архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
абонамент
subscription
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
назад
МИХАЛИС ПИЕРИС
   Поет, есеист и критик, Михалис Пиерис е роден в Кипър през 1952 г. Следвал е Литература и театър в Солун и Сидни и има издадени няколко книги и есета отнасящи се до кипърската средновековна литература и съвременната гръцка поезия. Автор е на осем стихосбирки. Превежда древногръцка драма, както и европейска и австралийска поезия. Негови стихове са публикувани на основните европейски езици като книгата му “Метаморфози на градове” е издадена в Русия през 2002 г. Михалис Пиерис живее в Никозия и преподава в Кипърския униварситет.


В градското кафене

Своя дял в годините съм взел.
Каквото ми се отреди дойде, отиде си.
Седя сега самичък. Не пия нито пуша.
Седя сега. Книги наченати
и изоставени писания преполовени
текстове които няма да довърша.

Годините дойдоха, свършиха се.
Волята на тялото, на мисълта, отслабна.
Плътта седи в кафенето на града
гледа през стъклото мътно и разсеяно
движението. Празна чаша върху мраморната маса
светеща на хлад и студ...


“Двукрилата врата”
(Централният пазар в Атина)


Седеше сам и пиеше вино
на пазара в таверната с двукрила врата
където чувствата от горния свят се смилат
и приемат практическо измерение
набавяйки каквото им липсва
от тленния живот на материалните неща.

Не я видя как влезе
как се спусна от двукрилата врата
търсеше я на пазара
сред шума на този свят гласа й долови
сега я гледа бърза като светлина
отвсякъде да идва
накъдето и да се обърне силата й вижда
като сирена стройна, като фея
сред хората наоколо да преминава
с приведени очи и близка
и далечна и жадувана и разцъфтяла
да сяда на съседна маса
в сънища бленувана
да го гледа любопитно да го гледа
като чужденка, да се навежда, да се замайва, да излиза
от съня и сънят да си отива.


Сутрешно кафе на улица “Лидрас”

На четиридесет и седем съм и съм
щастлив. Седейки тук
на привилегирования ъгъл в този ден
който не е вчерашен и няма да е утрешен.

Тук съм, в този ден който
днес е, не е вчера, нито утре
в града, на тротоара съм, в този тук
град (макар и разделен)
седя и гледам през стъклото как вали
и как света се движи сервитьорката
която е красива (и го знае)
и лесно се усмихва.

Наистина съм толкова, ама толкова
(макар и за малко) щастлив.


Минаване през Солун

Не беше сън отново бях в града
който ме държа в утробата си с години
в града износил най-доброто мое тяло
вървях едва по кея
през нощта изкачвах Крепостта
бях отново тук, кръжах
прозрачен като облак
тук, където пропилях безсмислено годините си
без воля и без сила
отдаден на наслада.

На наслада точно в този град.



Превод от гръцки: Цветанка Еленкова
горе