архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
абонамент
subscription
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
назад
МИТКО НОВКОВ


РОМАН, НАЖЕЖЕН ДО СТУД



   “Посещението на придворния лекар”. На шведски звучи “Livlдkarens Besоk”. Заглавие, което нарочно търси простота. Сякаш иде реч за рутинна процедура - визита, добър ден, съблечете се, преглед, слух, рецепта, довиждане. Донякъде е така: героят на Пер Улув Енквист - Йохан Фридрих Щруензе, назначен за придворен лекар на датския крал Кристиан VII на 5 април 1768 (от/с тази дата започва романът) влиза в двора в Копенхаген не като фаворит, а като лечител. Наяве, официално е лекар на краля, но скритом, неофициално е любовник на кралицата и копнежник за изцеряването на Дания, в която, както знаем, още от времето на Хамлет има нещо гнило. Гнилото е толкова много, че заразява фатално душата на краля. Не че тя е била склонна - правят е такава. Нарочно. Най-директно граф Дитлев Ревентлов, според когото възпитанието е “дресура, с която може да се залови и най-тъпият селянин, стига да има пръчка в ръката си”. Желаят да направят от Кристиан подобие на бащата Фредерик - върл пияница, докарал се до малоумие. Постигат го. Един объркан, почти оглупял владетел, който всеки върти на пръста си. Независимо с какви цели - благородни и просветителски, каквито са били тези на Щруензе, или пък не тъй благородни и със сигурност непросветителски - каквито са на кралицата-майка и на верния й служител Ове Хьог-Гулберг. В живота на този уж богопомазан човек има един-единствен миг на щастие и въодушевление - срещата с Ботинката Катрине. Впрочем набързо му го отнемат. Тя е проститутка, не е аристократка, не се заблуждавайте. С/от нея и е любовта - може би е единствената жена, единственият човек, която е обичал/а този нещастник. Който обаче не ни кара да бъдем към него презрителни, нито пък съжалителни; кара ни да бъдем към него съпричастни, да сме възмутени и обидени от обстоятелствата и хората, способни да докарат до този хал едно човешко същество.
   Само че до тези чувства Пер Улув Енквист не ни докарва с патетика, с експлоатацията на други чувства, с употребата на емоции. Просто разказва. Хладно, педантично, отстранено. Роман с/за изключително силни страсти, предадени ни като сухи анали. Не сага, хроника. На случки, на отношения, на наранявания. Много наранявания, пълно е с болка. Находката за трагичното да се разказва документално прави така, че четем романа, потрепервайки от мраз. Той е нажежен, но не от горещина, не от висока температура, а от студ, от ниска, доста по-долу от нулата температура; температура близо до абслютната нула. -273,15° по Целзий. При нея на телата липсва топлина, въобще няма никакво движение на молекулярно ниво; а единствено движението е източник на топлина. Само че при разказа на Пер Улув Енквист за Кристиан VI, за Каролине Матилде - английската принцеса, станала му жена, за лекаря на Кристиан и любовник на Матилде Щруензе, за Гулберг движението на героите не извиква жега, извиква хлад. Както кожата на ръцете ни може да си остане върху премръзналото в полярните ширини желязо, така по романа остават части от нас, от душата ни. Почти медицинско разказване - сухо, хладно, подробно. Търси простота, но не простотата на лесните емоции, а простотата на сложните внушения. Напълно е прав Енквист да казва за себе си: “Мисля, че аз промених принципите на съвременния роман.” Е така: той е първият писател, у когото нагнетяването на страстите довежда читателя не до емоционална експлозия, а до емоционална имплозия. Тоест не да избухва като вулкан, а да се встяга като ледник. Писане, нажежаващо (ни) до студ. До тракане със зъби.
   Романът на Пер Улув Енквист “Посещението на придворния лекар” е обявен за най-доброто чуждестранно произведение във Франция за 2001 г., носител е на литературни награди също в Германия, Италия, Великобритания. Благодарение на преводачката Меглена Боденска, усетила по великолепен начин стила на разказване на П. У. Енквист, го четем и на български. Издаден е през 2004 г. от “Хемус груп”.



горе