архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
абонамент
subscription
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
назад
МИХАЕЛ KРЮГЕР
   Роден е през 1943 г. във Витгендорф, близо до Цайц, но както самият той каза в речта си при получаване на Почетната награда за култура на град Мюнхен преди няколко години, вече се чувства гражданин на Мюнхен, след като близо 40 години живее и работи в баварската столица.
   Днес Михаел Крюгер е един от най-известните поети, писатели и издатели във Федерална Република Германия. Творческата му съдба е неразривно свързана с издателство “Ханзер”. От 1981 г. издава авторитетното литературно списание “Акценте”. Издател на избраните съчинения на Елиас Канети. Носител на много германски и международни литературни награди.


Двама мъже на пейката в парка

Приживе къде ли не ходихме,
по обед си миехме ръцете в морето,
топяхме очите си във вечния сняг
и гонехме дивите зверове
със смеха си. Утихне ли вятърът,
все още се чува.
Оставяхме други да спят вместо нас,
нито една война не ни се изплъзваше.
Ако ни се разлееше храна от лъжицата,
плисвахме я през рамо.
Бяхме умели ездачи, никога не скачахме от седлата,
преди да достигнем целта. Разседлаехме ли конете,
те се превръщаха в прах.
Да, наоколо ни имаше врагове!
Очертавахме следите им в кръг, после събирахме
земята в торбичка от кожа на дивеч
и я провесвахме над огнището.
Изсъхнеше ли пръстта, разпръсвахме врага
из градината. Не знаехме
всъщност кои сме, нямаше време за питане.
Но следите все повече се сгъстяваха,
дишането се учестяваше, тъй че затова седим
на тази пейка. Сега следите изтичат
под нас, все повече се отдалечават
и вече не се виждат с просто око.


Почивка

От вчера цвете цъфти на оградата,
бяла звезда сред зелени отблясъци: расте
и отслабва, пред очите ми чезне
в ронещия се камък, в чиято сянка
седя. Хрумват ми стихове, римувани сънища,
изчистени от следи, строги и
с доверителен лад. Както се казва: ти ме
видя, сега позволи всеки да тръгне по пътя си.
Ах, моите груби очи: за тях камъкът
е само вещ, тъй като не расте, страхувайки се
от последствията за цялата природа.


Уморен съм

Съседът ми шахта копае
в земята, писнало му е от слънцето,
от дъжда и от мене. Той строи къща
под къщата, град основава,
неговото име ще носи. Създава
календар, който се наблюдава
от четириок червей.
Корени прорастват в съня му,
охлюви прокарват безцветна пътека.
Той събира вода в череп
на кос, дели я със мишки.
Ние рядко се виждаме.
Понякога гарван изпраща
на горния свят и той на прозореца ми почуква
с кърваво послание в човката.
Между редовете избуява коприва,
която очите ми пари до сълзи.
Преди да забравя, аз го прочитам
и после заспивам. Няма време
за обяснения.



Съвет

Не пести цветовете,
ако искаш да нарисуваш небесния рай
от най-хубавата му страна. Много малко от това
успокоява нещата, например
морето изглежда като понятие
за море. Нарисувай само сълза,
само отражението на лицето си
в една водна капка,
тогава ще получиш вълна
и чакъл върху дъното,
претърпял корабокрушение кораб, небесен рай.
Прекалено малко цвят изстискват
нашите сили, а ние бихме искали
цветовете да говорят нашия език
върху картините. Винаги сме
разбирали какво се получава накрая:
къща на морския бряг
в горещото лято,
цялата бяла: сякаш сме я рисували
в сняг.


През лятото

Прилеп драска водата,
куче лежи самотно в прахта.
Какво още? Въже от дни,
светли, открити, леки, просторни. На гърлото
отпечатък, в гърлото драскотина дълбока.
И ръка в погледа ми,
която пише: нерешителни нощни сенки.


Работилница

Повтарям изреченията на други,
говорили преди мен, чиновници,
директори, служители, обикновени хора.
Малко или повече всички говорят еднакво:
колата ми дави, връща с удар назад,
не тръгва, когато поискам.
Напосоки се ровя за думи
като за инструменти. Липсва ли нещо,
внимавам. Езикът ми не зависи
от мен, просто го има и трябва да се
употребява, иначе ще ръждяса.
На жена си казвам: яденето е хубаво.
Или: обичам те. Понякога се хвърлям в прегръдката
на думите, но това не е добре за професията. Вчера например
тук беше един поет, допотопен модел,
напълно неразбираем. Запалителните му свещи бяха
изхабени, нищо особено, но той не можа
да опише това, беше тъжно.
Голяма заблуда е да се вярва, каза той,
но аз вече отдавна се намирах под каската.



Превод от немски Федя Филкова
горе