архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
абонамент
subscription
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
назад
Хюсеин Мевсим (1964)
   Хюсеин Мевсим е роден в с. Козлево, обл. Кърджали. Завършва българска филология в Пловдивския университет (1989). Защитава магистратура и докторат в Института за социални науки в Анкара. В момента е доц. д-р в Катедрата по български език и литература в Анкарския университет. Автор на стихосбирката "Открехнат прозорец" (2001), както и на множество изследвания върху българската литература, фолклор и история. Съставител и преводач на български и турски на различни антологии и сборници.



***
Избухват зелени пламъци
по довчера голите клони.

И кой казва,
че пожарът е пепел?

Смъртта е наесен
от сланата гасител.

***
Как искам да бъда!

Не в гората,
а дърво самотно,
горе - на хълма.

По жълтата жица
облаците ще ми пращат

послания...

***
Баща ми бръсне
разрошената ливада.

Безжалостно, жестоко -
тревата с мравките равнява.

Под намигващото око на залеза
колко по-нисък остава от нея.

***
Оголяват клоните.

Но и днес
уличката ще бъде чиста.

Баба ми
с метла лекува
алергия към окапали листа.



***
Ще изправят завоя.

Сбогом на тръпките
над пропастта.

Ти няма да потърсиш моето рамо,
аз няма да целуна стъклото.

Ще изправят завоя.

Пътят ще се скъси,
но за сметка на съня.

***
Може да нямаш сочен плод,
клони за гнезда
или ръст до облаците.

Но непременно -
снага за мост
между два бряга.

***
Лек полъх и ливадата
ще поеме звездния си курс.

Глухарчета, глухарчета...

***
Светулки в мрака -

ронливи трошици
от лунната пита.

***
Дъбова гора -

косъмчета по гърба
на планината.


горе