архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
абонамент
subscription
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
назад
Дьорд Шпиро
(4 април 1946, Будапеща)
   Писател, поет, литературен критик, преводач, Дьорд Шпиро завършва специалностите унгарска-руска-сърбохърватска филология в Университета "Лоранд Йотвьош" в Будапеща (1965-1970). Един от най-продуктивните унгарски драматурзи. Носител на наградите "Кошут" (2006), "Милан Фющ" (за романа "Плен", 2005) и др. Автор на седем романа, най-новите от които: "Надпревара за съпруга" (2009), "Месии" (2007), "Плен" (2005), множество драми ("Квартет", "Пилешка глава", "Шарлатанинът" и др.), разкази и студии. Член на унгарския ПЕН Клуб. Три от пиесите на Дьорд Шпиро са поставяни на българска сцена ("Квартет", "Пилешка глава", "Без контрол").

   Романът "Плен" се превръща в сензацията на 2005 година на книжния пазар в Унгария. Творбата е невероятен приключенски роман, който съдържа основни и точни описания на политическите, икономическите, географските, военните и религиозните характеристики на епохата, както и на особеностите на ежедневието в древен Рим. Действието в книгата се развива през 1 век пр.Хр. в Римската империя и проследява приключенията на евреина римлянин Ури.

Из "Плен"
ПЪРВА КНИГА
От Рим до Йерусалим


   Вдругиден заминаваш за Йерусалим!

   Ури се стресна.

   Баща му се беше надвесил над него.

   Ури се надигна от дрипите си, вдигна от земята изплъзналия се от ръцете му свитък и както беше седнал, погледна нагоре извинително. На устните му се появи смутена полуусмивка, както винаги, когато го изненадваха, а това винаги му се случваше, дори и когато не беше извършил нищо лошо.

   Баща му постоя още известно време в сумрачния ъгъл, сивият февруарски следобед осветяваше от двора сериозното му брадато лице, изпъкналите му скули, хлътналите му очи, изрязаният в стената малък квадрат блестеше точно над рошавата и мазна коса на Ури. Баща му стоеше свъсен, повече не го погледна, вторачи се в двора, след това се врътна и с рамото си отметна настрани окачения на вратата килим със сила, издаваща дълбокото му недоволство от неговия син, от собственото му положение и от Сътворението изобщо.

   Ури още не се беше осъзнал. Усещаше само срама от това, че е хванат от баща си заспал по време на четене. Обикновено всеки следобяд спеше и макар да нямаше никаква работа и да можеше по всяко време да се оттегли в ъгълчето си и дори да поспи, той все пак имаше угризения на съвестта. Сякаш четенето беше самоналожено изкупление, мъчително задължение заради някой древен грях, който дори не бе извършил. А обичаше да чете, единствено това обичаше.

   Той се изправи със свитъка в ръка, протегна наболяващия го кръст, завъртя и изпука врата си, разкърши рамене, наведе се няколко пъти и се загледа през прозореца.

   ...

   Къщите отвъд Тибър, районът, който на латински наричаха Транстиберим, а римските евреи назоваваха Тулнан1, сякаш гледаха на себе си отдругаде, от истинския Рим, със съжаление и дори с леко презрение - първоначално бяха изградени слети заедно с дворовете си. Старият Тулнан представляваше уникална сложна система от къщи и дворове, криволичеща и простираща се незнайно докъде, и тъй като къщите се строяха както някога отдавна у дома в Палестина, тоест навън гледаше само една обща стена, а прозорците и вратите на стаите се отваряха само навътре, към двора, много отдавна беше създадена една зигзагообразна, безкрайна, невидима за външен поглед система от едноетажни укрепления, с произволно забодени здрави порти - тайнствена и екзотична за всички, които не познаваха тази част на Транстиберим. Знаеше се обаче, че евреите живеят мизерно: всеки можеше да види как прокажени евреи просеха покрай Порта Капена2, в началото на Виа Апия3, мнозина се озоваваха на това място, и тъй като освен близката Виа Остиенсис4 това беше портата на южната търговия, където стоките бяха по-евтини, отколкото около Форума, половин Рим ходеше да пазарува там. Можеха също така да видят как измъчени и прегърбени брадати хора с протрити сандали и парцаливи тоги се катерят със стомни: ходеха за питейна вода, защото водата от водопровода, снабдяващ Тулнан, беше мръсна и подходяща най-много за поливане, но напразно се молеха от поколения насам, не получаваха от Града по-добра вода и трябваше да я купуват с пари от живеещите в благословените с по-хубава вода области, която те получаваха безплатно. По принцип водата на Тибър ставаше за пиене, но евреите я смятаха за мръсна, тъй като понякога труповете в нея бяха твърде много и не пиеха от нея, дори за миене не я употребяваха. Предпочитаха да ползват водата от цистерните, а се намираха луди, спазващи религиозните предписания на своите предци по-строго от обичайното, които смятаха за нечиста и водата от други области и забраняваха и на семействата си да я ползват. Донякъде имаха право, защото водата от оловните тръби образуваше сивкав оттенък по кожата на децата и те ставаха по-бавни и по-глупави от останалите.

   ...

   Когато преди шестнадесет години император Тиберий реши да прогони от Рим поклонниците на богинята Изида и привържениците на еврейската религия, надушилите това дрипльовци се опитаха да атакуват тази тайствена система от стени, но не можаха да нахлуят в нея, тъй като не я проумяха. Евреите се спасиха, застанали на плоските покриви, стреляйки със стрели и мятайки копия.

   Трябваше все пак да напуснат домовете си. Йосиф също избяга от Рим със съпругата си и тригодишния Ури.

   Скриха се на 20 мили5 от Рим, в малката Аричиа, в обор с пробит покрив, Йосиф ринеше тор и ореше, съпругата му постилаше слама на животните, а Ури по цял ден гонеше кокошките, докато половин година по-късно, благодарение на милостивия римски патриций, на своя патрон6, чийто клиент7 стана посредством освободения си баща, Йосиф се върна със семейството си в разрушената и ограбена къща.

   С изключение на четири хиляди неженени еврейски младежи, които бяха взети войници и отведени в Сардиния, уж защото трябвало да бъдат хвърлени срещу някакви разбойнически банди, но там ги погубиха по-скоро климатът и носталгията, лека-полека се върнаха почти всички семейни евреи, общо няколкостотин бяха убити от разбойници в провинцията, а император Тиберий повече не издаде подобна разпоредба.

   Оправиха къщите, лека-полека възстановиха обзавеждането. Нямаше какво толкова да възстановяват, римските евреи бяха бедни.

   Ури не помнеше почти нищо от цялото това местене насам-натам, само миризмата на кокошите курешки, както и че баща му го носеше на раменете си, и то дълго време, което беше толкова хубаво, че го сънуваше дори сега, на деветнадесет години. В съня си желаеше, като се събуди, баща му да стои пред него и да му каже: "Ела, синко, седни пак на раменете ми."

   От временното изгнание остана и това, че майка му Сара и до днес въздишаше, щом се сетеше за някои хубави стари съдове, скрити при онези освободени роби неевреи, също клиенти на техния патрон, които те не им върнаха, и дълго се вайкаше за това. А истината беше, че те почтено върнаха няколко от оставените им на съхранение ценности, и днес се хранеха от такива съдове, както понякога обичаше да отбелязва баща му. Въпреки това Сара се оплакваше.

   Напоследък баща му не вдига поглед, намръщено загребва от яденето и ако погледне съпругата си, забрадената с кърпа грозна съпруга, от очите му заискрява дълбока омраза. Не мрази крадците, а жена си. И мълчи. В Рим разводът при евреите е труден: малцина са. В Юдея разводът е лесен и това не са само приказки, там дори е записано в закона: ако някой намери по-хубава жена от съпругата си, това се смята за основателна причина дори за развод; може да я прогони и ако тя се разголва, което в определени ситуации между съпрузи не е забранено; но Юдея не е погранична крепост на еврейството, а тялото на нацията, там много неща са възможни. В Рим евреинът може да се ожени и за своя братовчедка за разлика от латините, защото се знае, че не са много, а и впрочем това е по-старият принцип; в Юдея и Галилея това се смята за кръвосмешение и е забранено, защото там хората са много. От друга страна, римската вдовица не е задължена да се ожени за брата на споминалия се съпруг, което в Палестина все още е задължително.

   Баща му никога не говореше за това половингодишно изгнание. Разправяше се, че това прогонване било причинено от четирима подли и престъпни евреи, които омаяли по някакъв начин Фулвия, съпругата на сенатор Сатурнин, изкопчили от нея пари, за да закупят скъпи килими за йерусалимския Храм, след това естествено офейкали с парите, Фулвия възмутена се оплакала на императора и това разгневило Тиберий.

1 На унгарски означава: от другата страна - б.пр.

2 Капенската порта - една от главните порти на древния Рим, в южната част на града между Авентин и Целий. От нея започвал Апиевият път - б.пр.

3 Апиевият път, най-важният път в древен Рим, главната пътна артерия в южната част на Италия, която водела от Порта Капена в Рим на юг до Капуа в Кампания - б. пр.

4 Важен път в древен Рим, свързващ Рим с Остия - б.пр.

5 Около 32 км (1 миля=1,609 км) - б.пр.

6 В древния Рим - пълноправен гражданин, обикновено патриций, защитник и покровител на освободените си роби и клиенти - б.пр.

7 В древния Рим - непълноправен гражданин, който зависел в правно отношение от патрона си - б.пр.
Преведе от унгарски Нели Димова
горе