архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
абонамент
subscription
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
назад
Станислав Лем:
"Хората не искат да живеят вечно. Хората просто не искат да умират"
Силвия Борисова
   90 години от рождението и 5 години от смъртта (1921-2006 г. ) на Станислав Лем - истински класик не само на научната фантастика, а изобщо на световната литература.

   Полският писател Станислав Лем е един от бащите на световната фантастика, уникално явление в този жанр. Книгите му са преведени на 40 езика, сред които и български, продадени са над 30 милиона екземпляра. Той повлия извънредно силно и ефективно за разкрепостяване на мисленето у няколко поколения.

   През 1973 г. Американското общество на научните фантасти (SFWA) го прави свой почетен член. На името му е кръстена планетата 3836 Lem.

   Лем е роден на 12 септември 1921 г. в град Лвов, по това време в Полша. Баща му е лекар-ларинголог. Спомените от детските и младежките си години описва по-късно в романа "Високият замък". Станислав Лем участва в Съпротивата. След Втората световна война Полша остава под контрола на Съветския съюз и през 1946 г. Лем е репатриран от съветската територия, в която попада и родният му град Лвов. След обявяването на военното положение в Полша писателят живее дълги години в Австрия, където пише последните си големи творби "Мир на Земята" и "Фиаско", но след демократичните промени в Полша се завръща в родината си. Първият му роман е "Човекът от Марс" (1946 г.), а първата научнофантастична книга - "Астронавти".

   Периодът 1961 - 1970 г. е изключително ползотворен за Лем. Романите "Едем" (1959 г.), "Завръщане от звездите" (1961 г.), "Гласът на Бога"(1968 г.) и особено "Соларис" (1961 г.) му донасят заслужена световна слава. Изключителен роман и истински научно-философски трактат е творбата му "Соларис", която поставя началото на неговото експериментално художествено моделиране на различни философски, антропологични и социологически концепции. Незабравими остават неговите герои астронавтът Ийон Тихи и пилотът Пиркс.

   Невероятен е списъкът от идеи, изказани от писателя-фантаст, футуролог и мислител от планетарен мащаб, станали неопровержим научен факт. Станислав Лем разисква сериозни теми за безсмъртието, религията, политиката, расизма, представени по своеобразен ироничен начин (например в прочутата "Библиотека XXI" - рецензии за несъществуващи книги, и естествено в ненадминатите "Звездни дневници"). Изключителният му талант е представен еднакво стойностно и в сериозното фантастическо конструиране, и в гротесковите пародии, и във философските опуси. Наистина научната фантастика му донесе световна слава и признание. Всъщност есеистиката му, която той пише със същото удоволствие, дава възможност да бъдат оценени широките хоризонти на писателя и оригиналността на философските му възгледи и размисли за света и човека, както и последствията от човешките открития и изобретения.



   ВЪВ "ФИАСКО" СТАНИСЛАВ ЛЕМ ИЗПОЛЗВА ПОПУЛЯРНИЯ В НАУЧНАТА ФАНТАСТИКА МОТИВ ЗА СРЕЩА С ЧУЖДА ЦИВИЛИЗАЦИЯ, НАМИРАЩА СЕ ИЗВЪН ГРАНИЦИТЕ НА НАШАТА СЛЪНЧЕВА СИСТЕМА. НО ТОЙ Е САМО ПРЕТЕКСТ ЗА РАЗМИСЪЛ ПО ТЕМАТА ЗА НЕВЪЗМОЖНОСТТА "БРАТЯТА ПО РАЗУМ" ДА СЕ СПОРАЗУМЕЯТ И ЗА ЗЛОТО КАТО ЧАСТ ОТ ЧОВЕШКАТА ИСТОРИЯ. ВЪПРЕКИ НАУЧНОФАНТАСТИЧНИЯ СИ "КОСТЮМ" РОМАНЪТ ПРЕСЪЗДАВА ТЪНКО И ТОЧНО ДУХА И АТМОСФЕРАТА НА ВРЕМЕТО, В КОЕТО ЖИВЕЕМ.

   Из романа "ФИАСКО" (1987 г.)

   -Вече не сме длъжни да спазваме междупланетното право, след като бяхме атакувани - заяви Стеергард. - Преговорите на тези километрови радиовълни с предаването и приемането могат да се точат месеци, а зад чисто физическата причина за това бавене може да се крие умишлена игра на нерви с цел промяна на стратегическите карти. Аз обаче няма да им дам този шанс. Ако това е неформална размяна на мнения, моля да я забравите, а ако е votum separatum, да отиде при протоколите на експедицията. Ще отговарям, когато предам командването. Засега нямам такова намерение.

   Контрапредложението на Хепария беше ограничаване на правомощията на пратеника. Понятието за "контакт" ставаше толкова по-неясно, колкото по-настойчиви бяха опитите да бъде прецизирано. Стеергард желаеше неговият човек да се срещне директно с представителите на местната власт и наука, обаче или смисълът на тези понятия беше напълно изкривен между квинтаните и хората, или и тук се набъркваше злата воля. Темпе бе тръгнал, без да знае кого ще срещне на космодрума, но това някак не го притесняваше особено. Не усещаше на гърба си крилата на еуфорията, не разчиташе на голям успех и сам беше угрижен от спокойствието си. Докато се подготвяше на тренажорите, каза на Харах, че не му се вярва там долу да му одерат кожата, макар и сурови, което не е за чудене, квинтаните все пак не са глупаци. Преговорите бяха всестранно обмисляни на борда.

   Въпреки желязната съпротива на квинтанската страна условията на пратеничеството все пак най-сетне бяха спазарени. Пришълецът получи правото да напусне ракетата за оглед на останките на фалшивия "Хермес" и свободно да се придвижва в радиус от шест мили около своята ракета, като там му се гарантираше неприкосновеност, но само ако не предприеме "враждебни действия" и не предаде на приемащата го страна "заплашителни информации". Уточняването на всички тези термини доведе до доста безпокойства и проблеми. Колкото по-абстрактен ставаше речникът на хората и на квинтаните, толкова значенията на понятията се раздалечаваха. Думи като "власт", "неутралитет", "пристрастност" и "гаранции" така и не придобиха еднакъв смисъл или по причина на принципната разлика в историческото развитие, или поради промъкващата се в разбирателството преднамереност. Впрочем и преднамереността не беше непременно желание за коварство и измама, щом въвлечената в стогодишна война Хепария не беше нито свободна, нито суверенна в даденото съгласие и не искаше или не можеше да признае това на "Хермес". Явно и тук - според по-голямата част от екипажа - имаше равнодействаща на противоборствата, които бяха ежедневие в живота на много поколения на планетата, формирайки и езика, и начина на мислене.

   В навечерието на старта Накамура бе помолил пилота за частен разговор, точно така се изрази. Започна с общи приказки:

   - Разумът без смелост струва толкова, колкото и смелостта без разум. Войната, ескалирала в космоса, е явно междуконтинентална, вече беше сигурно. При това състояние на нещата най-добре би било да се изпратят двама пратеници с еднакви пълномощия на двата континента, като квинтаните бъдат предварително успокоени, че те няма да носят никакви известия от важен военен характер.

   Командирът отхвърлил този вариант, защото искал да наблюдава какво ще стане с пратениците, а корабът не може да се намира едновременно от двете страни на планетата. И искал квинтаните да знаят, че е готов да отмъсти, ако с пратеника се случи нещо. Не определил колко силно би било наказанието, което е тактично, но пък не осигурявал безопасност за пратеника. Той, Накамура, в никакъв случай не би желал да критикува командира, но моли пилота за разговор, защото смята това за свой дълг. Колко хубаво го е казал Шекспир: "Как жалко е, когато нищожното попадне между бесния звънтеж на два враждебни силни меча" . Силните мечове са три: "Хермес", Норстралия и Хепария. Какво знаят квинтаните? Знаят, че нашественикът има настъпателно-отбранително предимство и умее да нанася удари с извънредна прецизност. Следователно в чий интерес е животът на пратеника? Да предположим, че той вземе, та изгуби живота си. Хепария ще тръгне да доказва, че е станал нещастен случай, а Норстралия - да оборва това. По този начин всеки континент ще се мъчи да насочи справедливия гняв на "Хермес" към другия. Наистина, командирът им е обещал TAD - Total Assured Destruction - историята обаче учи, че Страшният съд не е добър инструмент в политиката. "Машината на Страшния съд" - Doomsday Machine, кобалтова супербомба за шантажиране на всички държави на Земята с призрака на всеобщо унищожение, бе измислена от двама американци през ХХ век, но само теоретично, напълно резонно впрочем, защото когато никой няма вече нищо за губене, не може да се прави на Realpolitik. Така че Апокалипсисът като отплата е малко вероятен. Защо "Хермес" да унищожава цялата планета, ако на Хепария се е намерил един безумец камикадзе, който да извърши покушение върху пратеника?

   Аргументацията на японеца се стори на пилота убедителна. Защо командирът я беше игнорирал?

   Превод от полски Силвия Борисова
горе