архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
абонамент
subscription
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
назад
АНА ЛУИЗА АМАРАЛ
Родена е през 1956 г. в Лисабон. Завършва Литературния факултет в Порто (където живее), специалност “Германистика”. Защитава докторска дисертация върху Емили Дикенсън. Преподава английска и американска литература. Член е на ръководството на Португалската асоциация за англо-американски изследвания и на Португалската асоциация за сравнителна литература. Член-изследовател е в Центъра за социални проучвания към Университета в Куимбра. Поетеса и детска писателка. Превеждана е на 9 езика. Участвувала е в литературни конференции в САЩ, Франция, Германия, Испания, Холандия, Колумбия, Аржентина и другаде. Произведения: поезия – “Майчица на същността” (1990, 1999), “Неща за заминаване” (1993), “Епопеи” (1994), “А много са пътищата” (1995), “Понякога раят” (1998), “Образи” (2000), “Измислици” (2002); детска проза: “Гашпар”, “Различният пръст и други приказки” (1999).



Тайни формули

Животът, който си измислям по хартията
е толкова цирков, като този
динозавър,
за когото говорих веднъж


Формулата:
тайна, добре съхранена.
Трапец необходим, една струна,
опъната оттука до там
и липсваща мрежа,
тъй както е отсъстващ обичайния плам


(Но основното е в обувката:
краткотрайна и лъскава,
лекота на стакато,
украсено със звезди - и
със люспи)




На изток от рая

По-рано да бъда аз всичко и свободен,
отколкото добър, но смирен.
Тъй мислеше Каин,
така той постъпи.


А изтокът му бе определен:
земя бе на хиляди наказания,
на трудни реколти; на повече
пот


Само след това той откри,
че слънцето там изгрява,
и може да говори за всичките
неща




Първият говор

И после здраво да хванеш мисълта
сякаш това е
една ябълка

И с нея да тръгнеш
за първото човешко
изграждане:

мълчаливо изобретяване
на словото
върховно могъщо изкуство
на лъжата


Пресъздаване

Накрая форма да дадеш
на това което е било бездейно,
на това което е било аморфна маса
в началото
И минавайки
през тайнствени пътувания
да създадеш тялото
да му предложиш дом:
не само с любов и с приятели
се живее:
но също в уединение
отвъд самотата


горе