архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
абонамент
subscription
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
назад
ЙОРДАН ЕФТИМОВ
    Роден е през 1971 г. в Разград, Североизточна България. Поет, литературовед, автор на разкази и есета. Старши асистент по теория на литературата в Нов Български Университет, София. От 1993 г. с прекъсвания е редактор на независимото седмично издание за култура “Литературен вестник”. Автор е на стихосбирките: “Метафизика на метафизиките” (1993), “11 индиански приказки” (1997), “Африка” (1998) и “Опера нигра” (2001). Ръководител е на теоретичния семинар на департамент “Нова българистика” към НБУ “Литературата в края на краищата?” (от 2000).
   Двете стихотворения са от стихосбирката “Жена ми винаги казва”, която предстои да излезе от печат през декември 2005 г.


Разговори

Плажът е възможен само като персифлаж.

Няма нищо по-чуждо от онова, което някога е било твое.
Почивката е една малка смърт.

Тригодишно момиче с мустаци от пясък.
Мамо, мамо, мамо, мамо, мамо!
Крясък на разярена птица: Даа!
Не искам гадже... - тихо.

Родителка която ту си сваля горнището.
Добре е да си опечен равномерно,
но невинаги е възможно.
Особено белега от раждането.

Татко, татко, разкажи ми за пясъка...
Легни по гръб да си опечеш лицето.

Надуваем касетофон, върху който едва се крепи мъж на две години.
А от двете му страни, до колене във водата, стоят осигурителите на този свят.

“Кадилаци и динозаври” - любимата ни ротативка.
Ние вече сме без памперс.

Къде е детето!
Бягащият гръб на една длъжница,
която никога няма да изплати борчовете си.

Нова ръка гларускини изскочили на пясъчния батут.


Анафилаксия

жълто небе с хиляди кафеви и розови звезди
вавилония на петна меланин
звезди които могат да бъдат усти
а също и капачки от ктла
които могат да бъдат апартамент или кола
там където не е възможно многоезичие в бизнеса
има мултикултурализъм в почивката и фитнеса
модата на татуировките с къна отмина като лански сняг
но не и пръстенчетата от водорасли
измайсторени от безкомпромисни родители
момичето с кръстче все още преметнато на гърба
баща който запалено събира гофрирани мидички уж за дъщеря си
тук никой не оспорва само постоянните котировки на мидените черупки
въпреки повторението им в пластмасовите салатници
морето изхвърля поредната неприета оставка
във вид на добре напоен вчерашен вестник
няма нищо по-лесно за хващане
топка тъмнозелена като презряла диня
с два алени триъгълника от отрязани за проверка конусчета
не помня три пъти не помня
линията на хоризонта се мести като пейджмейкърски рулър
затваряш очи и виждаш пулсациите на зле темпериран курсор
подобното се разтваря в подобното
зърното изхвърля разлятата капка мляко
(тя се съдържа в зърното като вече разлята)
нищо не помня
само гледам
и пак не помня



горе