архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
абонамент
subscription
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
назад
Удаян Ваджпеи
Стихове в проза
Удаян Ваджпеи е поет, есеист, автор на разкази и сценарист, роден през 1960 г. Издадени са два негови поетични сборника, сборник с разкази и книга с есета. Негови творби са преведени на български, бенгали, тамили, ория, английски, френски, шведски и полски. Преподава физиология в медицинския колеж "Гандхи" в Бхопал. Превеждал е на хинди произведения на Октавио Пас, Борхес, Чехов, Бродски, Жакоте и Тадеуш Ружевич. Носител е на редица награди, сред които стипендия от индийското правителство (1994-1996), наградата "Кришна Балдев" (2001) и Наградата на фондация "Раджа" (2003).



Цвете или...

Пред очите ми нощта превърна се в необичаен съд.
Не стига туй, ами сега съдът не спира да се пълни с нощ.
Не стига туй, ами нощта не спира да се пълни със звезди.
Не стига туй, ами някои са падащи звезди.
Когато се събудиш, прокарай пръсти през косите си и
може да намериш там заплетена отронила се от съда
звезда или пък цвете, или пък сълза...



Някой сигурно

Някой всяка нощ изпъпля от пещерата на съня ми и тихомълком по пустите улици броди. Някой моето щастие откъсва като диворасъл плод и небето украсява с твоята тъга. Някой сигурно вътре в мен отнема всичко, което знам, и пред погледа ми заличава думите от книгите, които чета. Може би е онзи, чиито стъпки чувам зад вратата на всяка празна стая, когато прага престъпя.

Утеха

Мисълта, че някой ден няма да ме има, ми носи такава утеха, че просто престанах да бъда. Сега дървото пред дома ми е дървото, от слънцето огряно след смъртта ми. Сега всяко мое пътешествие е пътешествието след смъртта. След смъртта тялото е само дреболия от моите спомени. Сега земята в примката на ширналата се вселена е земята, останала, когато мен ме няма - там синът ми играе на крикет, а ти седиш на терасата и ме чакаш.


Превод от хинди: Надежда Розова
горе