архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
абонамент
subscription
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
назад
Естония, България и децата!
Дора Янева-Медникарова
   НАЙ-ПЪРВА ГРИЖА НА ВСЕКИ ВЪЗРАСТЕН, ОТ КАКВАТО И НАРОДНОСТ ДА Е ТОЙ, СА ДЕЦАТА!

   Вголемия свят на литературата свое почетно място заемат детските писатели - неизменен фактор за възпитанието на младото поколение на всяка нация.

   Културните връзки между България и Естония в областта на детската литература се развиват успешно и имат своите постижения и традиции. Естонската приказка неизменно присъства в сборниците с приказки на прибалтийските народи и приказки от цял свят, издавани в България по преводи на Николай Райнов.

   Сборникът "Латвийски приказки" съдържа 64 приказки, издание на издателство "Народна младеж", 1974 г., преведени от Мария Грубешлиева. Досега не е издаван такъв сборник с естонски приказки, които както латвийските, заслужават да бъдат публикувани. Прекрасното издание "Естонски древни народни приказки", събрани от Фридрих Райнхолд Кройцвалд и издадени от издателство “Колибри", 2006 г., ни дава надежда в скоро време да стане и това.

   Впечатлява съвместното издание на издателствата "Радуга" и "Отечество", 1989 г. на книгата "Приказки на прибалтийските народи" - Естония, Литва, Латвия с превод от руски на Марта Владова и Христо Петров.

   Много по-рано в сборника "Чудната мелница" - приказки на прибалтийските народи, издаден от "Народна младеж", 1971 г.,четем и естонски приказки.

   Желателно е в очаквания сборник с естонски древни приказки те да бъдат преведени от оригиналния език.

   Първият превод от естонски език в детската литература в по-ново време е на Светослав Колев - "Морякът Мурка" от Юхан Смуул, "Народна младеж", 1972 г. Особено след 1970 г. настойчиво се изискваше превод от оригиналните езици на бившите съветски републики. Съюзът на преводачите подготви неколцина преводачи и от естонски език, които имат принос в превода на естонска детска литература. Тъй като интересът към нея е голям, допускаха се и преводи от руски език.

   Очарователните приказки-притчи на Холгер Пук "Така решило агънцето", с оригинално заглавие "Tarkusetera" - "Зърното на мъдростта" от издателство "Български художник", 1985 г., са превод от руски на Румен Димитров.

   Изключителен е преводът на Слава Николова на "Огън в затъмнения град" от Ено Рауд, издателство БЗНС, 1972 г. Това е героична детско-юношеска повест за доблестта и твърдостта на естонския характер, дори в най-крехка възраст. Преводът, макар и от руски език, е дотолкова точен, че аз самата изучавах естонски език по тази книга през 1975 г.

   Словото на Ено Рауд не губи свежестта си и в превода от руски на Весела Сарандева на "История с летящи чинии" от издателство "Народна младеж", 1975 г.

   Именитият български литератор, поет и преводач Атанас Далчев превежда от руски "Последният орел Бялото перо" от Яан Ранап на издателство "Народна младеж", 1977 г.

   Но най-стабилно присъствие в съвременната детска литература на български език от естонските писатели има Ено Рауд с тетралогията "Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада". Претърпяла четири издания - "Отечество" 1980 г., "Периодика" и "Отечество" 1986 г., "Дамян Яков" 1996 г., 2006 г. преведена от естонски от Дора Янева-Медникарова, книгата е включена в учебната програма на началния курс в България. Приключенията на трите приказни човечета в борбата им за екологично равновесие затрогват не само децата, но с удоволствие ги проследяват и възрастните читатели. Книгата е дотолкова харесвана, че съществуват драматизации, една от които е на Мария Громова. Тя е представена в радиотеатъра на Българското национално радио и на сцената в Драматичен театър в град Разград през 80-те години на миналия век, т. е. веднага след излизането на книгата на български език. За "Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада" Ено Рауд е вписан през 1972 г. в Златния списък на името на Ханс Кристиан Андерсен за най-добри разказвачи.

   В началото на 70-те години Съюзът на преводачите в България подготви специалисти за превод от оригиналните езици на бившите съветски републики. С творчески командировки в Естония Георги Вълчев, Лилия Величкова, Александър Панов, Дора Янева-Медникарова и други изучаваха естонски език и литература. Принос за усвояването на езика от чуждeнците имат специалистите от Естония - Катрин Курмисте, преподавател в Педагогическия институт в Талин, както и Нафтол Басел и Ирия Тико от Института по естонски език и литература.

   През 1982 г. издателство "Медицина и физкултура" издаде "От сутрин до сутрин" на Хари Янес, преведена от естонски от Лилия Величкова.

   Дежурен редактор на преводите от естонски на български език през 80-те години е Георги Вълчев - специалист по славянските езици, финландски и естонски, научен сътрудник в Института по български език и литература в София.

   Александър Панов е рецензент и редактор на детския роман "Пролет" от Оскар Лутс, издаден в библиотека "Когато бях малък" за световна детска литература от издателство "Отечество", 1989 г. Книгата е преведена от естонски от Дора Янева-Медникарова. “Пролет" е интересна за нас с това, че в нея е включен епизод от Руско-турската война през 1878 г. - битката при Плевен. Участието на военни от Естония дотолкова е отразено в народната памет, че в естонския език съществува думата "плевня" - суматоха, неразбория, ужаси. Оригиналът на "Пролет" от Оскар Лутс е подарен за превод и на български език от Еерик Тедер, научен сътрудник в Института по естонски език и литература. Трудно мога да си представя работата на българските преводачи без помощта на естонските писатели и литературни критици - Арво Валтон, Юри Туулик, Раймонд Каугвер, Вилем Грос, Оскар Круус, Ита Сакс и Ендел Малене. И преводачите от руски на естонски Борис Штейн, Елвира Михайлова, Олга и Ото Сам и Артур Лааст живо се интересуват от естонската литература.

   Маре и Любомир Заневи превеждат от естонски приказката на Юхан Кундер "Вълшебното огледало", издателства "Радуга" и "Отечество", 1990 г.

   През 2009 г. издателство "Гаяна" в град Русе зарадва българските деца с "Приключенията на президента" от Айно Первик-Рауд, преведена от естонски език от Дора Янева-Медникарова. В перспективните планове на преводачката е превод на двутомника "Капитан Трум и Мара-Живодара". Това е разказ за благородната вещица, която се бори за екологичното равновесие на планетата (името й в оригинала е Kunksmoor (Кунксмоор - животворяща). За книгата се водят разговори с издатели.

   Естония и България полагат усилия за укрепване на културните връзки помежду си. А в областта на детската литература в скоро време малките читатели ще бъдат зарадвани с приключенията на Лоте - приказното същество от селото на изобретателите. Автор е Андрус Кивиряхк, “Еести йоонисфилм", 2006 г. И не само това - по книгата е направен великолепен филм, по който непременно ще се прехласнат не само децата, но и техните родители. Малката палавница вече шества по екраните и книжарниците на Прибалтика и Европа, очакваме я и у нас.

   Естонската литература е популярна в България. Причина за това навярно е трудната историческа съдба на два малки народа, което сближава особеностите на националния характер и светоусещането в неизменната борба за благородно отстояване на собствена идентичност в неизбродните простори на световната литературата.


горе