архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
абонамент
subscription
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
назад
Седем поети от Молдова



АНАТОЛ ЧОКАНУ

Морето с теб разделя ни, Овидий - не вековете

Отдавна е изпита празничната чаша.
На твоя праг заставам
тъй сляп и глух -
както и ти сред скитите-сармати.
Към пламъците на огнището поглеждам,
съзирам образа на шумния и вечен Рим.
Печална, изоставена е Юлия,
подобно падаща звезда,
която бавно гасне.
Мъчително се носи моят стих.
Издигам с много труд към тебе
мост през вековете.
На твоя бряг са меки зимите.
Отпивам от балсама на нощта понтийска,
прозрял неутешимата ти мъка.

Отдавна си пребродил цялото море, Овидий,
душата ти е млада, не старее.
Дочувам ударите на сърцето -
следите на деня по измокрения пясък.


НИНА ЖОСУ

Пред един стар портрет

А някога и ти си бил и жив,
и близък, и любим -
целуван неведнъж.
От нежност натежали,
ръцете ти са светели из мрака.
Нозете ти - сърни подгонени -
почти не са докосвали земята.

Сега ръцете са сиротни,
и ти си сам.
А твоят глас далечен -
в бездънна пропаст слязъл -
едва ли ще се върне.

Сега си мисля
за онези живи устни,
умеели тъй лесно
да запалят - но без да изгорят -
нечии други устни
от шепота омекнали,
червени от студа на любовта.


МАРЧЕЛА БЕНЯ

Само ти знаеше тази стара песен,

татко,
само ти я припяваше понякога,
сутрин,
стадото повел към скалите до село,
с глас, приглушен, но все още хубав.
Не запомних думите,
татко,
само мелодията звучи в мен.

И на кого ли я пееш сега,
татко?

Искам пак да я чуя...


НИКОЛАЕ ДАБИЖА

А птиците възпяваме при полет

Прелиствам стара книга
и колко страници от нея липсват.
Тук бой кипял е, там епидемия...
Да, птиците възпяваме при полет.
За някакъв живот си спомням често,
но не за моя,
а за друг,
пребродил паметта ми.
А птиците живеят само в полет.
Зората не признава никакви вериги.
Тя мимолетна е!
И твърде стара -
по-стара е дори от ятото
безпътни облаци



ВАСИЛЕ РОМАНЧУК

Раждането на пословицата

Само светлината, дето пламти в душата,
няма да изгасят злите ветрове.

Само израсналия в душата
плод на вярата и на надеждата
няма да откъсне чуждата ръка.

Само скритата в душата тишина
ще се превърне в любовна дума.

Само в душата -
при срещата на спомена за камъка
със спомена за бистрата вода -
ще се роди мъдрата пословица
за туй, че водата минава,
а камъкът остава.


ЮЛИАН ФИЛИП

Дърво

Дърво, пълно с птици,
рони върху дланите ми
светлинки и капки роса
от листата,
които още ги няма.

Зелената пелена на бръшляна
се простира - като в сън -
нагоре и иска да обгърне
ствола,
който още го няма.

Птиците рисуват очертанията
на дървото в синевата.
Дървото още го няма,
но вятърът
вече шуми в листата му.


АНАТОЛ ГУЖЕЛ

Когато слушам
ОЙСТРАХ


Вълната ме събаря и разнася
по камъните остри.
Морето се тресе от злобен смях.
Брегът се мярва,
сетне пак изчезва.
Деветата вълна отнася
и сетната надежда.
Потъвам!
Само миг ще продължи живота,
скован от ледната вода.
Молба към себе си отправям:
- Задръж се, драги, за секунда
на гребена на мощната вълна.

Соленото небе
надвисва над очите ми.
Вълната се подготвя
за новия си скок!
И ето: пауза.
Спасение!
Звукът замира -
прекъсва своя път лъка.


Подбор и превод от румънски: Огнян Стамболиев
горе