архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
абонамент
subscription
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
назад
ПЕТРА МАРКОВА
    Родена през 1985 г. в Лученец и още в ученическите си години печели много литературни конкурси. Студентка по право в Банска Бистрица. През 2003 г. в издателство “Матом” излиза първата й книга “Така го чувствам”.


Не искам да те виждам

Някому може би си симпатична, може би и
го изкушаваш, но си коварна.
Не зная много за тебе, но те познавам.
Добре ли
се чувстваш, когато тормозя другите?
Как може да се радваш на чуждо нещастие?
Не го разбирам това. Ти си зла.
Напразно се борят с тебе. Ще оцелееш.
Винаги ще останеш в нечие сърце.
Ти си хидра, която се радва
на човешкия край.
Чух за болните и за тяхното отчаяние.
Ти не им даде шанс и те ти се подчиниха.
Бяха хора, животът беше пред тях
и можеха да постигнат нещо.
Не ти устояха.
Може би искаха да изпитат нещо ново,
но със сигурност нямаха предвид смъртта.
Не искам да съм твоя приятелка! Не искам
и да те виждам! Не искам вкуса ти
в устата си. Няма да ти се подчиня. Запомни го,
дрога!


Когато небето почне
да разговаря с вятъра


аз ще целуна всеки втори
лъч на слънцето
и ще съобщя на клоните на дърветата,
че няма да дойда
на вечеря.
Тогава най-сетне приливът
ще ме разбере,
а отливът ще се изгуби
в далечината.
После всеки ще види
моето ехо,
залепнало
на стената.



Превод от словашки:
Димитър Стефанов
горе