архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
абонамент
subscription
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
назад
ЖУЗЕ ЛУИШ ПЕЙШОТУ
Роден е през 1974 г. в Галвейаш, Португалия. Завършил е специалност “Съвременни езици и литератури” (английски, немски) в Нов Лисабонски университет. Бил е преподавател на Острови Зелени Нос. Отдава се на журналистика. Дълги години е в младежката страница на в. “Диариу де нотисиаш”. Сега има своя рубрика в авторитетния “Литературен вестник”. Той е поет и прозаик, високо ценен от критиката. Носител е на многобройни отличия, сред които наградата “Жузе Сарамагу” (2001), Голямата награда за роман и новела на Португалската асоциация на писателите, на Португалския ПЕН-клуб и др. Представя страната си на международни форуми (в Париж, Мадрид, Франкфурт, Загреб, Ню Йорк). Превеждан е в чужбина на седем езика, в скоро време и на български. Произведения: поезия – “Детето в разруха” (2001), “Тъмата” (2002); проза – “Аз умрях” (2000), “Никакъв поглед” (2001), “Дом в тъмата” (2002), “Противоотрова” (2003).


... тази книга. прекарай пръста си по страниците, почувствай хартията, сякаш усещаш кожата на моето тяло, лицето ми.

тази книга е от думи, за миг забрави тези думи. каквото имаме да кажем, не може да бъде изказано.

почувствай теглото на книгата. тежестта на моята ръка върху твоята. ръцете да си подадем, когато държиш тази книга.

не ме питай кой съм. не ме питай нищо. не знам да отговоря на всички въпроси в света.

сложи върху страницата твоите устни. сложи устните си върху хартията, бавно, тъй бавничко, да се целунем.


Преводачката
ти четеш. преди теб тя изменя словата. преди нея аз пиша. аз минах оттук, и тя мина оттук, сега ти минаваш оттук.

разбираш ли това? тя е там, където ще бъдеш ти. аз съм там, където ще бъде тя. по словата аз тичам, а тя ме следва. ти бягаш зад нас, за да видиш как тичаме.

написвам дом и продължавам по думите. тя държи на дома всички букви и пише живот. ти изчиташ живот и разбираш и дом, и живот. аз не зная какво разбираш.

аз бягам. тя бяга след мен. ти бягаш след нея. сами не съществуваме. когато се спрем, се усмихваме, когато се срещаме. тука.



Музика
като лъч, набраздяващ живота, като цвят прекомерен, разцъфващ, като град потаен който се вдига тук от земята, като хляб и вода,

като миг единствен в живота, като цвят прекомерен, разцъфващ, като венчелистче от цвят, който се вдига тук от земята, като хляб и вода,

така в моя поглед се роди, така те видях, цвят огромен, разцъфващ, миг единствен, повдигащ се тук от земята, набраздяващ живота,

така в моя поглед се роди, така те обикнах, живот и вода, хляб и лъч, набраздяващ потайния град, който се вдига тук от земята, цвят прекомерен, разцъфващ.



Обяснение на вечността
времето бавно превръща всичко във време. омразата се преобразува във време, любовта се превръща във време, болката се преобразува във време.

темите, които считаме за най-сериозни, най-невъзможни, най-постоянни и неизменими, се превръщат бавно във време.

само по себе си времето не е нищо възрастта на нищото е нищо. вечността не съществува. все пак вечността съществува.

онези моменти на спрелите ти очи върху мен бяха вечни. моментите на твоята усмивка бяха вечни. моментите на твоето тяло в светлина бяха вечни.

ти бе вечна до края.

горе