архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
абонамент
subscription
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
назад
БОЙКО ЛАМБОВСКИ
   Роден е през 1960 в София, където живее и работи и досега. Освен поезия пише и публицистика, превежда също така от френски и руски, главно поезия.
   Лауреат е на много литературни награди за поезия, сред които: “Гео Милев” - за принос в съвременното изкуство, “Златен ланец” на в. “Труд”, “Дървената роза” на фондация “Янко Сакъзов”, за книгата “Ален декаданс”, “Владимир Башев”, за най-добра първа книга, ("Вестоносец"), “Яворови дни” и др.
   В момента работи като редактор във в. “Сега”. Преподава и в Софийския университет “Св. Климент Охридски” творческо писане.
   Издал е книгите: “Господ е началник на караула”, “Критика на поезията”, “Едварда”, “Ален декаданс” и “Вестоносец”. Негови работи са превеждани на полски, английски, немски, френски, руски, сръбски и др. езици.
   Той пък е превел книги с поезия от Йосиф Бродски, Робер Деснос, Жан дьо Лафонтен, Николай Гумильов и др. Вече седма година организира международната поетическа среща “Пияната метафора” в рамките на фестивала “Култура на виното”.


ЗИМА НА ПРАГА



Има хора сами и залостени
по добре укрепени места.
Там - от вътрешен студ омагьосани,
мислят ярки и страшни неща.

Сякаш тука на кино са спуснати,
но го виждат безвкусен и тъп
тоя филм, и на киноизкуството
демонстрират решителен гръб.

И към Изхода бързат с билетите,
и се струпва огромна тълпа.
И крещи: “Изгорях, за да светите!”
без надежда екранен глупак.

Те все по не обръщат внимание.
Не обичат, не мразят, не спят.
В най-червеното свое сияние
празненство вън очаква студът.

И сърцата им - хиляди бомбици,
цъкат сиротно в душния здрач,
като в стар магазин за часовници,
с полудял отведнъж продавач,

който нещо се смее, приказва си,
и съзира как като на сън
сбира звуци и атоми в пазвата
някой Тих и Огромен отвън...




СПОДЕЛЯНЕ НА МЕТАФИЗИЧЕН ОПИТ

               На Панко

Човеците отглеждат плодове,
стада и челяд в земните градини.
На много и различни богове
се молят за реколтата си, сине.

Аз тези богове по имена
познавам, но не съм им бил на гости.
Уцелвал ме е с кратка светлина
единствен Пеперудения Господ.

Той всеки ден, докато си дете,
кръжи над теб с прозирното си тяло,
и бликове танцуващи плете
като видяло слънце огледало.

Но ти не го и забелязваш - не.
Тогава още сам си пеперуда,
размахала криле и колене
в поток от непресъхваща почуда.

А после Той е друг. Дали цвета
мени или се вдига в своя космос:
все по-широка сянка над света
намята Пеперудения Господ.

И става синкав и недоловим.
За миг Го мернеш - кацнал върху храма,
но ето - пеят, служат Му, а дим
е вече Той, и никакъв Го няма.

Или - подобно бомбардировач,
през пясъците тъмен кръст развява,
а след секунда - нищо. Тънък плач
на мястото му се доизпарява.

Светулчесто разсее твоя мрак;
ти почнеш да ликуваш - Той въздиша.
Отец намериш ти, а Той - сирак.
Ти тържествуваш, Той си е отишъл.

Внимавай, сине - Той изглежда плах
и лековат, и присмехулник просто.
Не е така - и в тихия Си смях
е страшен Пеперудения Господ!

Мнозина се догаждат за това
и правят всичко, за да оглушеят...
Но оня смях расте като трева,
а после ни затиска като нея.

Дано усетиш яркия Му зов
през някоя Марина, Нина, Ина...
Човеците го смятат за любов -
възторг и Божа мъка то е, сине.

Дано, когато напълзи все пак
и теб смехът, всесилен като троскот,
не се страхуваш вече - то е знак
за близост с Пеперудения Господ.


Телефон

През 7000 километра
и 300 месеца немота
той й направи адски
зашеметително предложение.

- Значи виж - каза той - не стана
през този живот обичането.
Дай горе твърдо да си поискаме
два нови живота - наблизо.

Помълча и добави бавно:
- Защото не виждам друга
причина пак да се раждам,
ако те няма наоколо.

Тя стоеше в ръка с ютия,
а във другата - със слушалка.

После тихо подпря ютията,
и ютията тъй застина -
като вирнал носа си лайнер
в картина на маринист.

- Здравей - каза тя, - отдавна
не си се обаждал. Всъщност
е радостно да те чуя.

А после не каза нищо -
нито тя, нито той, защото
летяха мисли и хора,
течаха скали, цъфтяха
свръхнови звезди и разни
прекрасни цветя на бунта.

...И тези цветя са ярки
като смърт или като букви
в букварите по обичане...

Но жиците не улавят
такива неща все още.

Те - жиците, съответстват
на своя си и на нашия
несложен капацитет.
В което си има логика.


Бране на думи

На 3 се запрехласвах
многостранно
че как да ги събираш
всички тия цветове и звуци
да не говориме за джанките
за вафлите монетите и буболечките

такова изобилие
не е за окончателно доверие все пак

я стани рано призори
и либето си прегърни

настойчив ХОРИЗОНТ от сутринта

я станах рано призори
прегръщах риби и жени
прегръщах книги и вълни
прегръщах вери и войни

не е за окончателно доверие все пак

един по-инакъв захлас
печели с неправдоподобно постоянство

По-диво е от джанка и по-бисерно
като пипер расте и като перла
Дилмана го сади с размах -
Дилмана с най-невехнеща снага
под хесето и под хасето

прекрасно е, ако изключим някои
аквариумни рискове

я стани рано призори
но хоризонтът станал е
отвесен па макар прозрачен

расте ми либето като канабис ма Дилмано
като армирано стъкло отделя либето
прегръща либето като стена от водорасли

все по-надолу бъркам, все по- най-
до китките до лактите до шията
ако пошавам още малко с пръсти
то сигурно ще ви запея като риба
но бълбук-бълбук
такова сладко онемяване

горе