архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
абонамент
subscription
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
назад
Аведик Исаакян
(1875 - 1957)
   Аведик Исаакян е арменски поет, писател, член на Арменската академия на науките. Още на младини започва литературната и политическата си дейност. Заради участието си в Арменската революционна организация е арестуван и лежи в затвора. Впоследствие е затварян още два пъти и през 1911 г. емигрира. Посвещава много свои творби на изселването на арменците в Османската империя. По време на Втората световна война написва голям брой патриотични творби. Носител е на много награди.



Майчино сърце
(Арменска легенда)

Легенда на древна страна!
Тя разказва,
че син,
единствен син
обичал девойка една.
Девойката казала: "Ти
любовта докажи!
В знак на обич иди
и сърцето на майка си ми донеси."
Объркал се момъкът млад.
Пристъпил напред,
заплакал той блед
и се върнал отново назад.
Но девойката казала с яд:
- О, нещастник злочест,
да не те видя аз,
докато сърцето не ми донесеш.
Отишъл си момъкът влюбен
дома,
сърце на планинска сърна
понесъл на длан
и на девойката мила го дал.
- Ти лъжеш отново и днес!
Да не те видя аз,
ако бързо,
завчас
сърцето на майка си не донесеш.
И момъкът своята майка
убил.
Затичан така,
със сърцето в ръка,
подхлъзнал се и строполил.
Тогава сълзи червени
проля
майчиното сърце:
- О, милото мое момче,
къде се удари,
да не те заболя?...

1919
Женева



***

Запя сърцето ми ранено
и чародейка, песента
стопи тъгата мрачна в мене,
сълзите ми избистри тя.

И песните ми полетяха -
на ветровете дали глас,
превърнати в роса, блестяха
сълзите в розовия храст.

Години минаха и мене
смъртта зарови в гроб студен -
тогава розата склонена
сълзите ми проля над мен.

И ветрове - другари прежни,
препуснали от ширна степ,
ах, мойте сладки, тъжни песни
над гроба ми изпяха те.

1891
Александропол


Превод: Димо Боляров
горе