архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
абонамент
subscription
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
назад
ИВАН ТЕОФИЛОВ
   е роден на 24 март 1931 г. в Пловдив. Завършил е ВИТИЗ “Кръстю Сарафов” - София. Работил е като драматург в драматичните театри в Бургас и Русе и като драматург и режисьор в Централния куклен театър - София, бил е водещ редактор на популярната библиотека за световна поезия “Поетичен глобус” в изд. “Народна култура”, зав. отдел “Поезия” в сп. “Пламък”, гл. редактор на сп.”Сезон”.
   Автор е на редица поетични книги, между които “Амфитеатър”, “Град върху градове”, “Богатството от време”, “Да”, “Геометрия на духа”, “Инфинитив”, както и на “Антология на българския символизъм”.
   Отделни негови пиеси и постановки са играни на Кралските тържества в Единбург (Великобритания, 1969), Фестивала на авангардните изкуства във Виена (1972), както и на турнета из повечето европейски страни, Африка, Индия и Япония.
   Негови стихове и пиеси са преведени на 16 езика.
   Носител е на награда на Министерството на културата и националните литературни награди “П. К. Яворов”, “Хр. Г. Данов” и “Иван Николов”.
   Два мандата е председател на Сдружението на българските писатели. Почетен гражданин на Пловдив.


През детството

Това е нашия прославен Бунарджик!
С напръскани от рижо слънце сенници
на треперливи рожкови дървета.
И с дрипави и хаотични сборища
на къщички със турски керемиди
и целите оплетени в асми. С чешми
и кладенци. И летни, мокри плочи.
И въздухът с гнуслива, тънка нишка
на дворен нужник. С тягостно ленива
и уморително трептяща гледка
към блатните извивки на Марица,
с димящи в зной горички и лъки;
и стъклен огън, с груби силуети
на цигански катун,
тъй синкаво
далечен...

Но тук пращи, ухае на шарлан,
трепти в оградата златиста сянка
на друг, домашен огън. И кресливо-жарко,
надвиквайки родилните си мъки,
накокошинена, сърдита ярка кряка
и в нещо всеки миг се блъска, сякаш
ще разруши света... Но той не свършва -
пропяват изгреви и залези пропърхват,
и същото небе е приковано
от същите
звезди...


Благодаря на Бога

за подареното ми битие
с обзорните животрептящи зрелища
на динамичните природни фигури,
постигнати от всемогъщ инстинкт
и
магична солидарност..


Шемет

След въртележките от диво скитане
накрай овчарски чукари

спрях


до скален праг - стъпало към небето,
с необяснимо бдяща светлина. И в миг
със същата необяснимост се взриви
и срути цялата ми животоспособност,
съзрял за миг засмяната околност
в изтичащо изображение. И като грабнат
от вятър в края на искрящия трамплин
поех из някаква неудържима
безбрежност от нематериални форми,
обзети от неспирни трансформации...

О, Миг,


престорил се на вечност!

Щом прогледнах


и се пробудеха и обясниха
засмените пространства, и изби
античното звънене на стадата,
отпъдих този миг като внушение.
Но още в звучността и аромата
на плътно завладялата ме трезвост
отеква като брънка от вселена
просъницата на това видение...

с. Гинци,
махала Рогаче


Все повече

Човек е купчинка от тайни
Андре Марло


В примитива
на завладелия ни осреднен
човешки свят
все повече ме стряска тази
“купчинка от тайни”, приютила
с еднаква страст
сред прокълнатата си двойственост
светеца и чудовището в себе си.



горе