архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
абонамент
subscription
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
назад
Микола Винграновский (1936-2004)
   В литературния вестник на Украйна в средата на 60-те години е отпечатан цикъл стихове на Микола Винграновский със заглавие: "Из първата още неиздадена книга". В следващите месеци излизат подобни страници на Иван Драч и Виталий Коротич.

   Това е началото на поетичен взрив в украинската поезия.

   Първата му книга носи заглавието "Атомни прелюдии", последвана от "Сто стихотворения", "На сребърния бряг", "Устни топли и златно око", "Обичам тази жена". Автор е на произведения за деца и на няколко белетристични книги.

   Поетът е един от популярните киноартисти и режисьори на Украйна. Играл е в десетки филми.


•••

Аз излетях не с тоя самолет
а мислех
че летя със тоя самолет
но литнах не със тоя самолет
той бе с едно крило
а другото
аз трябваше
да съм
не станах аз
крило
и еднокрило
колко дни
летим
и с катастрофа
зареден е
всеки миг
о търпелива моя
мен не ме скова смъртта
не мислиш ти за смърт
летим!


•••

Тук, пред къщата,
където босите ми крака
познават всяко стръкче,
цъфна за майка ми
късен, есенен слънчоглед.

•••

Не бих помислил даже,
че профилът на облака над нас
така прилича
на моята любов...

•••

Тази буря ще помня навеки:
капки слънце от рога на кравата капят,
бос, баща ми гони гъските към хамбара.

•••

Слънцето на хълма стоеше -
Сенки ...
От пиано звуци ръмяха
Тихо ...
Кукувица търсеше думи
Тънко...
Сред тревите в степта звънеше
Хлопка...


Превод от украински
Захари Иванов
горе