преводачката Уршка П. Черне и на поета Матиас Гьориц, които превеждаха на немски най-новата ми стихосбирка “Книга за нещата”.

   - Работите ли с представители на други изкуства и какви проекти сте реализирали с тях?

   - Обичам да съчетавам работата си с творци от други изкуства освен литературата. Осъществил съм няколко изложби заедно със словенския художник Душан Фишер, изключително талантлив и приветлив човек, а през миналата година работих съвместно с композитора на съвременна класическа музика Урош Ройко върху темата за солта и над друг проект с музиканта Петер Н. Грубер. И в двата случая бяха издадени компактдискове, а творбата на Ройко, върху която написах либрето, беше изпълнена няколко пъти, наскоро и тук, в Берлин.

   - Кое изкуство смятате за най-близко до себе си (т. е. до поезията)?

   - Логичният отговор на въпроса кое изкуство прилича най-много на поезията е музиката. Но в моя случай бих казал, че се чувствам много по-свързан с визуалните изкуства. Много по-лесно мога да трансформирам визуални идеи в езика, както правя с музиката, особено със съвременната класическа музика, която често е извънредно абстрактна. Интересувам се преди всичко от мисловната представа, която се крие зад нея, но често ми е трудно да намеря в нея мярата радост, необходима за истинското вдъхновение.

   - На колко езика са преведени вашите стихосбирки “Кашмир” и “Протуберанси”?

   - На доста езици, например: немски, испански, чешки, словашки, хърватски, български, литовски, унгарски и др.

   - Колко страни сте посетили? Зная, че сте публикували и книга за пътешествията си.

   - Често пътувам, повечето със самолет, макар че според мен не са толкова важни местата, където е бил човек, а как е протекло пътуването. Да пътуваш от едно до друго село в собствената си страна може да е много по-силно усещане, отколкото да тичаш цяла седмица зад чадъра на екскурзовод из улиците на Венеция.

   - Моля, представете накратко издателство “Белетрина”, в което работите.

   - “Белетрина” е част от издателска къща “Студентска заложба” (www.studentskazalozba.si) и навярно е най-известното словенско издателство за съвременна словенска и чуждестранна литература. Публикува книги от десет години и е нещо много повече от издателство, то е вид пресечна точка, социална мрежа, мрежа от идеи. “Белетрина” организира два международни фестивала, един за поезия в Медана и друг за проза, наречен “Фабула”. Освен това издателството организира литературни четения на словенски и на чуждестранни автори, забавления, обсъждания, изложби и още много други неща.

   - Кои автори публикува “Белетрина” в последно време?

   - От България Георги Господинов. Други чуждестранни автори са например Ерик Орсена, Елфриде Йелинек, Ласло Дарваши, Анджей Стасюк и много други.

   - Кои са най-известните словенски списания за литература и култура?

   - “Нова ревия”, “Литература”, “Содобност”, “Диалоги” са списания предимно за литература и изкуство. Съществуват още много други периодични издания за култура, всяко със специфична област на интереси: “Ампак”, “Маска”, ЧКЗ, “Мзин”...

   - Кои са най-популярните словенски автори през последните няколко години?

   - В поезията - Каетан Кович и Милан Йесих от по-старото поколение, Урош Жупан, Алеш Дебеляк, Петер Семолич и Лучия Ступица от по-младото. В прозата има много добри млади автори като Андрей Е. Скубц, Полона Главан, Андрей Морович и Алеш Чар. До известна степен се чувства липсата на драматурзи, с няколко изключения на първо място Душан Йованович.

   - Кои са най-популярните инициативи за срещи на живо между словенските писатели и публиката?

   - Има международни и местни литературни фестивали. Дни на поезията и виното в Медана, Виленица, поетическият фестивал “Търновски терцети” и фестивалът “Прангер” са с международна известност. Освен това през последните 10-15 години се разви силна култура на четенето, организират се четения в книжарници, барове, клубове, библиотеки, театри, лятно време по улиците - това със сигурност има въздействие върху публиката.

   - Как словенската държава подпомага тези инициативи и книгоиздаването?

   - Министерството на културата отпуска субсидии на издателите за едногодишни и тригодишни програми. Освен това награждава по няколко писатели годишно. Отделят се и средства за развиване на книжната култура и за фестивални дейности. Това е доста голяма помощ, макар понякога ограниченията на грантовете да не позволяват наемането на повече професионалисти, които да работят върху проектите.

   - Членството на вашата страна в ЕС увеличи ли възможностите за осъществяване на повече прояви в областта на литературата и културата?

   - Има известно положително въздействие, защото можем да участваме в програмите на Европейския съюз. Обаче те са доста ограничени, необходима е стабилна финансова база за участие, апликационните процедури са извънредно бюрократични, понякога необходимите средства се отпускат с прекалено голямо закъснение. Но, разбира се, перспективите от тази гледна точка са оптимистични.
Интервю на
Стефка Хрусанова


Зад оградата на плажа

   Чаках те да дойдеш.

Аз теб, макар че винаги съм била до теб,
дори когато твоите очаквания ни разделяха
като стъкло на прозорец. Kогато бях едновременно и от двете страни,
ти не беше от никоя и когато
минах на едната страна да се съблека,
ти притисна длани и устни от другата страна
и ги заизвива в безкрайно разкривени образи.

   Не е много оригинална метафората, това стъкло на прозорец.

Вчера, когато толкова ме желаеше,
аз се превърнах в нощ и всичко, което виждаше,
бяха отблясъците на звездите върху гърдите ми,
а ти беше безпомощен като
пиленце под крушката в инкубатора,
притиснато в други пиленца,
за да почувстваш изплашеното туптене
на самотни сърчица като твоето
и да осъзнаеш, че има и други самотни същества,
осъдени на смърт.
Вчера ти намери приложение на съмнението си, както малкото момче,
което стои зад оградата на плажа и не може да стигне до морето,
затова затваря очи и се преструва, че морето не съществува.
И за него морето спира да съществува,
само че то не престава да съществува за морето,
което приижда, неочаквано, настоятелно,
в магазина, в училище, когато родителите му се карат
или по-късно, докато свенливо прави любов, в която няма любов,
морето идва, любими, отгоре, бушувайки върху небето,
така че когато вдигне глава, момчето вижда себе си как се носи
голо над закачливия смях на вълните.

   Е, това стихотворение не е...

Мислиш ли, че на това място в стихотворението си ти?
Сутрин е, отваряш прозореца, отвън присъствието на света
е съвършено на светлината и отдалече
можеш да подушиш размножаването на морската сол.
Но всичко, което си позволил да стане теб,
сега те обсебва.
Нощните чудовища са се скрили дълбоко в теб
и ангелите здраво са закотвени сред рибите и облаците.
Ти не ме притежаваш, а още по-лошото е,
че за първи път през живота си ти сякаш нямаш нищо против,
че не ме притежаваш,
кой знае, казваш си, вероятно мога да живея без нея,
вероятно мога дори да плувам без нея, казваш си,
и затваряш очи, като дете ги затваряш,
като малко пиленце се притискаш върху стъклото на прозореца,
кой знае, и се обръщаш да погледнеш все още спящата жена,
и пак поглеждаш навън, към морето,
и чуваш как в тъмния ъгъл зад теб
хладилникът се отваря като гърло на акула,
в което бял паун бавно
разтваря студената си, звездна опашка.
Превод от словенски:
Стефка Хрусанова
горе