архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
абонамент
subscription
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
назад
Иван Драч (1936)
   Иван Драч учи в Киевския държавен университет "Тарас Шевченко", а после - в Москва - висши киносценарни курсове. През септември 1989 г. е създаденo НРУ - Национално движение (Рух) на Украйна, първата официална антисъветска организация. Много бързо организацията става знаме на националното обединение, независимостта и градежа на нова Украйна. За първи председател е избран поетът Иван Драч. От март 1992 г. той е съпредседател на НРУ заедно с още двама политици. Това е времето на историческия завой на Украйна към независимост.

   Избиран е три пъти за член на Върховния съвет на страната. Той е и блестящ сценарист.

   Първата му книга е "Слънчоглед", следват "Протуберанси на сърцето", "Балада за делника", "Към изворите", "Корен и корона" "Американска тетрадка", "Чернобилска мадона" и много други, а също на сценариите "Венчавка със смъртта", "И в звуците остава паметта", "Извор за жадните" и др.

   Преведен е на почти всички европейски езици. В България има една самостоятелна книга, участвал е в "Усмивката на Днепър" - антология на украинската поезия, и "Вечерен храм" - антология на украинската поезия на XX в.


Вечерен акварел

Седи момче на скалите
и пасе вечерта сред посевите,
звездите брули с тояга и си подсвирква.
А вечерта къса листата на деня.

Идва моето златно момиче,
танцува,
носи ми пълни,
   пълни неразлети устни,
носи ми пълни,
   пълни неразлети гърди
в копринената чаша на синята си рокля.
Бърза моето златно момиче
   след сърцето си.
Хей, момче от скалите,
Я размахай тоягата -
да не се бави моето златно момиче.


Голямата сълза

Тя беше малка капчица болка
и лека, полека стана Сълза
защо започна да расте като дете
обу се, облече се и порасна
тръгна Сълзата по гарите
по влаковете сред хората
беше малка, стана голяма
идва
страшно е
такава Голяма сълза
не се побира в окото
не се побира в сърцето
такава голяма сълза.












Над гроба на баща ми

Последна бучка, после - лека пръст.
Остана всичко в паметта стозвука.
Без тебе как ще нося своя кръст,
студът в душата ми съдбовно чука.

Ти легна - корен в корена дълбок
на вечността в хамака недоплетен.
А коренът ще бъде ствол висок
и слънчоглед ще чопли месец летен.

Ти - корен мой, корона аз ще съм,
крила в небето трябва да забивам
и да те нося даже в своя сън
спокойно, без да се превивам.

Към корена върви и моят път,
до твойта пръст и аз ще стоплям своя.
В градини други клони ще шумят,
ще литне друга младост над прибоя.

Студът се пръсна с вик обезумял
и ме разкъса болката прастара -
на раменете ми като чувал
от твоите небето се стовари!


Превод от украински: Захари Иванов
горе