архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
абонамент
subscription
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
назад
УВЕ КОЛБЕ
   Роден през 1957 г. в Берлин. Първите си стихове публикува в списание “Зин унд форм” през 1976-та, а през 1980 г. излиза първата му книга “Роден навътре” в “Ауфбау-ферлаг”. През 1987 г. се изселва във ФРГ. Сред по-важните му книги са “Борнхолм II”, “Цветовете на водата”, “Винета”, “Тераси”, “Препълнен с места”, където е публикувано и “София. Псалм”. Носител е на различни литературни награди, а през 1993-та е отличен с наградата “Фридрих Хьолдерлин”. Стиховете му са преведени на почти всички европейски езици. От 1997 г. ръководи Студиото за литература и театър на Университета в Тюбинген. Уве Колбе е посещавал на два пъти страната ни като участник в проекта “Немското пътуване към Пловдив”. През есента в мюнхенското издателство “Нимфенбургер” ще излезе романът му “Тракийски игри”, чието действие се развива в България.


София. Псалм

И винаги лежи едно куче, открай докрай изопнато на нечий път.
И винаги една котка се примъква по перваза на втория етаж.
И винаги стоят светци, герои и владетели на светове във парка.
И винаги уличното движение, сганта убийци в ламарините, препуска,
само веднъж един тролей копринено меко спря
и рече - е, хайде, премини.
И винаги църквата е по-висока, а и по-светла тук,
отколкото навсякъде в страната,
един свещеник с двама млади
кръщението на това дете обсъжда, и се шегува, все едно
водата вече го обгръща и люлее.
И винаги отляво ангелът, приклонен, забързан
с благата вест,
и винаги отдясно Девата в одеждите, повече от благонравна,
и боязлива въпреки това.
И винаги галерии на всичките Свети Софии, а и на християнството,
но все не са достатъчни, винаги вляво Божията майка
и вдясно Синът,
и винаги техните строги погледи, а също и на младата
Света Екатерина, сияеща в алено и златно одаяние,
и по момчешки някак, нали лицето й е най-красивото, щастлив,
който е трябвало да я изографиса и запомни.
И винаги стъписан отстъпвам пред тези хубавици, когато ги срещна
по тротоарите, небрежно крачещи в конкурсите за Мис Европа,
вървят, стотици хиляди, а също и силните, тъмни мъже,
по света отправени, към Лайпциг и Париж, и към Канада,
и там остават, и изпращат пари, ако ги имат.
И винаги копнея с тях тук да потанцувам, да съм себе си и тях,
но си оставам гостът, който наоколо се шляе, зяпа
и желае все пак да се завърне там, но и да остане тук,
но тази двуизмерност надали ще я постигна,
та аз съм твърде недостатъчен.
И винаги написвам на Мария и Мирела по писмо,
на Маргарита, Галя и Емилия,
и винаги с копнеж един за друг

да бъдем някакъв език.
Навярно, споделям на ухо, съм влюбен в дамата,
която пред своя магазин пристъпва, прикляка и поделя
храната си с уличното куче, както и разменя
думи с окъсания тип, приседнал на ръба на тротоара,
и за нещо се шегуват.
И винаги красивата сестра е със сестра, която е
художничка, самата тя пък пеела, учила испански
и нейният английски е почти звънлив.
О, да, през седмицата е била претрупана със работа, о, йе,
за щастие пък днес е събота,
и винаги говори тя, ако съм я разбирал правилно,
за дебеланите в Солун, вървели с високо вдигнати глави
по своите улици, но все пак - и не е ли истина? -
българките били красивите.
И винаги отвръщах да, така е, и си мислех,
спаси ме, Господи.
И винаги сестрата на сестрата имаше приятел
от Крефелд, те тъкмо из страната пътешестват,
и винаги за циганките ме предупреждаваха, с по няколко монети
опитвам Бога да омилостивя, Бог ще те благослови,
изрича старата и забелва поглед горе в дълбокото.
И винаги трябва да внимаваш със завиващите вляво,
наяве и насън,
и винаги седят мъжагите в колите по тротоарите паркирани,
очакват, изглежда, живота,
и онези, които го имат по-охолен, с къща
на морския бряг, останалите горе в планината,
и всичките с дечица в езикови училища,
вече премного и навсякъде.
И винаги за съжаление дъщерята е малко поизнервена,
майка й внимателно се вглежда в господата чужденци
и грациозно кима с глава, додето й превеждат.
И винаги телефонът е под ръка, възможно е
принцът да позвъни, навярно при онези съсредоточени
млади мъже е “големият бизнес” - трябва ли
да им го пожелая? - навярно както майката на своя син.



Преведе от немски Мирела Иванова
горе